Едва ли има по-добър начин да започнем разказа за бурния

Едва ли има по-добър метод да стартираме описа за бурния фамилен живот на Лев Толстой от един от най-известните му цитати: „ Всички щастливи фамилии си наподобяват. Всяко нещастно семейство е нещастно посвоему “.

Трудно може да се изясни каква съдбовна мощ е събрала тези две непоколебими персони и ги е задържала в плен един на различен вечно.

Сигурно е обаче, че литературното завещание на Лев Толстой нямаше да бъде същото без София, която слага преди всичко брачна половинка си и се съгласява, въпреки и не покорно, да живее в сянката на неговото великолепие, написа.



34-годишният Лев Толстой е показан на 18-годишната София Андреевна Берс през 1862 г. След като ѝ прави предложение, двамата се женят през септември същата година в Москва.

Техният брак продължава съвсем 5 десетилетия и приключва със гибелта на писателя през 1910 година. София заема централно място в живота му освен като брачна половинка, само че и като негов правилен помощник, като даже няколко пъти преписва сама черновите на огромния му разказ „ Война и мир “.

Връзката, почнала като мощна обич, с годините се трансформира в същинска война. Бракът им се оказва безкрайна поредност от върхове и спадове, при които две мощни и буйни натури се сблъскват многократно – и с все по-нарастваща гняв, до трагичната развръзка.

Писането е неизменима част от живота на Лев и София. Той освен ѝ предлага брак в писмена форма, само че и първоначално техните дневници стават забавен и сантиментален метод на връзка посред им. Дневниците на София разкриват всички мисли и усеща, които са разкъсвали душата ѝ и унищожавали фамилната естетика.



От самото начало сред двамата съпрузи се появяват проблеми и напрежение, които ще бележат целия им брак.

16-годишната разлика във възрастта не е скандална за времето си, само че житейският им опит е доста друг. Толстой е зрял мъж, известен и обичан публицист. София, израснала в честно семейство, е неопитна, наивна и изпълнена с романтични показа за брака.

Фактът, че Лев е имал многочислени връзки преди нея, кара София да се терзае от неустановеност и ревнивост през целия им живот. Освен това животът в отдалеченото имение на Толстой в Ясна поляна я кара да се усеща изолирана.

Силно влюбена и отегчена от всекидневието, тя превръща Толстой в център на съществуването си и го идеализира. В очите на София величието на Толстой се сблъсква с нейната лична незначимост.



Така стартира една от големите драми в фамилията. Между Лев и София се отваря страшна бездна, която разделя гениалния създател и дамата, която няма друга цел в живота, с изключение на брачните и домашните отговорности.

Чувствайки се несигурна, оскъдна и недооценена, София стартира да ревнува от всяко начинание на брачна половинка си.

Към творчеството на писателя младата жена има спорно отношение – наподобява сякаш работата на Толстой по едно и също време ги разделя и сплотява.

Понякога тя приема писането му като поредната опасност за брака ѝ. През 1863 година, София, към този момент майка на първото им дете, става очевидец по какъв начин Толстой работи върху ранна чернова на „ Война и мир “ (1869), и споделя какъв брой онеправдана се усеща: „ Аз би трябвало да удовлетворявам неговото наслаждение и да кърмя детето му, аз съм част от мебелировката. Той не ме обича, не можах да запазя любовта му “ , написа горчиво тя.

Въпреки това ролята на София в основаването на литературните му шедьоври не трябва да се подценява. Тя е негова неуморна секретарка, като неведнъж преписва чернови на творбите, които носят голямо самопризнание на съветския класик.

В тези моменти София се гордее, че е потребна на брачна половинка си, а той стартира от ден на ден да разчита на помощта ѝ и да изпитва огромна обвързаност към нея. Погълната от работата на Лев, тя се радва се на триумфите и се гордее с достиженията му. За миг наподобява, че романът на Толстой ще сплоти фамилията. Но не за дълго.

Непреодолим проблем за двойката се оказва силната обществена ангажираност на Толстой, особено във връзка с статута на крепостните селяни. В нея София вижда конкуренция за вниманието и любовта му, които желае напълно за себе си, а по-късно и опасност за благосъстоянието на фамилията.

През 1870-те години Лев Толстой претърпява няколко духовни рецесии, които се ускоряват след публикуването на „ Анна Каренина “ през 1878 година Идеите му стават по-радикални и крайни с напредването на възрастта.



Той става пацифист, опитва с вегетарианството, пази половото целомъдрие (макар и без триумф в персоналния си живот, както София саркастично отбелязва в дневника си). Превръща се и в постоянен критик на съветския имперски режим и на Руската православна черква. Все по-погълнат от проблемите, пред които са изправени селяните, създателят усеща виновност поради личната си обществена привилегия.

Междувременно София ражда 13 деца, 8 от които оцеляват. Тя се грижи за имението и прехраната на огромното семейство. Радикализмът на брачна половинка ѝ провокира големи кавги сред тях.

Постепенно Толстой притегля и редица предани „ възпитаници “, които се стичат в Ясна поляна, нетърпеливи да опознаят своя кумир. Мнозина го виждат като воин, до момента в който в очите на своята брачна половинка Лев от ден на ден се трансформира във зложелател.

Опиянен от триумфите и благоговението на хората, Толстой стартира да твърди, че желае да подари както положението си, по този начин и приходите от литературните си творби, с цел да живее по-прост живот, в сходство с изповядваните от него радикални правила. Ужасена от мисълта, че децата ѝ може да изгубят наследството си, София мощно се съпротивлява.

Това кара Толстой постоянно да я упреква в нарцисизъм и материализъм. Пропастта сред тях се трансформира в пропаст, а любовта – във война.

По това време София към този момент осъзнава своя интелектуален капацитет, както и жертвите, които прави поради брачна половинка си.



„ Стотици пъти съм усещала интелектуалната си сила да се раздвижва в мен – блян за обучение, обич към музиката и изкуствата... “ , написа в дневника си тя. „ И още веднъж и още веднъж съм ги смазвала и задушавала и до края на живота си ще продължа да послужвам на своя талант. “

София разказва тази своя роля като „ огромно злощастие “. Да посветиш целия си живот да не правиш нищо, с изключение на да управляваш семейството и да отглеждаш децата на един значим човек, е, по нейните думи, „ изтезание “.

През последното десетилетие от живота си Толстой е притеснен освен от непрекъснатите конфликти със София, само че и поради здравословното си положение. Цялото семейство се грижи за него, като в дневниците си тя недоволства от това какъв брой непризнателен е брачният партньор ѝ към всички тях.

Измъчван от всичко това, през нощта на 28 октомври Толстой напуща скрито фамилния си дом в Ясна поляна. Намерението му е да откри изолираност и леговище в манастир.

„ Правя това, което старците на моята възраст нормално вършат: напущам светския живот, с цел да прекарам последните дни от живота си в самотност и тишина “ , написа в прощалното писмо, което е оставил.

Когато София намира писмото, пробва да се удави в езеро в имението, само че е избавена.

Няколко дни по-късно тя съумява да го открие в къщата на началника на гарата в отдалеченото село Астапово. По време на пътуването си 82-годишният Толстой е болен от пневмония и не може да продължи.

Отказват да пуснат брачната половинка му в къщата, защото присъствието ѝ ще утежни положението му. София прекарва нощите във влака, а дните – гледайки брачна половинка си през прозорците на къщата.

Лев Толстой издъхва на 7 ноември 1910 година, като София съумява да бъде до него едвам в последните му мигове на този свят. Така геният на съветската класическа литература си отива от този свят, бягайки от кошмара, в който се е трансформирала любовта на живота му.