Едно от най-гръмките твърдение относно солта е, че някога тя

Едно от най-гръмките изказване по отношение на солта е, че в миналото тя е коствала повече от златото. Това се оказва най-голямата неистина в историята на подправката.

Убеждението, че в предишното солта е била по-скъпа от златото, е възприето от всички нации. Дори са се появили идиоми в речта. Така да вземем за пример в британския език думата за заплата – salary, идва от латинската дума salarium. С нея се е обозначавал дял сол, полагащ се на всеки римския боец.

Цялата легенда, че в далечни времена солта е била по-скъпа от златото поради свойствата ѝ при предпазване на храната, е едно извънредно неразбирателство. Справка с комерсиалните документи от Венеция от 1590-та година демонстрира, че в тези години с 33 златни дуката е можело да се закупи звук сол. Тон в тази ситуация не е метафора, а действителна мерна единица. Подобни на тези данни има и от Древен Египет.

В същите венециански търговски документи обаче се разкрива, че единствено един от тези златни дукати е покривала цената на звук сол. Останалите отивали за налози, транспортни разноски и непосредствено за производителя.

Купувачите нямали нищо срещу да заплащат тази цена, тъй като солта е била извънредно нужна за оцеляването на индивида. Това по категоричен метод обаче демонстрира, че солта в никакъв случай не е била по-скъпа от златото.

Това в последна сметка демонстрира, че легендата се е появила с помощта на едно неразбирателство. Надценката на солта от тези години свидетелства, че е допустимо за избран интервал от време пазарът на сол да е надвишавал този на златото.

Въпреки това обаче действителната цена на подправката в никакъв случай не надвишавала тази на скъпоценния метал с жълт цвят.