Финансовият министър: Бюджетът е в критично състояние, необходим е допълнителен еднократен данък
Едва ли е съществено да си мислим, че страна, която е изправена пред заплахата от свръхдефицит, не може да овладее инфлацията и бюджета й е в сериозен платежен риск - може да се надява, че ще бъде поканена да влезе в Еврозоната. А България очевидно е тъкмо такава страна. Държавните финанси летят стремително към " пропастта ". Затова на служебното държавно управление му се постанова да взема екстрени ограничения, с цел да подсигурява платежоспособността на страната. Това стана ясно от брифинга на министъра на финансите Росица Велкова, след съвещанието на Министерския съвет през днешния ден, макар, че тя не се изрази тъкмо по този метод. И с цел да бъдем правилни към предоставената от нея информация ще цитираме:
" Ще разработим и представим идея за проектобюджет на страната за 2023-а. Министерският съвет взе решение проектобюджета, който ще бъде показан в тази идея да бъде с недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. При в този момент настоящите приходни и разходни политики, които са признати от 46-тото, 47-то и 48-то Народно заседание дефицитът за 2023-а възлиза на 6.9% от Брутният вътрешен продукт.
За свиването му до 3% от Брутният вътрешен продукт е очакван пакет от данъчни закони, който ще публикуваме на 17 март. Предвиждаме и ограничения за понижаване на разноските още веднъж за да реализираме 3% недостиг. Концепцията за проектобюджет ще бъде оповестена на 3 април, с цел да бъде съгласувана с тристранния съвет за обществено съдействие, с цел да може на 26 април да може да се прегледа от Министерския съвет и по-късно в период да бъде импортиран в Народното събрание ", сподели Велкова.
От думите й излиза наяве, че въпросния голям недостиг от 6% се дължи на законите, бюджетните и обществени политики водени от първите две служебни държавни управления и последното постоянно такова. Заради тях фиска е хвърлен в пропастта и в случай че не се вземат действителни ограничения за спомагателни доходи и за понижаване на разноските, страната ще влезе в процедура на свръх недостиг. А какво ще се случи при сходна процедура, изясни самият финансов министър:
" Ще има проблем при обезпечаването на ликвидност от интернационалните финансови пазари и тогава може да се наложи да прибегнем към заеми от Международния валутен фонд ", сподели Велкова.
На по-достъпен език това значи проблем с платежоспособността на страната. Ситуация, която е добре позната от последното десетилетие на предишния век. Но в случай че сме я докарали до там, по какъв начин изобщо си представяме, че някой ще ни предложения да влезем в Еврозоната? Едва ли някой рационален човек може да си показа, че шефовете на страните от Еврозоната ще позволен страна като нашата, единствено тъй като краткотрайно е подхванала изключителни, само че забележете, краткотрайни фискални ограничения за реализиране на политическата цел - въвеждане на еврото?
Логичният въпрос ще е: а след приемането, в случай че политиците на България още веднъж развържат харчовете (а това сигурно ще стане), кой ще покрива задълженията на тази страна? На кой му би трябвало още една Гърция и Италия в Еврозоната? И когато този въпрос бъде подложен, за никакво приемане на България и дума няма да може да става без значение от ограниченията, които настоящето държавно управление предлага да се вземат. И откакто хората ръководещи страната са знаели за всички тези проблеми, за какво лъгаха една година народа, и не престават да го лъжат, че съществували шансове за влизането на България в Еврозоната?
Тук е добре да напомним още нещо. Не е загадка, че всички, които подлагаха на критика безразсъдната бюджетна политика на последното постоянно държавно управление най-много в частта му на обществените разноски, бяха квалифицирани от тогавашните министри и от политиците, които ги подържаха в Народното събрание като " циници ". А в този момент по какъв начин ние да квалифицираме ли въпросните министри и политици, чиито решения ни доведоха до тази нежелана обстановка? Циничните и криминологични прилагателни наподобяват прекомерно меки за случая.
Приходните ограничения, които ще предложи служебното държавно управление, целят да обезпечат спомагателни приходи от 6 милиарда лв.. Те съдържат въвеждане на еднократна солидарна вноска от средата на 2023-а. Публичните предприятия ще платят на хазната 100% дял. Ще бъдат вдигнати ТОЛ такси. Концесионните такси е препоръчано да набъбнат съгласно инфлацията. Ще се усилят акцизите на електронните цигари и ще бъдат възобновени понижените Данък добавена стойност ставки като се изключи тези за хляба, брашното, детските храни, медикаментите и книгите.
Основната вяра за събирането на въпросните спомагателни доходи от 6 милиарда лв. се разпорежда точно на еднократната солидарна вноска. Според финансовият министър, това е по този начин наречения " налог свръхпечалба " , който ще бъде създаден за всички юридически лица въз основата на правилата, които са залегнали в съответния европейски правилник. Той ще се начислява от 1 юли и всеки месец ще се вършат предплатени вноски, а изравняването ще стане през 2024 година
Росица Велкова изясни, че свръхпечалбата се дефинира, като се осредняват облагите през 2019-а, 2020-а и 2021-а. Получената сума се усилва с 20% и разликата сред резултата от това пресмятане и облагата от 2022-а се полза с 33% ставка. За използването му обаче има един чисто юридически въпрос. Не става ли в тази ситуация дума за налагане на налог със задна дата. Защото в случай че е по този начин, сходна ретроактивност е противоконституционна. И в случай че този въпрос бъде отвеян в Конституционния съд и той излезе с неподходящо за Министерството на финансите решение, това ще срине целия проект за саниране на фиска.
Що се отнася до разноските , държавното управление не е посмяло да пипа плануваното нарастване на пенсиите (чрез актуализацията им по швейцарското правило) и на бюджетните заплати. Напротив, ограниченията в приходната част се предприемали, с цел да се подсигурява финансирането на тези спомагателни разноски, заложени от предходните държавни управления и национални събрания. Това ще рече, че не се оперира бюджетния " израстък ", а единствено се третира, с цел да се ограничи разпространяването му. А за какво нарастването на обществените разноски са " израстък "? Защото те освен неконтролирано усилват недостига, само че и са сериозен източник на инфлация у нас. Как се надяваш да намалиш потреблението и от там цените на стоките, откакто поради нарастването на обществените разноски, единствено растежът на пенсиите в действително изражение (това е номиналният растеж понижен с инфлацията) е 6%. Поне това сочат данните на Българска народна банка.
На разумния въпрос, за какво " тумора " не се изрязва, обикновеният отговор е: Идват избори и те няма да са последните. Но без да се оперира този " израстък ", задачата за преодоляване на инфлацията е съвсем неизпълнима. А с висока инфлация каква Еврозона?
Другите препоръчани от служебното държавно управление ограничения са, ограничение на средствата за прехрана, командировки и представителни разноски. За обезпечаване на буфери се планува финансовите разноски заложени в Консолидираната фискална стратегия, да не могат да се харчат за други цели. Възстановява се и правилото, плануваните в бюджета разходи да не надвишават 90% от заложените до началото на четвъртото тримесечие на годината, и по-късно да бъдат направени в цялостен размер, единствено в случай че заложените параметри за бюджетното салдо бъдат изпълнени.
По отношение на другите мнения за опасности или други сходни неща по отношение на закрепения курс на лв. по отношение на еврото. Този закрепен курс се подсигурява от активите на ръководство " Емисионно " на Българска народна банка, които са задоволително огромни и консервативно ръководени, и допустимо най-нискорисково вложени. И, което е най-важното, те са недостъпни за разхитителните ръце на българските политици. Всички мнения за допустима смяна на закрепения курс би трябвало да се преглеждат като посягане на страната и парите на жителите й - с други думи, като апел за обир. И политическите и държавни лица, които приказват по този метод, би трябвало да бъдат изолирани от всевъзможни властови позиции.
" Ще разработим и представим идея за проектобюджет на страната за 2023-а. Министерският съвет взе решение проектобюджета, който ще бъде показан в тази идея да бъде с недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. При в този момент настоящите приходни и разходни политики, които са признати от 46-тото, 47-то и 48-то Народно заседание дефицитът за 2023-а възлиза на 6.9% от Брутният вътрешен продукт.
За свиването му до 3% от Брутният вътрешен продукт е очакван пакет от данъчни закони, който ще публикуваме на 17 март. Предвиждаме и ограничения за понижаване на разноските още веднъж за да реализираме 3% недостиг. Концепцията за проектобюджет ще бъде оповестена на 3 април, с цел да бъде съгласувана с тристранния съвет за обществено съдействие, с цел да може на 26 април да може да се прегледа от Министерския съвет и по-късно в период да бъде импортиран в Народното събрание ", сподели Велкова.
От думите й излиза наяве, че въпросния голям недостиг от 6% се дължи на законите, бюджетните и обществени политики водени от първите две служебни държавни управления и последното постоянно такова. Заради тях фиска е хвърлен в пропастта и в случай че не се вземат действителни ограничения за спомагателни доходи и за понижаване на разноските, страната ще влезе в процедура на свръх недостиг. А какво ще се случи при сходна процедура, изясни самият финансов министър:
" Ще има проблем при обезпечаването на ликвидност от интернационалните финансови пазари и тогава може да се наложи да прибегнем към заеми от Международния валутен фонд ", сподели Велкова.
На по-достъпен език това значи проблем с платежоспособността на страната. Ситуация, която е добре позната от последното десетилетие на предишния век. Но в случай че сме я докарали до там, по какъв начин изобщо си представяме, че някой ще ни предложения да влезем в Еврозоната? Едва ли някой рационален човек може да си показа, че шефовете на страните от Еврозоната ще позволен страна като нашата, единствено тъй като краткотрайно е подхванала изключителни, само че забележете, краткотрайни фискални ограничения за реализиране на политическата цел - въвеждане на еврото?
Логичният въпрос ще е: а след приемането, в случай че политиците на България още веднъж развържат харчовете (а това сигурно ще стане), кой ще покрива задълженията на тази страна? На кой му би трябвало още една Гърция и Италия в Еврозоната? И когато този въпрос бъде подложен, за никакво приемане на България и дума няма да може да става без значение от ограниченията, които настоящето държавно управление предлага да се вземат. И откакто хората ръководещи страната са знаели за всички тези проблеми, за какво лъгаха една година народа, и не престават да го лъжат, че съществували шансове за влизането на България в Еврозоната?
Тук е добре да напомним още нещо. Не е загадка, че всички, които подлагаха на критика безразсъдната бюджетна политика на последното постоянно държавно управление най-много в частта му на обществените разноски, бяха квалифицирани от тогавашните министри и от политиците, които ги подържаха в Народното събрание като " циници ". А в този момент по какъв начин ние да квалифицираме ли въпросните министри и политици, чиито решения ни доведоха до тази нежелана обстановка? Циничните и криминологични прилагателни наподобяват прекомерно меки за случая.
Приходните ограничения, които ще предложи служебното държавно управление, целят да обезпечат спомагателни приходи от 6 милиарда лв.. Те съдържат въвеждане на еднократна солидарна вноска от средата на 2023-а. Публичните предприятия ще платят на хазната 100% дял. Ще бъдат вдигнати ТОЛ такси. Концесионните такси е препоръчано да набъбнат съгласно инфлацията. Ще се усилят акцизите на електронните цигари и ще бъдат възобновени понижените Данък добавена стойност ставки като се изключи тези за хляба, брашното, детските храни, медикаментите и книгите.
Основната вяра за събирането на въпросните спомагателни доходи от 6 милиарда лв. се разпорежда точно на еднократната солидарна вноска. Според финансовият министър, това е по този начин наречения " налог свръхпечалба " , който ще бъде създаден за всички юридически лица въз основата на правилата, които са залегнали в съответния европейски правилник. Той ще се начислява от 1 юли и всеки месец ще се вършат предплатени вноски, а изравняването ще стане през 2024 година
Росица Велкова изясни, че свръхпечалбата се дефинира, като се осредняват облагите през 2019-а, 2020-а и 2021-а. Получената сума се усилва с 20% и разликата сред резултата от това пресмятане и облагата от 2022-а се полза с 33% ставка. За използването му обаче има един чисто юридически въпрос. Не става ли в тази ситуация дума за налагане на налог със задна дата. Защото в случай че е по този начин, сходна ретроактивност е противоконституционна. И в случай че този въпрос бъде отвеян в Конституционния съд и той излезе с неподходящо за Министерството на финансите решение, това ще срине целия проект за саниране на фиска.
Що се отнася до разноските , държавното управление не е посмяло да пипа плануваното нарастване на пенсиите (чрез актуализацията им по швейцарското правило) и на бюджетните заплати. Напротив, ограниченията в приходната част се предприемали, с цел да се подсигурява финансирането на тези спомагателни разноски, заложени от предходните държавни управления и национални събрания. Това ще рече, че не се оперира бюджетния " израстък ", а единствено се третира, с цел да се ограничи разпространяването му. А за какво нарастването на обществените разноски са " израстък "? Защото те освен неконтролирано усилват недостига, само че и са сериозен източник на инфлация у нас. Как се надяваш да намалиш потреблението и от там цените на стоките, откакто поради нарастването на обществените разноски, единствено растежът на пенсиите в действително изражение (това е номиналният растеж понижен с инфлацията) е 6%. Поне това сочат данните на Българска народна банка.
На разумния въпрос, за какво " тумора " не се изрязва, обикновеният отговор е: Идват избори и те няма да са последните. Но без да се оперира този " израстък ", задачата за преодоляване на инфлацията е съвсем неизпълнима. А с висока инфлация каква Еврозона?
Другите препоръчани от служебното държавно управление ограничения са, ограничение на средствата за прехрана, командировки и представителни разноски. За обезпечаване на буфери се планува финансовите разноски заложени в Консолидираната фискална стратегия, да не могат да се харчат за други цели. Възстановява се и правилото, плануваните в бюджета разходи да не надвишават 90% от заложените до началото на четвъртото тримесечие на годината, и по-късно да бъдат направени в цялостен размер, единствено в случай че заложените параметри за бюджетното салдо бъдат изпълнени.
По отношение на другите мнения за опасности или други сходни неща по отношение на закрепения курс на лв. по отношение на еврото. Този закрепен курс се подсигурява от активите на ръководство " Емисионно " на Българска народна банка, които са задоволително огромни и консервативно ръководени, и допустимо най-нискорисково вложени. И, което е най-важното, те са недостъпни за разхитителните ръце на българските политици. Всички мнения за допустима смяна на закрепения курс би трябвало да се преглеждат като посягане на страната и парите на жителите й - с други думи, като апел за обир. И политическите и държавни лица, които приказват по този метод, би трябвало да бъдат изолирани от всевъзможни властови позиции.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ