Едно от най-ярките имена в българската военна история е Димитър

Едно от най-ярките имена в българската военна история е Димитър Списаревски. Роден е на 19 юли 1916 година в Добрич (тогава в Румъния). Две седмици по-късно, по време на Първата международна война, Добрич е освободен. Димитър е потомък на котленски възрожденски жанр.

Баща му Cветозар Списаревски е офицер от запаса. Иначе бил финансов контрольор в община Добрич.

Димитър бил буйно момче, обичал лудориите. Дядо му запалил искрата на родолюбие, разказвайки му българската история. През 1931 година цялото му семейство се открило в София. Списаревски учил във Втора Софийска мъжка гимназия, в която имало кръжок по авиация. Именно там се родила фантазията му да стане авиатор.

Бил отличен гимнастик, плувец, футболист, занимавал се с разнообразни спортове. Бил е футболист и в Левски. По-късно се записал във Военно учебно заведение, само че бурният му манталитет му изиграл неприятна смешка. Учителите го хванали да преписва (според други източници – прескачал оградата), а по-късно го изключили.

Военната си работа Списаревски изкарал в елементарна казарма. На обичайния боен церемониал на 6 май той спрял пред цар Борис ІІІ и му връчил писмо с молба да бъде възобновен като юнкер. Пет месеца по-късно бил върнат във Военното учебно заведение.

Едва понесъл омразното копаене на окопи, маршируване и всичко друго, съпътстващо военното учебно заведение. Но всичко си коствало, тъй като скоро бил разпределен за авиатор. Изпратен е за образование в Германия и Полша. Една година се учил в авиационното учебно заведение в Аугсбург, а най-после се усъвършенствал в Мюнхен.

И макар буйния си манталитет през 1939 година приключил с отличие най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.

Връщайки се в България, Списаревски бил включен във Втори унищожителен орляк, уголемен и преименуван в 6-и унищожителен полк. Той станал подпоручик, а по-късно и поручик. Бурният му манталитет му изиграл неприятна смешка и в армията. Димитър постоянно имал проблеми с началниците, причинявал повреди на самолетите поради рискованите си маневри, а за наказване му забранявали да лети. Все отново Димитър бил един от най-хубавите летци в българската войска.

По време на бомбардировките над София Списаревски бил осъден да стои на земята. След като видял какви провали са нанесени в някои квартали на София, той незабавно помолил началниците си да бъде командирован при воюващите.

На 20 декември 1943 година 60 самолети Либърейтър Б-24 с защита от още 50 самолета се отправили към София. Българските бойни самолети били неведнъж по-малко. Списаревски бил един от водачите, пазили нашето небе. В първия си военен полет Димитър съумял да смъкна единия от вражеските самолети, само че се врязал в различен, сваляйки и него.

За страдание обаче умрял и самият Димитър. Това бил първият и финален военен полет за 27-годишния мъж.

Дали Списаревски се е жертвал, или е имало някаква механически причина, към момента не е ясно.

Благодарение на неговите дейности обаче бомбардировачите не съумели да пуснат бомбите си върху столицата.

Самолетът на Списаревски паднал някъде в покрайнините на София. Овъгленият му мъртвец бил прочут единствено по сребърната верижка, която той носил.

След идването на комунизма след 9 септември 1944 година името на Списаревски било целеустремено обречено в забвение. За комунистическата власт летецът е умрял в Германия и не бил направил никакъв героизъм.