Едуард Нортън е роден на 18 август 1969 г. и

По-добре да липсваш на хората, отколкото да им досаждаш ~ Едуард НОРТЪН

Едуард Нортън е роден на 18 август 1969 година и е най-голямото от общо три деца. Неговият татко е юрист по екологично право и някогашен федерален прокурор към администрацията на президента Джими Картър. Майка му работи като учителка.

Още по време на следването си в Йейлския университет, където учи астрономия, история и японски език, посещава доста театрални курсове. Дебютът му в „ Първичен боязън “ прави мощно усещане - още с първата си роля печели „ Златен глобус ” и номинация за „ Оскар “.

„ Всички споделят обичам те “,„ Народът против Лари Флинт “, „ Американска история Х “, „ Боен клуб “, „ Небесно царство “, „ Илюзионистът “, „ Цветният воал “ са единствено част от филмите, в които Едуард Нортън основава емблематични облици, които се помнят с години.

Актьорът е прочут с нежеланието си да одобри статуса си на звезда. Времето си, отвън актьорството посвещава на разнообразни благотворителни интензивности, като възстановяване качеството на живот в общностите с ниски приходи. Член е на управителния съвет на Фондацията „ Ентърпрайс ” - непечеливша организация, организираща градежа на евтини жилища. Добре прочут е и с поддръжката си за разнообразни екологични планове.

Моята кариера стартира с театъра, и точно там прекарах младите си години. В качеството си на инспектор на билети, несъмнено.

Аз съм един от тези артисти, които лъжат за възрастта си в друга посока. Всъщност съм на 27 години, само че желая да играя по-възрастни персонажи и по тази причина неистина, че съм по-голям.

Винаги съм чувствал, че актьорството е бягство – като че ли имаш конфиденциален ключ до всички порти и позволение да се влезеш и да се накиснеш във всяко едно царство. Наслаждавам се на този свободен пропуск.

Славата е по-разрушителна от ръждата.

Не се хваля - не съм академик, нито съм специалист по консервацията.

Аз съм в тази промишленост не поради някакви пари или някаква популярност. А за опцията да преживея разнообразни животи, превъплъщавайки се в напълно разнообразни хора.

Ако в миналото ми се наложи да спра да употребявам метрото, ще получа сърдечен удар.

Понякога ме назовават интелигентен артист. Аз не разбирам, какво значи това. Харесва ми да работя с умни хора.

Не знам, какво би ми изпълнило живота, в случай че не беше актьорството. Аз просто обичам филмите.

Винаги съм гледал на актьорството като на съчувствен акт. Което не би трябвало да се бърка със състрадание. Това е опит да влезеш в избрана прочувствена или мотивационна действителност и да се опиташ да схванеш защо става въпрос, с цел да можеш да я представиш.

Не мисля, че хората са в правото си да чакат, че всичко, което направиш, ще бъде еднообразно положително.

Винаги съм считал, че светският искра е много разяждащ. Не единствено за качеството ти на живот, само че и като човек, който владее екраните. И без това е задоволително огромен товарът от упованието на публиката за героя, който би трябвало да им представиш. Да не приказваме, че хората постоянно те припокриват с персонажите, което е огромно задължение. Не би трябвало да има такова замърсяване сред артиста и сред неговата работа, само че това се случва непрестанно.

Ако допуснеш публиката да ти е аршин, може да останеш неприятно засегнат. Достатъчно съм се напатил.

Всички хора са цялостни с несъгласия. Никой не може да бъде елементарно сведен, тъй че одобрявам герои, в които има спорни импулси или нюанси на двоякост. Това е занимателно и е занимателно, тъй като е мъчно.

Не мисля, че един филм би трябвало да дава отговор. Той би трябвало да предизвика въпроси.

Независимите филми са институционализирани на процедура. Всяко студио си има бутиков арт отдел.

Всеки човек е неповторим. На мен ми харесват многостранни персонажи, които да изобразиш е забавно и комплицирано.

Много ми е забавно да следя по какъв начин хората демонстрират своите страсти. Често техните действия са цялостна диаметралност на това, което фактически усещат.

Всичко опира до салдото. До намирането на салдото сред интелектуалната част от мозъка и онази, отговарящата за импулсивната креативност, която се ражда от хаоса, вихрещ се в нас. Частта с актьорството и перфекционизма може да бъдат много изтощителни, само че спонтанността може да е доста радостна. Всичко е в ръководството на тези два аспекта, които дефинират съществуването ни.

Животът е като покер - рискована история. Не е нужно да се заобикаля риска. Трябва да се изправиш лице в лице с него.

Аз не знам, дали съм бил изобщо дете. В детството си бях прекомерно самичък, потънал в личните си мечти. Обожавах комикси, кино, музика.

При хората от моето потомство рецесията на междинната възраст стартира след двадесетте.

Не можете да вършиме всичко за всички и не постоянно можете да се занимавате с прекомерно необятен набор от действия. Аз обръщам внимание единствено на нещата, които в действителност ме интересуват. Дали ме трогват? Интересни ли са ми? Карат ли ме да мисля? Когато се сблъскам с нещо, което ме предизвика по един притеснителен метод, то ме притегля.

Аз не съм задължен на никого нищо да потвърждавам. Отлично чувство.

По-добре да липсваш на хората, в сравнение с да им досаждаш.

Идва ново потомство от хора, които ще образуват нов тип взаимоотношения, нови хрумвания и с нови дела, които ще поддържат в желанието си да трансформират света. И тез хора няма да го създадат по метода, по който нашите родители са го правили.

Социалната мрежа не са я основали тъкмо за това да оповестяваме на света какво сме яли на закуска.

Woody Allen, Drew Barrymore, and Edward Norton in Everyone Says I Love You, 1996