Изгарянето на книги – една човешка жестокост на хиляди години
Едно от най-ранните споменавания за умишленото горене на книга идва от Библията (Йеремия 36), в която Йоаким, царят на Юда и Ерусалим, изгаря един от свитъците на Йеремия. Това се случва през VII в. прочие н. е. Йеремия диктува на Барух, който записва на свитък и по-късно четеше в Господния храм. Речта беше опит да се убедят хората да се обърнат от нечестивите си пътища и да одобряват Господа. Когато кралят чува за свитъка обаче:
В отговор Господ сподели на Йеремия да издиктува още веднъж същите думи и по този начин е основан нов свитък.
Едно друго, също отдавнашно, само че много по-масово изгаряне на книги идва от държавното управление на Китай и се случва към 213 година прочие н. е. Тогава се изгарят доста книги, само че основно такива на Конфуций – съвсем всяко копие на книгите му и обвързваните с тях творби, като се изключи едно копие от всяко, което се съхранява в Китайската държавна библиотека, тъй че информацията въпреки всичко да не бъде изгубена. Причината за горенето е, че те просто съдържат рисково за обществото познание.
Император Цин Шъхуан даже стигна до такава степен да погребе живи доста от учените, чиито книги изгаря, тъй че знанията им да не се появят още веднъж. Това изтриване на познания в последна сметка се оказва малко прекомерно дейно, тъй като когато столицата е нападната през 207 година прочие н. е., огромна част от имперската библиотека е унищожена при пожар, което надлежно води до страхотна загуба на информация и открития, в това число и за историята на района на сегашен Китай.
Уилям Тиндъл
Самата Библия също е книга, която постоянно е била изгаряна. Когато Уилям Тиндъл прави първия британски превод на Библията през 1526 година и стартира да популяризира копия от нея в цяла Англия, това разгневява лондонския свещеник и той стартира да търси новите Библии и да ги унищожава. Скоро останали единствено две, а самият Тиндъл е изгорял на клада през 1536г.
На пръв взор главният проблем, който има католическата черква с книгата, е, че тук-там преводът е погрешен, тъй като някои по-тънки смисли се губят. Затова католическите чиновници имат вяра, че преводът на Тиндъл предизвиква „ еретичните “ и „ антидуховните “ идеали. Разбира се, доста по-сериозен проблем е, че на британски Библията към този момент е налична до елементарните хора, които (стига да са грамотни) няма да имат потребност църквата да им пояснява писанията. Наскоро църквата имаше сходен проблем, когато текста „ 95 тезиса или дебат по отношение на силата и успеваемостта на индулгенциите “ на Мартин Лутер беше преведен от латински и прочетен пред обществото, вместо да остане единствено за вътрешноцърковна консумация.
Едно от най-големите изгаряния на книги се случва малко преди Втората международна война. На 10 май 1933 година над 25 000 книги са изгорени от последователите на нацистите, естествено за да основат „ чиста “ Германия, като се уверят, че „ изкуството и културата “ следват задачите на нацистката партия. Изгарянията се организират из цяла Германия и значително са водени от студенти. Малко над 30 немски академични града взимат присъединяване в „ Действията против негерманския дух “, изгаряйки книги на Ърнест Хемингуей и Хелън Келър, наред с други.
…
Днес изгарянето на книги към момента е плашещо известен метод да се покаже злост към избран текст, който може да засегне даже простата фантастика. Книгите за Хари Потър са честа цел за цензура, защото те наподобява учат дребните деца по какъв начин да трансфорат хората в порове и да следват дявола…
Има най-малко шест по-мащабни изгаряния на Хари Потър в Съединените щати. Двама пастори в Мичиган, да вземем за пример, Т. Търнър-старши и Т. Търнър-младши, виждат по какъв начин малко момиче се „ пробва да извърши магическо проклинание “ и това очевидно прелива чашата. Около 50 души се събират да ги гледат по какъв начин горят книга на Потър пред църквата си през август 2003 година По-младият Търнър признава, че в никакъв случай не е чел книгите, което може би не изненадва никого.
И в действителност това е много забавен миг от изгарянето на книги в модерните времена – изгарянето на книгата в действителност не стопира обществото да има достъп до наличието й, най-малко в развитите региони на света, а постоянно води до отпечатването на повече копия от нея, най-малкото тъй като хората, които ги изгарят, би трябвало да отидат да купят копие, с цел да вземат участие в изгарянето… Още повече, когато се прави в по-голям мащаб и горенето стигне до медиите, това провокира любознание на други хора към самата книга.
Ще приключим с още един откъс – на фамозния съветски есеист, стихотворец и притежател на Нобелова премия за литература, Йосиф Александрович Бродски, който апропо е изпъден от Съветския съюз през 1972 година откакто години наред е в спор с основните на страната, а в един миг е разгласен за „ обществен паразит “, защото писането на лирика не се смята от комунистическият режим за добър метод за принос към обществото. Затова той е заточен в арктическия район Архангелск, където е бил подложен на тежък труд за известно време, преди присъдата му да бъде анулирана след 18 месеца. Неговото мнение за изгарянето на книги:
