Афис: Всеки пети смята, че правителството е отговорно за хаоса с електронните винетки
Едва една четвърт от нуждаещите се от винетка водачи са съумели да закупят или презаверят електронния документ за 2019 година А една пета са тези, които са пробвали да сторят това, само че не са съумели. Това демонстрират резултатите от социологическо изследване на организация Афис за хаоса с електронните винетки.
Тук следва да се вземе поради, че над половината от водачите на МПС към този миг въобще не са опитвали да закупят или презаверят електронна винетка - било тъй като не се нуждаят от такава, било тъй като още не е изтекла валидността на предходните винетни стикери, означават социолозите.
За неразборията с новата система за надзор върху придвижването по националната пътна мрежа хората най-често упрекват изпълнителната власт, а не фирмата-изпълнител, каквото усещане се оформи в първия миг в изявления и мнения. Сумарно делът на изпълнителната власт и фирмата-изпълнител всред показалите основен провинен за казуса е близо 40%, сочи разбор на резултатите от допитването.
55% от пълнолетните български жители заявяват, че карат, а с 3% повече е общият дял на притежаващите дееспособност за ръководство на МПС. В номинална стойност това са почти 3,250 хиляди души. От тях повече от половината настояват, че карат ежедневно, а всеки четвърти - няколко пъти седмично.
Данните демонстрират, че мъжете-шофьори са двойно повече от дамите, както и, че столичани по-често ръководят колите си, в сравнение с жителите на останалите обитаеми места. И още, че максимален дял са водачите сред 30- и 60-годишна възраст, че работещите българи в дейна възраст, без значение от обществения статус, доста по-често сядат зад кормилото в съпоставяне със студентите и изключително спрямо пенсионерите.
56% от семействата имат по едно МПС, а 13,4% - повече от едно. Сумарно това прави близо 70% от българските семейства. Разпределението обаче включва и отговорите на хората в пенсионна възраст, които не са чак толкоз мобилни.
Хипотетично тези обстоятелства значат, че съвсем всеки ден по пътищата у нас се разминават, условно казано, към 2,5 млн. души, ръководещи МПС, без да броим преминаващите задгранични превозвачи. Важна детайлност е, че към една четвърт от тях карат единствено в границите на обитаемоте места, в които живеят, така че те не са наранени от рецесията с винетките.
Накратко - българите имат коли и прекомерно постоянно се придвижват с тях. Това се приема като нещо естествено и е част от общоприетата норма и стандарта на живот. Особено в столицата и още няколко по-големи градове, където за мнозина поданици на процедура е по-евтино да отидат на работа с персоналната си кола, в сравнение с с публичния превоз.
Случаят не може да се преглежда изолирано, защото замисълът на системата допуска посредством закупените винетки българските жители да финансират построяването и ремонта на пътните сектори. В този подтекст въпросът с електронните винетки е част от по-голямата картина - по какъв начин работи страната и администрацията в този бранш, който пък е обвързван, с изключение на с управнически решения, и с сигурността на огромна част от българските жители, разясняват социолозите.
Каква е оценката за качеството на изгражданата и ремонтирана пътна инфраструктура, което жителите финансират посредством закупуването на винетки? Изводът, който се постанова, е, че плащаме по-скоро за неприятно пътно строителство и неприятни пътни поправки.
На директен въпрос „ Колко постоянно преминавате с автомобила си през рискови новопостроени или новоремонтирани пътни сектори “, 22% дават отговор „ ежедневно “, а други 23% - „ съвсем всеки ден “. 43% заявяват, че това им се случва няколко пъти месечно или по-рядко.
Националното представително изследване е осъществено от Агенция АФИС в интервала 14-19 януари 2019 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Тук следва да се вземе поради, че над половината от водачите на МПС към този миг въобще не са опитвали да закупят или презаверят електронна винетка - било тъй като не се нуждаят от такава, било тъй като още не е изтекла валидността на предходните винетни стикери, означават социолозите.
За неразборията с новата система за надзор върху придвижването по националната пътна мрежа хората най-често упрекват изпълнителната власт, а не фирмата-изпълнител, каквото усещане се оформи в първия миг в изявления и мнения. Сумарно делът на изпълнителната власт и фирмата-изпълнител всред показалите основен провинен за казуса е близо 40%, сочи разбор на резултатите от допитването.
55% от пълнолетните български жители заявяват, че карат, а с 3% повече е общият дял на притежаващите дееспособност за ръководство на МПС. В номинална стойност това са почти 3,250 хиляди души. От тях повече от половината настояват, че карат ежедневно, а всеки четвърти - няколко пъти седмично.
Данните демонстрират, че мъжете-шофьори са двойно повече от дамите, както и, че столичани по-често ръководят колите си, в сравнение с жителите на останалите обитаеми места. И още, че максимален дял са водачите сред 30- и 60-годишна възраст, че работещите българи в дейна възраст, без значение от обществения статус, доста по-често сядат зад кормилото в съпоставяне със студентите и изключително спрямо пенсионерите.
56% от семействата имат по едно МПС, а 13,4% - повече от едно. Сумарно това прави близо 70% от българските семейства. Разпределението обаче включва и отговорите на хората в пенсионна възраст, които не са чак толкоз мобилни.
Хипотетично тези обстоятелства значат, че съвсем всеки ден по пътищата у нас се разминават, условно казано, към 2,5 млн. души, ръководещи МПС, без да броим преминаващите задгранични превозвачи. Важна детайлност е, че към една четвърт от тях карат единствено в границите на обитаемоте места, в които живеят, така че те не са наранени от рецесията с винетките.
Накратко - българите имат коли и прекомерно постоянно се придвижват с тях. Това се приема като нещо естествено и е част от общоприетата норма и стандарта на живот. Особено в столицата и още няколко по-големи градове, където за мнозина поданици на процедура е по-евтино да отидат на работа с персоналната си кола, в сравнение с с публичния превоз.
Случаят не може да се преглежда изолирано, защото замисълът на системата допуска посредством закупените винетки българските жители да финансират построяването и ремонта на пътните сектори. В този подтекст въпросът с електронните винетки е част от по-голямата картина - по какъв начин работи страната и администрацията в този бранш, който пък е обвързван, с изключение на с управнически решения, и с сигурността на огромна част от българските жители, разясняват социолозите.
Каква е оценката за качеството на изгражданата и ремонтирана пътна инфраструктура, което жителите финансират посредством закупуването на винетки? Изводът, който се постанова, е, че плащаме по-скоро за неприятно пътно строителство и неприятни пътни поправки.
На директен въпрос „ Колко постоянно преминавате с автомобила си през рискови новопостроени или новоремонтирани пътни сектори “, 22% дават отговор „ ежедневно “, а други 23% - „ съвсем всеки ден “. 43% заявяват, че това им се случва няколко пъти месечно или по-рядко.
Националното представително изследване е осъществено от Агенция АФИС в интервала 14-19 януари 2019 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ