Донесените лунни скали от астронавтите на Аполо са истинско научно съкровище
Едно от най-убедителните доказателства, че американски астронавти фактически са стъпвали на Луната в интервала сред 1969 и 1972 година, е че те не са се върнали с празни ръце. Подобно на археолози, които след осъществяване на разкопки се връщат в лабораториите си с скъпи находки, по този начин и лунните астронавти са се прибрали на Земята с голям брой проби от грунта и скален материал. Това е истинско съкровище за науката.
Мисиите “Аполо ” не са единствените, които са доставяли на Земята материал от Луната. Три автоматизирани междупланетни станции от серията “Луна ” на Съюз на съветските социалистически републики също са успявали да се върнат назад с взети лунни проби – освен това напълно в роботизиран режим. Но разликата сред “Аполо ” и “Луна ” е количествена. Трите руски експедиции са доставили всичко на всичко едвам 300 грама скали. Общият брой скален материал, донесен на Земята в границите на шестте спускаеми задачи “Аполо ”, възлиза на 382 кг и е доста по-разнообразен. А това свидетелства за огромна изследователска стратегия, в която са взели участие хора, а не просто роботи.
Снимка на намиращата се в Националния природонаучен музей проба от руската задача “Луна 16 ”. Снимка: Светослав Александров/cosmos.1.bg
По време на задачата “Аполо 17 ” (последната експедиция, направила пилотирано меко кацане на Луната) астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит намират канара, формирана от “множество фрагменти, с разнообразни размери и форми, евентуално произхождащи от всички райони на Луната ”. Тогавашният президент на Съединени американски щати Ричард Никсън взема решение скалата да бъде натрошена, а късчетата да бъдат дарени на 50-те американски щати и на още 135 страни. Парчетата са връчени на съответните държавни глави със знаме на страната, също летяло на борда на “Аполо 17 ”. Много от тези фрагменти, раздадени на страни, ръководени от съмнителни диктатори, са изчезнали. Някои от тях са се появявали ненадейно на търгове. В единични случаи даже са се появявали изказвания за скали от Луната, които се оказвали фалшификат (като прословутия случай в Холандия, при който приписван за донесен от Луната скален пай се оказал вкаменелост от дърво). Много елементарно се открива дали дадена канара е от Луната или не. Лунните скали са неповторими. Всеки образован геолог го знае.
Дарените на България лунни проби са добре непокътнати – те се намират в Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, гр. София. Всеки може да отиде и да види дарената от АН на Съюз на съветските социалистически републики 1 грам проба, доставена на Земята от “Луна 16 ”, както и по-големия пай от “Аполо 17 ”. Всеки може да прегледа със личните си очи същинска канара от Луната. Безмълвен очевидец на експедицията на Сърнан и Шмит е и флагът на Народна република България, занесен до естествения ни сателит и върнат сполучливо.
Лунните скали са неповторими и не могат да бъдат фалшифицирани, написа уеб сайтът Clavius.org, тъй като имат характерности, които няма по какъв начин да бъдат пресъздадени в наземни лаборатории по никакъв метод. Например те имат така наречен “зап дупчици ”, които са получени при бомбардировката от микрометеороиди, пътуващи с доста висока скорост. На Земята на никое място няма ускорители, способни да форсират тела с сходни размери (като на мънички песъчинки) при такива скорости, а даже и да имаше, щяха да останат следи от сачмите, което щеше да издаде фалшификацията. Лунните геолози са безапелационни – материалът, с който работят, изрично няма земен генезис.
Макар че за финален път човешки крайник стъпи на Луната през 1972 година, в проучвателен аспект стратегия “Аполо ” към момента не е завършила. През 2008 и 2009 година индийската задача “Чандраян 1 ” и американската “LCROSS ” откриха признаци за съществуването на вода на Луната, а през 2014 година, след дълги старания и старателен труд, учени откриха, че и в пробите от “Аполо ” има напълно дребни, само че измерими следи от обвързвана вода.
Китай, откакто на 3-ти януари тази година реализира първото в историята меко кацане на противоположната страна на Луната, възнамерява до края на 2019-та да изстреля задачата “Чанг’e 5 ”. Това ще е първата китайска възвръщаема задача и първата след приключването на стратегиите “Аполо ” и “Луна ” през 70-те години на предишния век, която ще се върне на Земята след кацане на лунната повърхнина и ще достави нови скални проби. НАСА обаче няма потребност да доставя от Луната нови скали и да организира аналогична задача. Три контейнера от задачите “Аполо 15 ”, “Аполо 16 ” и “Аполо 17 ” стоят неотворени. Те са били запечатани от астронавтите още на самата Луна. Идеята на хората, възнамерявали задачите, е била контейнерите да са затворени, до момента в който технологията на Земята не напредне още повече и приборите за разбор не станат още по-чувствителни. Тъй като от провеждането на “Аполо ” са минали към този момент близо пет десетилетия, някои учени считат, че времето за отварянето на контейнерите е настъпило.
В бъдеще на Земята ще бъдат доставени проби от още небесни тела, а освен от Луната. В ход са задачата на Япония “Хаябуса 2 ” и американската задача “Озирис-Рекс ”, които през 2018-та доближиха своите цели: надлежно метеорита Рюгу и метеорита Бену. Тази година тези възвръщаеми роботизирани експедиции ще извършат спускания към повърхността на метеоритите, с цел да вземат проби за по-нататъшен разбор. “Озирис-Рекс ” е изключително амбициозна: роботизираната станция е екипирана с съвременен механизъм, който се чака да е в положение да събере сред 500 грама и 2 кг от повърхността на Бену. Това ще е повече от материала, събран от всички руски лунни задачи. “Озирис-Рекс ” се обрисува да бъде най-сложната възвръщаема галактическа експедиция след приключването на стратегия “Аполо ”.
Завръщането на “Хаябуса 2 ” на Земята с проби от метеорит е планувано за 2020, а на “Озирис-Рекс ” – за 2023 година.
