Родители, учители и профсъюза в спор: Реформа или регрес би било оценка „Дисциплина“ и глоби при нарушения?
Едно предложение за преустрояване в методите на санкциониране в учебната система провокира съществени дебати в цялата страна. От дни учители, родители и хора, ангажирани в просветителния сектор разясняват оживено извадките на изследване, направено от Национален профсъюз „ Образование “, на база които профсъюза предлага изменение и анулация на Закона за предучилищно и учебно образование/ЗПУО/.
Прочетете още
Най-силно отекнаха предложенията за връщане на оценка за „ Дисциплина “, чийто предходник е оценката за поведение; контракт училище-родител, който да постанова финансови наказания за родители при нарушавания на правилника от страна на учениците; облекчение в процедурите по налагане на наказания /останалите оферти може да прочетете в края на публикацията/.
За да разбере какво се крие зад позицията на всички спорещи страни – учители, родители и профсъюза, медията ни се допита до тях. Вижте какво споделиха ръководителят на профсъюз „ Образование “, предложили смяната, родители на деца от Пловдив, както и някогашни и педагогичен личен състав:
Какво споделя профсъюз „ Образование “?
„ Ние изследвахме глобата като инструмент за обща поддръжка. Няма и подозрение за това, че глобите, които се оферират от ЗПУО и Наредбата за приобщаващо обучение, не работят по куп аргументи. Много е сложна процедурата, има близо 20 пункта, които би трябвало да се стигне, с цел да им наказване. Затова и то се явява като изключение, т.е. доста родители не се впечатляват от глобите, които в този момент се постановат “, разяснява пред TrafficNews ръководителят на профсъюз „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ доктор Юлиян Петров.
„ Родителите не помнят за партньорството. Той е сътрудник, а не модератор. В доста връзки той не би трябвало да се намесва, тъй като по скоро ще направи нещо неприятно. “, споделя той със връзка с множеството случаи на родители, които апелират наложени над децата им наказания.
„ Когато в едно учебно заведение има едни правила, те са изписани и родители и възпитаници са осведомени с тях. Запознати са и учителите, с цел да наблюдават за дисциплината. Когато има нарушаване, то въздейства освен на ученика, който го прави, само че и над останалите. Останалите родители почват да се чудят за какво те възпитават с цената ли ограничения и дали това е верния метод. Значи имаме устав, само че неговия инструмент за наказания не се ползва “, счита Петров.
Той разкрива, че „ в случай че стартираме с философията на ЗПУО – той е взаимстван като политики от две страни – Полша и Англия. Там обаче той се ползва по друг метод и доста по-ефективно. В България, макар че философиите са сходни, близо 6 години тези принадлежности не работят и водят до антивъзпитание. В последна сметка ние сме расли във време, в което имаше почит към възпитанието на учителите. Трябва да има чувство за правила и нарушавания и когато един възпитаник загуби това чувство, то той живее с това чувство през целия си живот. В учебно заведение би трябвало да има градене на скъпото, а на база на тях да се гради дисциплинираност “.
По негово мнение родителите, които имат терзание от предложенията им за смяна в системата за санкциониране, са същите, които биха били наранени от нея.
„ Те желаят да продължат да не съблюдават учебния устав. Не желаят да подпишат контракт, какъвто прочее има в доста западни страни, с цел да може да са свободни да не съблюдават разпоредбите. Зависи с каква хипотеза тръгваме, само че родители с добре възпитани деца, включени в учебния живот, не задават подобен вид въпроси “, добави Петров.
Според него е доста значимо да се ползват способи за подучване на положителното държание както при възпитаници, по този начин и при родителите.
„ В частните учебни заведения това се прави с точкова система. Заделят се средства от бюджета, който след това се влага в тласъци за децата. Родителите доста добре одобряват тази концепция и партнират добре. Настоятелствата на учебни заведения, в които нямат средства за подобен вид тласъци, могат да се погрижат по различен метод положителните действия да излизат на напред във времето. Важно е да ценим положителните действия “, добави ръководителят на синдиката.
По отношение на финансовата глоба, Петров съобщи, че синдикатът няма съответни оферти с какъв брой и по какъв способ това да се прави. Въпреки това предлагането е те да бъдат годни за по-драстичните случаи на нарушение на правила, когато детето се води във висок риск или риск от отпадане на просветителната система. Според синдиката в тези случаи би трябвало институции като Социалните служби, Агенцията за протекция на детето, Отделите за протекция на детето и съответните общини да се засилват по-сериозно. „ В доста западни страни които финансови санкции за родителите се ползват “, добави той.
Той е безапелационен, че смяната би трябвало да се огледа точно, когато отнася за случаи на деца със специфични просветителни потребности. „ Разбира се държанията на тези деца не може да бъде оценено по общия правилник. Към учениците със СОП би трябвало да се работи деликатно, те имат потребност от повече грижи, в тази ситуация би трябвало да имаме повече ресурсни учители и медицински служащи. За общообразователните учители е извънредно мъчно “, добави Петров.
Той прикани политиците да бъдат „ смели “ и да подобрят закона в „ изгода на положителните възпитаници “. Според синдиката препоръчаните промени ще доведат до добра атмосфера и естетика в клас.
„ Нека приемем, че би трябвало да имаме естествена атмосфера, а по-късно да се вгледаме в резултатите от изпитите. Но без едното другото няма да се случи “, заключва ръководителят на профсъюз „ Образование “ Юлиян Петров.
Какво считат родителите?
Родители от Пловдив и региона показаха терзание по отношение на прецизността на извършената анкета. Според Георги Матеев, член на Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение, при някои от въпросите се вижда нотка манипулативно задаване на въпроси. Родители регистрират още липса на свободни отговори, в които учителите да имат опция да стимулират отговорите си за повече изясненост.
„ Смятам, че глобите имат място в просветителната система, защото тя включва и възпитателна функционалност. За нас обаче е изключително притеснително, по какъв начин синдикалисти, които съставляват един доста огромен брой от ангажираните в просветителната система, излизат в народен ефир и оповестяват, че не нормативната база, тъй като е неработеща “, завява пред TrafficNews Матеев.
Според него и други родители е неразбираемо по какъв начин може да се подписват контракти сред учители и родители, от неспазването на които да произтичат наказания и санкции.
„ Учителите не познават нормативната база, с която работят. От въпросната анкета излиза наяве точно това. Посочват, че не постановат наказания, тъй като не я познават. Как тогава можем да заключим, че тя не действа вярно? (бел.ав. 25,6% от респондентите са показали, че главният детайл, който затруднява налагането на наказания, е „ неразбирането на процедурата от педагогическите експерти “) “, споделя още Матеев, който е родител на възпитаник от Пловдив.
Според родители е спорно учители да споделят на всеуслошание, че не съблюдават наредбата, тъй като е неработеща, а по-късно да чакат от децата да извършват отговорностите си, произлизащи било то от наредби, било от педагогичен рекомендации и забележки.
Какво считат учителите?
В същото време редица учители споделят, че потребност от смяна въпреки всичко има! Въпреки това сред педагогическия личен състав се следи полярност в позициите.
TrafficNews подбра мненията на две учителки, споделили вижданията ви във Facebook страницата на Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение. Една от тях е Диана Иванова, която написа дълъг пост, в който споделя, че да бъдеш преподавател е сложна задача, изискваща доста самообладание и неизменност . Какво споделя тя, прочетете тук:
„ Аз проблеми в часовете с дисциплината нямам като цяло. Дори и не пиша забележки. Много старания се изискват, само че това ти е работата. Омръзна ми от това опълчване на родители и учители, белким задачата ни не е една и съща???Атестирани сме, инспектирани сме, не боли. Нека го създадат и с други специалности, ще е почтено. Наредбата за приобщаващо не работи. Трябва да има смяна. Прекалено положителни планове, доста стъпки. До наказване мъчно се стига. А и то не е фикс концепция. Но какво да вършим, когато макар всичките ни старания, има деца, те са единици, които са нападателни, заплашват здравето на другите деца, унищожават душeвността на учители. Ние сме виновни за учениците си. Да получават познания, да имат тази опция при естествена дисциплинираност, да се усещат сигурни и спокойни. Знаете ли какво е да си класен на 27-28 деца и всеки ден да се притесняваш кой родител ще звънне да каже, че детето му е унизено от съученик??И в множеството случаи си е по този начин. Да ги мислиш всяко междучасие. И в това време да преподаваш, да се стараеш, да проверяваш класни и проби. Обичам работата си, учениците си. Но би трябвало и доверие. Родителите да ни имат вяра повече. Когато се опитваш да им обясниш, че детето им е направило нещо недопустимо, да се опиташ да решиш казуса, а не първичната реакция да е, то другите са почнали, то другите…Помагаме ли по този начин на децата си??Темата е доста дълга. Но с цел да бъдеш преподавател през днешния ден, би трябвало да бъдеш толерантен, да имаш грижа за детето против теб и най-много да се стремиш да бъдеш обективен. Това чакат учениците от нас “.
Други учители обаче застават зад позицията, че философията на образованието не се корени в наказване и следва да се търси доверителна връзка сред учители и подрастващи, която да стане сигурен път към уважителна връзка. Едва тогава учителят може да чака от учениците си отношение, което надвишава експанзия и непослушност. Вижте роман по опита на Катерина Дончева:
„ Допълнение към всички учители в групата, които подкрепяте мракобесно, административно и нетолерантно отношение към децата: Скъпи, учители, аз съм някогашен преподавател, не съм имала проблеми с дисциплината на моите възпитаници (тийнове), нито с мотивацията им. Никога не са проявявали към мен неуважително отношение, нито експанзия или надменност. Когато почитаме учениците си и техните родители, те също ни почитат. Когато слагаме граници, е добре да го вършим по метод, по който не накърняваме достолепието на децата. Това не значи да не слагаме граници, а да ги слагаме съответно. Учениците усещат нашето отношение и страсти, сензитивни са. Инвестирайте напъните си в връзки, в основаване на доверителни връзки и изобщо няма да стигате до наказания. Не се вкопчвайте в контрола и властта непременно, тъй като по този начин просто късате своите нерви. Много, ужасно доста неща могат да се създадат, преди да стигнем до глобата. От вас зависи. Включително вие можете и доста да повлияете и да помогнете и на родителите да ви партнират (с верен подход). Пак от вас зависи. Ако се затруднявате, психолозите могат да ви поддържат в усилието да изградите здравословен психосоциален климат в класовете ви и в целия екип. Напълно и откровено имам вяра, че българският преподавател е експерт и има доста качества, просто е много раздразнителен и по тази причина реагира по-агресивно в избрани обстановки. Учителите също имате потребност от поддръжка. Понякога реакциите ви са като на ядосаните ви възпитаници (на тях им бушуват хормоните, на вас стресът ви идва в повече) “.
Публикуваният на 23 януари пресрелийз на профсъюз „ Образование “, в който са поместени – разбор на анкетата им, както и произхождащите от него оферти:
Синдикат „ Образование “ направи национално изследване за политиката за обща поддръжка в подтекста на ЗПУО и „ паметната “ Наредба за приобщаващото обучение, определяна хилядократно като най-неработеща.
Обект на актуалната анкета е ефективността при налагането на наказания като инструмент за обща поддръжка към учениците.
Националното проучване се организира в рамките 10 дни и в него са взели участие 2890 педагогичен експерти и заинтригувани.
86,7% от запитаните считат, че процедурата за налагане на наказания би трябвало да бъда олекотена. Това недвусмислено демонстрира, че на процедура този инструмент за поддръжка не работи.
Ето някои от съответните отзиви:
„ Уведомява се родител и се постанова глоба. Защо се вършат глупави групи за поддръжка. Това е жертван механизъм или популизъм. “;
„ Заповедите да не могат да се апелират. Да не се изисква отчет за обща поддръжка. “;
„ Процедурата е задоволително усложнена, само че е и безсмислена, тъй като следствията не са действителни. Ако налагането на наказания води до финансови отговорности за родителите или даже до лишаване на правата върху детето, това би било друго! “;
„ Смятам, че всеки възпитаник, който се държи неуважително към съучениците и учителите си, би трябвало да предстои на наказване и никой преподавател не би трябвало да се тормози да наложи такова, щом това е належащо. “;
„ Трябва да се глобяват с тежки санкции още в началния стадий всички нарушавания на дисциплината. “;
„ Не искам да ме карат да връчвам персонално за автограф уведомлението за наказване. Обикновено това са възпитаници от циганското малцинство. “
„ Не би трябвало да има никакви ограничавания във времето за глоба. Примерно: 30 дни преди края на образователните занятия не се постановат санкции. “;
„ Процедурата по налагането на наказания е тромава и не води до никакви резултати, тъй като в последна сметка глобен се явява единствено учителят, най- към този момент класните ръководители. “
69,2% от респондентите споделят: „ Не натрапвам наказания на възпитаници, тъй като процедурата е мудна и бавна “.
63,5% от запитаните считат че: „ Нямаме процедура да постановяваме наказания, тъй като процедурата е тежка и безсмислена “?
57,5% пък настояват, че: „ Директорът не позволява налагане на наказания поради делегирания бюджет и отлив на възпитаници “?
А единствено 28,8% считат: „ Не се тормозя да предизвиквам процедурата по налагане на наказания на възпитаник “?
И най-малко 53,5% настояват: „ В нашето учебно заведение нямаме процедура за налагане на наказания, тъй като резултатът е нулев “?
По въпроса: „ Кой, съгласно Вас, е главният детайл, който затруднява налагането на наказания “?, участниците, са имали повече от една опция и са степенували:
– Неуважителното, от време на време скандално, отношение от някои родители – 71,2%;
– Страх от пропуски в процедурата – 45,8%;
– Комуникацията с родителите – 31.2%;
-Неразбирането на процедурата от педагогическите експерти – 25.6%;
– Липсата на педагогичен съветник/психолог в учебното заведение – 19%.
На въпроса: „ Смятате ли, че ангажираността на родителите ще се увеличи при подписване на контракт сред просветителната институция и родителя за съблюдаване на учебния устав, като това да носи юридическа и правосъдна отговорност “?, 85,2% са уверени, че това ще се случи, 8% нямат мнение и 6,8% не виждат смисъл в подобен контракт.
Респондентите са определили „ Съдебната практиката в България някои родители да съдят учебното заведение поради наложени санкции или ниски оценки е порочна “, като безусловно „ порочна “ – 89,7%.
Все отново 2,2% са отбелязали, че „ Това е хубаво и възпитателно “ за учители и шефове! “
И най-после – 93,2% от участниците в анкетата считат, че „ Наредбата за приобщаващото обучение би трябвало да бъде изменена или анулирана “.
Синдикат „ Образование “ счита, че националното изследване „ Налагането на наказания като инструмент за обща поддръжка “ дава отговор недвусмислено на това, че ЗПУО и Наредбата за приобщаващото обучение надалеч не извършват и подсигуряват действието на националната политика за поддръжка и изрично потвърждават, че на тази значима политика би трябвало да се помогне. Учениците, лишени от дисциплинираност и положително образование, няма по какъв начин да станат положителни и спазващи законите жители на България, Европейски Съюз и света.
Според „ Синдикат „ Образование “ би трябвало изрично да се създадат следните първи стъпки:
– На родителите би трябвало да се вменят ясни отговорности, както и финансови наказания при нарушаване на учебния правилник;
– В ЗПУО да се вмени обвързване за подписване на контракт сред родител и просветителна институция във връзка с учебния устав със съответните финансови и административни наказания за родител;
– Да се вкара оценка „ Дисциплина “ в четири степени посредством смяна ЗПУО, която да въздейства на образуването на бал при кандидатстване;
– Да се насърчават партниращите родители;
– Да се облекчи процедурата по налагане на наказания към ученици;
– Да се лимитират правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят отговорности, като в процедурите по наказания на възпитаник да бъдат на осведомителен режим;
– При механизма за обсег да се насочат ефикасни наказания към родителите, в това число и финансови, в това число и в Наказателния кодекс и да се освободят учителите от тази неприсъща им роля;
– Да се понижи тежестта на броя възпитаници като съставен елемент за образуване на бюджета на просветителната институция;
– Социалните служби, Агенцията за протекция на детето и Отделите за протекция на детето да се засилват, реформират и станат престиж към родители, отклоняващи се от общоприетите протоколи за партниране.
Прочетете още
Най-силно отекнаха предложенията за връщане на оценка за „ Дисциплина “, чийто предходник е оценката за поведение; контракт училище-родител, който да постанова финансови наказания за родители при нарушавания на правилника от страна на учениците; облекчение в процедурите по налагане на наказания /останалите оферти може да прочетете в края на публикацията/.
За да разбере какво се крие зад позицията на всички спорещи страни – учители, родители и профсъюза, медията ни се допита до тях. Вижте какво споделиха ръководителят на профсъюз „ Образование “, предложили смяната, родители на деца от Пловдив, както и някогашни и педагогичен личен състав:
Какво споделя профсъюз „ Образование “?
„ Ние изследвахме глобата като инструмент за обща поддръжка. Няма и подозрение за това, че глобите, които се оферират от ЗПУО и Наредбата за приобщаващо обучение, не работят по куп аргументи. Много е сложна процедурата, има близо 20 пункта, които би трябвало да се стигне, с цел да им наказване. Затова и то се явява като изключение, т.е. доста родители не се впечатляват от глобите, които в този момент се постановат “, разяснява пред TrafficNews ръководителят на профсъюз „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ доктор Юлиян Петров.
„ Родителите не помнят за партньорството. Той е сътрудник, а не модератор. В доста връзки той не би трябвало да се намесва, тъй като по скоро ще направи нещо неприятно. “, споделя той със връзка с множеството случаи на родители, които апелират наложени над децата им наказания.
„ Когато в едно учебно заведение има едни правила, те са изписани и родители и възпитаници са осведомени с тях. Запознати са и учителите, с цел да наблюдават за дисциплината. Когато има нарушаване, то въздейства освен на ученика, който го прави, само че и над останалите. Останалите родители почват да се чудят за какво те възпитават с цената ли ограничения и дали това е верния метод. Значи имаме устав, само че неговия инструмент за наказания не се ползва “, счита Петров.
Той разкрива, че „ в случай че стартираме с философията на ЗПУО – той е взаимстван като политики от две страни – Полша и Англия. Там обаче той се ползва по друг метод и доста по-ефективно. В България, макар че философиите са сходни, близо 6 години тези принадлежности не работят и водят до антивъзпитание. В последна сметка ние сме расли във време, в което имаше почит към възпитанието на учителите. Трябва да има чувство за правила и нарушавания и когато един възпитаник загуби това чувство, то той живее с това чувство през целия си живот. В учебно заведение би трябвало да има градене на скъпото, а на база на тях да се гради дисциплинираност “.
По негово мнение родителите, които имат терзание от предложенията им за смяна в системата за санкциониране, са същите, които биха били наранени от нея.
„ Те желаят да продължат да не съблюдават учебния устав. Не желаят да подпишат контракт, какъвто прочее има в доста западни страни, с цел да може да са свободни да не съблюдават разпоредбите. Зависи с каква хипотеза тръгваме, само че родители с добре възпитани деца, включени в учебния живот, не задават подобен вид въпроси “, добави Петров.
Според него е доста значимо да се ползват способи за подучване на положителното държание както при възпитаници, по този начин и при родителите.
„ В частните учебни заведения това се прави с точкова система. Заделят се средства от бюджета, който след това се влага в тласъци за децата. Родителите доста добре одобряват тази концепция и партнират добре. Настоятелствата на учебни заведения, в които нямат средства за подобен вид тласъци, могат да се погрижат по различен метод положителните действия да излизат на напред във времето. Важно е да ценим положителните действия “, добави ръководителят на синдиката.
По отношение на финансовата глоба, Петров съобщи, че синдикатът няма съответни оферти с какъв брой и по какъв способ това да се прави. Въпреки това предлагането е те да бъдат годни за по-драстичните случаи на нарушение на правила, когато детето се води във висок риск или риск от отпадане на просветителната система. Според синдиката в тези случаи би трябвало институции като Социалните служби, Агенцията за протекция на детето, Отделите за протекция на детето и съответните общини да се засилват по-сериозно. „ В доста западни страни които финансови санкции за родителите се ползват “, добави той.
Той е безапелационен, че смяната би трябвало да се огледа точно, когато отнася за случаи на деца със специфични просветителни потребности. „ Разбира се държанията на тези деца не може да бъде оценено по общия правилник. Към учениците със СОП би трябвало да се работи деликатно, те имат потребност от повече грижи, в тази ситуация би трябвало да имаме повече ресурсни учители и медицински служащи. За общообразователните учители е извънредно мъчно “, добави Петров.
Той прикани политиците да бъдат „ смели “ и да подобрят закона в „ изгода на положителните възпитаници “. Според синдиката препоръчаните промени ще доведат до добра атмосфера и естетика в клас.
„ Нека приемем, че би трябвало да имаме естествена атмосфера, а по-късно да се вгледаме в резултатите от изпитите. Но без едното другото няма да се случи “, заключва ръководителят на профсъюз „ Образование “ Юлиян Петров.
Какво считат родителите?
Родители от Пловдив и региона показаха терзание по отношение на прецизността на извършената анкета. Според Георги Матеев, член на Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение, при някои от въпросите се вижда нотка манипулативно задаване на въпроси. Родители регистрират още липса на свободни отговори, в които учителите да имат опция да стимулират отговорите си за повече изясненост.
„ Смятам, че глобите имат място в просветителната система, защото тя включва и възпитателна функционалност. За нас обаче е изключително притеснително, по какъв начин синдикалисти, които съставляват един доста огромен брой от ангажираните в просветителната система, излизат в народен ефир и оповестяват, че не нормативната база, тъй като е неработеща “, завява пред TrafficNews Матеев.
Според него и други родители е неразбираемо по какъв начин може да се подписват контракти сред учители и родители, от неспазването на които да произтичат наказания и санкции.
„ Учителите не познават нормативната база, с която работят. От въпросната анкета излиза наяве точно това. Посочват, че не постановат наказания, тъй като не я познават. Как тогава можем да заключим, че тя не действа вярно? (бел.ав. 25,6% от респондентите са показали, че главният детайл, който затруднява налагането на наказания, е „ неразбирането на процедурата от педагогическите експерти “) “, споделя още Матеев, който е родител на възпитаник от Пловдив.
Според родители е спорно учители да споделят на всеуслошание, че не съблюдават наредбата, тъй като е неработеща, а по-късно да чакат от децата да извършват отговорностите си, произлизащи било то от наредби, било от педагогичен рекомендации и забележки.
Какво считат учителите?
В същото време редица учители споделят, че потребност от смяна въпреки всичко има! Въпреки това сред педагогическия личен състав се следи полярност в позициите.
TrafficNews подбра мненията на две учителки, споделили вижданията ви във Facebook страницата на Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение. Една от тях е Диана Иванова, която написа дълъг пост, в който споделя, че да бъдеш преподавател е сложна задача, изискваща доста самообладание и неизменност . Какво споделя тя, прочетете тук:
„ Аз проблеми в часовете с дисциплината нямам като цяло. Дори и не пиша забележки. Много старания се изискват, само че това ти е работата. Омръзна ми от това опълчване на родители и учители, белким задачата ни не е една и съща???Атестирани сме, инспектирани сме, не боли. Нека го създадат и с други специалности, ще е почтено. Наредбата за приобщаващо не работи. Трябва да има смяна. Прекалено положителни планове, доста стъпки. До наказване мъчно се стига. А и то не е фикс концепция. Но какво да вършим, когато макар всичките ни старания, има деца, те са единици, които са нападателни, заплашват здравето на другите деца, унищожават душeвността на учители. Ние сме виновни за учениците си. Да получават познания, да имат тази опция при естествена дисциплинираност, да се усещат сигурни и спокойни. Знаете ли какво е да си класен на 27-28 деца и всеки ден да се притесняваш кой родител ще звънне да каже, че детето му е унизено от съученик??И в множеството случаи си е по този начин. Да ги мислиш всяко междучасие. И в това време да преподаваш, да се стараеш, да проверяваш класни и проби. Обичам работата си, учениците си. Но би трябвало и доверие. Родителите да ни имат вяра повече. Когато се опитваш да им обясниш, че детето им е направило нещо недопустимо, да се опиташ да решиш казуса, а не първичната реакция да е, то другите са почнали, то другите…Помагаме ли по този начин на децата си??Темата е доста дълга. Но с цел да бъдеш преподавател през днешния ден, би трябвало да бъдеш толерантен, да имаш грижа за детето против теб и най-много да се стремиш да бъдеш обективен. Това чакат учениците от нас “.
Други учители обаче застават зад позицията, че философията на образованието не се корени в наказване и следва да се търси доверителна връзка сред учители и подрастващи, която да стане сигурен път към уважителна връзка. Едва тогава учителят може да чака от учениците си отношение, което надвишава експанзия и непослушност. Вижте роман по опита на Катерина Дончева:
„ Допълнение към всички учители в групата, които подкрепяте мракобесно, административно и нетолерантно отношение към децата: Скъпи, учители, аз съм някогашен преподавател, не съм имала проблеми с дисциплината на моите възпитаници (тийнове), нито с мотивацията им. Никога не са проявявали към мен неуважително отношение, нито експанзия или надменност. Когато почитаме учениците си и техните родители, те също ни почитат. Когато слагаме граници, е добре да го вършим по метод, по който не накърняваме достолепието на децата. Това не значи да не слагаме граници, а да ги слагаме съответно. Учениците усещат нашето отношение и страсти, сензитивни са. Инвестирайте напъните си в връзки, в основаване на доверителни връзки и изобщо няма да стигате до наказания. Не се вкопчвайте в контрола и властта непременно, тъй като по този начин просто късате своите нерви. Много, ужасно доста неща могат да се създадат, преди да стигнем до глобата. От вас зависи. Включително вие можете и доста да повлияете и да помогнете и на родителите да ви партнират (с верен подход). Пак от вас зависи. Ако се затруднявате, психолозите могат да ви поддържат в усилието да изградите здравословен психосоциален климат в класовете ви и в целия екип. Напълно и откровено имам вяра, че българският преподавател е експерт и има доста качества, просто е много раздразнителен и по тази причина реагира по-агресивно в избрани обстановки. Учителите също имате потребност от поддръжка. Понякога реакциите ви са като на ядосаните ви възпитаници (на тях им бушуват хормоните, на вас стресът ви идва в повече) “.
Публикуваният на 23 януари пресрелийз на профсъюз „ Образование “, в който са поместени – разбор на анкетата им, както и произхождащите от него оферти:
Синдикат „ Образование “ направи национално изследване за политиката за обща поддръжка в подтекста на ЗПУО и „ паметната “ Наредба за приобщаващото обучение, определяна хилядократно като най-неработеща.
Обект на актуалната анкета е ефективността при налагането на наказания като инструмент за обща поддръжка към учениците.
Националното проучване се организира в рамките 10 дни и в него са взели участие 2890 педагогичен експерти и заинтригувани.
86,7% от запитаните считат, че процедурата за налагане на наказания би трябвало да бъда олекотена. Това недвусмислено демонстрира, че на процедура този инструмент за поддръжка не работи.
Ето някои от съответните отзиви:
„ Уведомява се родител и се постанова глоба. Защо се вършат глупави групи за поддръжка. Това е жертван механизъм или популизъм. “;
„ Заповедите да не могат да се апелират. Да не се изисква отчет за обща поддръжка. “;
„ Процедурата е задоволително усложнена, само че е и безсмислена, тъй като следствията не са действителни. Ако налагането на наказания води до финансови отговорности за родителите или даже до лишаване на правата върху детето, това би било друго! “;
„ Смятам, че всеки възпитаник, който се държи неуважително към съучениците и учителите си, би трябвало да предстои на наказване и никой преподавател не би трябвало да се тормози да наложи такова, щом това е належащо. “;
„ Трябва да се глобяват с тежки санкции още в началния стадий всички нарушавания на дисциплината. “;
„ Не искам да ме карат да връчвам персонално за автограф уведомлението за наказване. Обикновено това са възпитаници от циганското малцинство. “
„ Не би трябвало да има никакви ограничавания във времето за глоба. Примерно: 30 дни преди края на образователните занятия не се постановат санкции. “;
„ Процедурата по налагането на наказания е тромава и не води до никакви резултати, тъй като в последна сметка глобен се явява единствено учителят, най- към този момент класните ръководители. “
69,2% от респондентите споделят: „ Не натрапвам наказания на възпитаници, тъй като процедурата е мудна и бавна “.
63,5% от запитаните считат че: „ Нямаме процедура да постановяваме наказания, тъй като процедурата е тежка и безсмислена “?
57,5% пък настояват, че: „ Директорът не позволява налагане на наказания поради делегирания бюджет и отлив на възпитаници “?
А единствено 28,8% считат: „ Не се тормозя да предизвиквам процедурата по налагане на наказания на възпитаник “?
И най-малко 53,5% настояват: „ В нашето учебно заведение нямаме процедура за налагане на наказания, тъй като резултатът е нулев “?
По въпроса: „ Кой, съгласно Вас, е главният детайл, който затруднява налагането на наказания “?, участниците, са имали повече от една опция и са степенували:
– Неуважителното, от време на време скандално, отношение от някои родители – 71,2%;
– Страх от пропуски в процедурата – 45,8%;
– Комуникацията с родителите – 31.2%;
-Неразбирането на процедурата от педагогическите експерти – 25.6%;
– Липсата на педагогичен съветник/психолог в учебното заведение – 19%.
На въпроса: „ Смятате ли, че ангажираността на родителите ще се увеличи при подписване на контракт сред просветителната институция и родителя за съблюдаване на учебния устав, като това да носи юридическа и правосъдна отговорност “?, 85,2% са уверени, че това ще се случи, 8% нямат мнение и 6,8% не виждат смисъл в подобен контракт.
Респондентите са определили „ Съдебната практиката в България някои родители да съдят учебното заведение поради наложени санкции или ниски оценки е порочна “, като безусловно „ порочна “ – 89,7%.
Все отново 2,2% са отбелязали, че „ Това е хубаво и възпитателно “ за учители и шефове! “
И най-после – 93,2% от участниците в анкетата считат, че „ Наредбата за приобщаващото обучение би трябвало да бъде изменена или анулирана “.
Синдикат „ Образование “ счита, че националното изследване „ Налагането на наказания като инструмент за обща поддръжка “ дава отговор недвусмислено на това, че ЗПУО и Наредбата за приобщаващото обучение надалеч не извършват и подсигуряват действието на националната политика за поддръжка и изрично потвърждават, че на тази значима политика би трябвало да се помогне. Учениците, лишени от дисциплинираност и положително образование, няма по какъв начин да станат положителни и спазващи законите жители на България, Европейски Съюз и света.
Според „ Синдикат „ Образование “ би трябвало изрично да се създадат следните първи стъпки:
– На родителите би трябвало да се вменят ясни отговорности, както и финансови наказания при нарушаване на учебния правилник;
– В ЗПУО да се вмени обвързване за подписване на контракт сред родител и просветителна институция във връзка с учебния устав със съответните финансови и административни наказания за родител;
– Да се вкара оценка „ Дисциплина “ в четири степени посредством смяна ЗПУО, която да въздейства на образуването на бал при кандидатстване;
– Да се насърчават партниращите родители;
– Да се облекчи процедурата по налагане на наказания към ученици;
– Да се лимитират правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят отговорности, като в процедурите по наказания на възпитаник да бъдат на осведомителен режим;
– При механизма за обсег да се насочат ефикасни наказания към родителите, в това число и финансови, в това число и в Наказателния кодекс и да се освободят учителите от тази неприсъща им роля;
– Да се понижи тежестта на броя възпитаници като съставен елемент за образуване на бюджета на просветителната институция;
– Социалните служби, Агенцията за протекция на детето и Отделите за протекция на детето да се засилват, реформират и станат престиж към родители, отклоняващи се от общоприетите протоколи за партниране.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ