Едно от първите имена на тракийски владетели, достигнали до нас

Едно от първите имена на тракийски владетели, достигнали до нас от древността е името на тракийския цар Рез (Резос). Той е и един от най-известните тракийски владетели въобще. Античната писмена традиция показва Резос като държател на племето едони, което е едно от южните тракийски племена, само че историческите събития го свързват по-скоро с източните тракийски лимити и Малоазийските тракийски племена. Самото име Рез по единомислещо мнение на откривателите е обвързвано с корена –рег- надлежно –рекс – т.е. държател, цар. Според някои откриватели царят това е индивидът, който реже хляба, месото от убитото животно, раздава и разпределя дяловете от храната в фамилията и в общността, т.е. „ рез, рекс” е обвързвано и с глагола „ режа”.

Най-известното изложение на тракийският цар Рез е от Илиада, на Омир. Там той е разказан като всесилен държател, който идва в помощ на троянците, в борбата им с ахейските племена. Резос е наследник на Ейоней, съгласно стиховете в Илиада, а конете, с които идва край Троя са най-хубавите и бели като сняг, бързобеги като ураган. Колесницата му е хубаво украсена и със злато и със сребро. Неговите щитове, копия, лъкове също са големи, златни и дивни – „ не наподобява на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове” (Илиада, Песен X). Тук би трябвало да се направи едно уточнението, че този хубав впряг, облекло и оръжия не са инцидентни. Те свързали името на Резос с това, че е наследник на музата Евтерпа, защото бил изобретател на всичко, предопределено за декорация и хубост и на облеклата с пурпурни линии.

Под стените на Троя Резос води многочислена армия, способна да реши единствено за няколко дни спора, и казусът на обсадената Троя, който продължавал към този момент 10 години. Това знаели и богове, и пророци, и смъртните хора. Версиите за присъединяване на цар Рез, незабавно след идването му в помощ на Троянците са две. Според едната той взел участие един ден в борба и избил толкоз доста врагове, че те били принудени незабавно да подхващат нещо. Според другата версия той въобще не можал да встъпи в борба, а бил погубен още същата вечер, когато дошъл. Така или другояче и в двата случа тук се разиграла една огромна покруса, обвързвана, най-вероятно с грубо изменничество. Рез и дванадесет от най-близките му хора били убити през нощта, до момента в който спели, от царя на Итака Одисей и царят на Аргос Диомед. Конете им били отвлечени от тези двамата към стана на ахейците. Този необикновен героизъм на Одисей и Диомед се изяснява само с многото вино, което траките погълнали преди да заспят, само че това вино надали е било без опиум и отрова в него, за което историята и поетите гузно мълчат. Кой е направил измяната също не се знае.

Така трагична е гибелта на Резос, само че не и неговият живот изпълнен с творчество и хармония и обединяване на тракийските племена. И до през днешния ден е непокътната нещастието „ Резос”, която се счита че е написана от древногръцкия драматург Еврипид, живял в V век пр.н.е. Той е създател и на други творби свързани с троянската война, която се датира към XII век пр.н.е. Според античните създатели Резос бил заровен край град Амфиполис, до устието на река Струма, като гробницата му се издигала на един рид. Традицията го показва още и като наследник на самата река Струма (Стримон), която е показана като мъжко провидение. Интересна е и историята със дамата на Резос Аргантона, която била от тракийското племе витини, обитаващи земите към днешна Бурса, в Турция. Както и в България, там също има река наречена по името на Резос, както и нашата гранична река Резово.

В литературата от древността до през днешния ден трагичната гибел на цар Резос е доста по-известна от достойният му живот на боец и естет, само че по този начин или другояче всички герои взели участие в Троянската война са обезсмъртени вечно.