Искра Ангелова: Днес всички омерзени, можещи и знаещи са по улиците на България, а в БНТ цари тишина
Едно от най-емблематичните лица в Българска национална телевизия през годините е бившата водеща и създател на предаването " Нощни птици " . Предаването бе свалено от ефир от Емил Кошлуков. Тя не стопира да се бори против погубването на публичната телевизия. Как по-добре да представим един публицист, с изключение на посредством личните му думи:
" Искаме да можем да упражняваме специалностите си свободно, да не ни унижават в личната ни страна; да не ни уволняват, тъй като можем и знаем; да се радваме на независимост на словото, а не на завладяни от олигархията медии; [...] искаме да не сме затиснати от корупция, без прозорец за бягство и вяра [...] желаеме сериозна културна политика и развиване на цялата мрежа от театри и културни центрове из България, както и назначението на млади и кадърни мениджъри на тези места, а не целеустремено и навсякъде заличаване на културата и превръщането й в халтура с неизпълними условия за все по-голяма известност. "
И ние желаеме същото, по тази причина няма по какъв начин да пропуснем да чуем мнението на Искра за митингите, скандалното ръководство на Българска национална телевизия и битката за просвета в България.
Искра, Вие сте част от публицистите и обществениците, които внесоха в Съвет за електронни медии и в Народното заседание отворено писмо с искане за незабавен мониторинг на Българска национална телевизия и оставката на Кошлуков. Ще съумеете ли да върнете публичната телевизия на жителите?
Искра Ангелова: Не и до момента в който жителите не осъзнаят неналичието ѝ. Всъщност това, което би трябвало да се осъзнае, е, че публичните медии по целия свят подсигуряват на зрителите/слушателите си същинска дискусия, висок професионализъм, плурализъм и обективност. Единствено те могат да си разрешат “лукса ” да вършат справедливи следствия и имат свободата да държат най-хубавите публицисти, да отделят особено внимание и бюджет за журналистика, за културата, религията, образованието – другояче обществата биха затънали в калта на комерсиалните, жълти и пристрастни артикули на свободния пазар, заради финансовите и други зависимости на частниците в битките им за рейтинг и реклама. С други думи – на екран биха останали единствено излъчвания като Биг Брадър и престъпни летописи вместо вести ( “порно ” и “насилие ”). Макар че персонално аз съм работила в “частна ”, национална телевизия в Съединени американски щати – CBS – и тази ѝ битност не я освобождаваше от отговорността на положителната публицистика и политическата обективност. Напротив – там малките екрани и техните публицисти показваха обществено позициите си и сблъскваха гледни точки, а с цел да се подсигурява публицистична самостоятелност по време на новините и публицистиката не се излъчваше реклама.
Дали самите жители осъзнават какво се случва в Българска национална телевизия?
Искра Ангелова: Мисля, че да. Ние имаме сериозна и достоверна социална поддръжка. Аз бях извънредно въодушевена, когато за едно денонощие съумях да събера толкоз доста и значими подписи, а след това с сътрудниците продължихме тази работа до внасянето на писмото. Зад това писмо стоят: Мария Стоянова, ръководител на Съвет за електронни медии (2016 – 2017), дълготраен сътрудник на Българска национална телевизия за Германия и Западна Европа; доктор Горан Благоев, създател, водещ и изпълнителен продуцент на предаването „ Вяра и общество “, водещ на предаването „ История.БГ “, с 28 годишен стаж в БНТ; Роберт Ковачев, основен продуцент на Вътрешни продукции в Българска национална телевизия до 2018, създател на предаването „ Референдум “, с 26 годишен стаж в БНТ; Боряна Пунчева, режисьор, с над 30 годишен стаж в БНТ; Камен Алипиев, състезателен коментатор и изпълнителен продуцент в Българска национална телевизия, с 30 годишен стаж в БНТ; Бойко Станкушев, журналист в Българска национална телевизия до 2015 година, шеф на Антикорупционен фонд; Уляна Пръмова, дълготраен публицист и шеф на Българска национална телевизия (2004 – 2010); Марио Гаврилов, стопански публицист, водещ на предаването „ Бизнес.БГ “ до март 2020 година, с 22 години стаж в БНТ; Камелия Дончева, началник направление Програмно обезпечаване до април 2020 година, с 20 годишен стаж в Българска национална телевизия и аз.
Толкова доста другари и непознати ми писаха през последните дни: „ Как мога да се подпиша? “, че се уверих, че работата ми през тези 14 години за Българска национална телевизия е имала смисъл, а и че у нас фактически има гражданско общество, че то не е фантазия, която се събира единствено към писането на някой план, както се пробват да ни внушават напоследък… Но че това гражданско общество има потребност от разпоредителност, от водачи, от някой, който да го насърчи, с цел да знае, че има смисъл да работи и да показва обществено мнението си. Според мен това е задачата на публичните медии – да показват гласовете на непредставените в комерсиалните медии хора – образованите, студентите, интелектуалците, обществениците, хората на изкуството, бизнесмените, opinion-maker-ите – въобще хората, разнообразни от така наречен фиктивен highlife, с чието житие и съществуване постоянно ни занимават частните медии, както и разнообразни от политическите представители на властта.
Сега броят на подписалите е доста по-голям – с изключение на целия екип и прелестните музиканти на „ Нощни птици “ и доста сътрудници публицисти, които са работели в Българска национална телевизия, под отвореното ни писмо за оставка непрестанно се подписват нови и нови жители, публицисти, писатели, артисти, музиканти, учители, лекари, адвокати, инженери, IT експерти, студенти… Ето през днешния ден се подписа щурецът Валди Тотев, през вчерашния ден – журналистката Копринка Червенкова, оня ден – режисьорът Александър Морфов, по-онзи ден – журналистката Веселина Седларска. Гордея се, че съм една от иницииралите събирането на такава компания.
Освен нас, публицистите, които пуснахме писмото, под него подписи са поставили още: Теодор Ушев, Тивериополски свещеник Тихон, Александрина Пендачанска, Явор Гърдев, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Калин Терзийски, Васил Георгиев-Кръпката, Михаела Филева и още стотици съидейници от културния и публичен живот, които в действителност желая да спомена тук, само че форматът на изявлението постанова ограничавания.
До през днешния ден подписалите са 1718. И е забавно, че измежду тях съвсем няма партийни членове или политици. Много забавно в действителност. Изключително впечатляващ лист, който може да бъде прегледан и подписан ето тук.
Има ли късмет за смяна в " малкия екран майка "? И в случай че тя настъпи, ще се върнете ли в ефир?
Искра Ангелова: Почувствах се като в машина на времето, когато огромният митинг стартира да минава регулярно и пред Българска национална телевизия. Но несъмнено, за всичко е помислено – не било позволено на огромни групи от хора да стачкуват по дребните улички… Така се струпваха хората пред малкия екран и през 1989, и през последвалите бурни години, и през 1996-7, когато от вътрешната страна звучеше Let it be, и през 2013 – да й ръкопляскат. Сега, когато можещите и знаещите, децата, които учат по света, честните и моралните хора са на улицата, вътре в Българска национална телевизия царува тягостна тишина…
Истината е, че Българска национална телевизия в това й безпомощно положение, изцяло обезкървена от хора, които имат смелостта или по-скоро – безразсъдността – да организират борби и да отстояват всекидневно професионалните журналистически стандарти (плурализъм, обективност, самостоятелност, опция за спор и свободна „ минутка на водещия “, отвод от вземане предвид с цензура и автоцензура), няма по какъв начин да се оправи сама. На нея й е необходим външен подтик, тъй като доста от хората, работещи там, са обезверени или са по-възрастни, или са обезверени, или пък са просто реалисти – те знаят, че на един изцяло овладян медиен пазар те няма да могат да си намерят работа, а желаят да упражняват специалностите си. Друг е въпросът, напълно теоретично се запитвам – в случай че специалността ти е да казваш Истината – по какъв начин продължаваш да я упражняваш, когато това към този момент не е допустимо???
Ние от своя страна няма какво повече да губим – аз през всичките тези години, упражнявайки тази извънредно неблагодарна и изтощителна функционалност – на продуцент без портфейл и уредник, на човек-екип-гости и редактор на монтажа, сценарист и водещ – изгубих работата си за Българска национална телевизия, само че почтено казано, не скърбя доста. Тъй като ние, работещите за Българска национална телевизия, сме били и доста ниско платени – постоянно съм казвала, че в действителност ние няма какво да губим с изключение на достолепието си. Затова и преди, и в този момент съм го защитавала.
Насажда се мнение обаче, че ние шумно показваме мнението си и се бунтуваме, тъй като сме отстранени. Обратното е – ние сме отстранени, тъй като постоянно сме имали лично мнение, тъй като сме следвали нашата персонална преценка и съвест, а не опорките на някоя партийна или ПР централа и сме имали доблестта да пазиме свободата си. Не инцидентно вътрешно ни назовават „ протестъри “. ;-)
Дали бих се върнала в среда, която не ме отбрани и се освободи от мен с облекчението на двойкаджия, който ненавижда по изискване по-умните си и свободни, смели съученици – ами не знам. Не съм размишлявала над този въпрос, при всички положения не и освен това управление – и моят мазохизъм има граници.
И още...
" Искаме да можем да упражняваме специалностите си свободно, да не ни унижават в личната ни страна; да не ни уволняват, тъй като можем и знаем; да се радваме на независимост на словото, а не на завладяни от олигархията медии; [...] искаме да не сме затиснати от корупция, без прозорец за бягство и вяра [...] желаеме сериозна културна политика и развиване на цялата мрежа от театри и културни центрове из България, както и назначението на млади и кадърни мениджъри на тези места, а не целеустремено и навсякъде заличаване на културата и превръщането й в халтура с неизпълними условия за все по-голяма известност. "
И ние желаеме същото, по тази причина няма по какъв начин да пропуснем да чуем мнението на Искра за митингите, скандалното ръководство на Българска национална телевизия и битката за просвета в България.
Искра, Вие сте част от публицистите и обществениците, които внесоха в Съвет за електронни медии и в Народното заседание отворено писмо с искане за незабавен мониторинг на Българска национална телевизия и оставката на Кошлуков. Ще съумеете ли да върнете публичната телевизия на жителите?
Искра Ангелова: Не и до момента в който жителите не осъзнаят неналичието ѝ. Всъщност това, което би трябвало да се осъзнае, е, че публичните медии по целия свят подсигуряват на зрителите/слушателите си същинска дискусия, висок професионализъм, плурализъм и обективност. Единствено те могат да си разрешат “лукса ” да вършат справедливи следствия и имат свободата да държат най-хубавите публицисти, да отделят особено внимание и бюджет за журналистика, за културата, религията, образованието – другояче обществата биха затънали в калта на комерсиалните, жълти и пристрастни артикули на свободния пазар, заради финансовите и други зависимости на частниците в битките им за рейтинг и реклама. С други думи – на екран биха останали единствено излъчвания като Биг Брадър и престъпни летописи вместо вести ( “порно ” и “насилие ”). Макар че персонално аз съм работила в “частна ”, национална телевизия в Съединени американски щати – CBS – и тази ѝ битност не я освобождаваше от отговорността на положителната публицистика и политическата обективност. Напротив – там малките екрани и техните публицисти показваха обществено позициите си и сблъскваха гледни точки, а с цел да се подсигурява публицистична самостоятелност по време на новините и публицистиката не се излъчваше реклама.
Дали самите жители осъзнават какво се случва в Българска национална телевизия?
Искра Ангелова: Мисля, че да. Ние имаме сериозна и достоверна социална поддръжка. Аз бях извънредно въодушевена, когато за едно денонощие съумях да събера толкоз доста и значими подписи, а след това с сътрудниците продължихме тази работа до внасянето на писмото. Зад това писмо стоят: Мария Стоянова, ръководител на Съвет за електронни медии (2016 – 2017), дълготраен сътрудник на Българска национална телевизия за Германия и Западна Европа; доктор Горан Благоев, създател, водещ и изпълнителен продуцент на предаването „ Вяра и общество “, водещ на предаването „ История.БГ “, с 28 годишен стаж в БНТ; Роберт Ковачев, основен продуцент на Вътрешни продукции в Българска национална телевизия до 2018, създател на предаването „ Референдум “, с 26 годишен стаж в БНТ; Боряна Пунчева, режисьор, с над 30 годишен стаж в БНТ; Камен Алипиев, състезателен коментатор и изпълнителен продуцент в Българска национална телевизия, с 30 годишен стаж в БНТ; Бойко Станкушев, журналист в Българска национална телевизия до 2015 година, шеф на Антикорупционен фонд; Уляна Пръмова, дълготраен публицист и шеф на Българска национална телевизия (2004 – 2010); Марио Гаврилов, стопански публицист, водещ на предаването „ Бизнес.БГ “ до март 2020 година, с 22 години стаж в БНТ; Камелия Дончева, началник направление Програмно обезпечаване до април 2020 година, с 20 годишен стаж в Българска национална телевизия и аз.
Толкова доста другари и непознати ми писаха през последните дни: „ Как мога да се подпиша? “, че се уверих, че работата ми през тези 14 години за Българска национална телевизия е имала смисъл, а и че у нас фактически има гражданско общество, че то не е фантазия, която се събира единствено към писането на някой план, както се пробват да ни внушават напоследък… Но че това гражданско общество има потребност от разпоредителност, от водачи, от някой, който да го насърчи, с цел да знае, че има смисъл да работи и да показва обществено мнението си. Според мен това е задачата на публичните медии – да показват гласовете на непредставените в комерсиалните медии хора – образованите, студентите, интелектуалците, обществениците, хората на изкуството, бизнесмените, opinion-maker-ите – въобще хората, разнообразни от така наречен фиктивен highlife, с чието житие и съществуване постоянно ни занимават частните медии, както и разнообразни от политическите представители на властта.
Сега броят на подписалите е доста по-голям – с изключение на целия екип и прелестните музиканти на „ Нощни птици “ и доста сътрудници публицисти, които са работели в Българска национална телевизия, под отвореното ни писмо за оставка непрестанно се подписват нови и нови жители, публицисти, писатели, артисти, музиканти, учители, лекари, адвокати, инженери, IT експерти, студенти… Ето през днешния ден се подписа щурецът Валди Тотев, през вчерашния ден – журналистката Копринка Червенкова, оня ден – режисьорът Александър Морфов, по-онзи ден – журналистката Веселина Седларска. Гордея се, че съм една от иницииралите събирането на такава компания.
Освен нас, публицистите, които пуснахме писмото, под него подписи са поставили още: Теодор Ушев, Тивериополски свещеник Тихон, Александрина Пендачанска, Явор Гърдев, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Калин Терзийски, Васил Георгиев-Кръпката, Михаела Филева и още стотици съидейници от културния и публичен живот, които в действителност желая да спомена тук, само че форматът на изявлението постанова ограничавания.
До през днешния ден подписалите са 1718. И е забавно, че измежду тях съвсем няма партийни членове или политици. Много забавно в действителност. Изключително впечатляващ лист, който може да бъде прегледан и подписан ето тук.
Има ли късмет за смяна в " малкия екран майка "? И в случай че тя настъпи, ще се върнете ли в ефир?
Искра Ангелова: Почувствах се като в машина на времето, когато огромният митинг стартира да минава регулярно и пред Българска национална телевизия. Но несъмнено, за всичко е помислено – не било позволено на огромни групи от хора да стачкуват по дребните улички… Така се струпваха хората пред малкия екран и през 1989, и през последвалите бурни години, и през 1996-7, когато от вътрешната страна звучеше Let it be, и през 2013 – да й ръкопляскат. Сега, когато можещите и знаещите, децата, които учат по света, честните и моралните хора са на улицата, вътре в Българска национална телевизия царува тягостна тишина…
Истината е, че Българска национална телевизия в това й безпомощно положение, изцяло обезкървена от хора, които имат смелостта или по-скоро – безразсъдността – да организират борби и да отстояват всекидневно професионалните журналистически стандарти (плурализъм, обективност, самостоятелност, опция за спор и свободна „ минутка на водещия “, отвод от вземане предвид с цензура и автоцензура), няма по какъв начин да се оправи сама. На нея й е необходим външен подтик, тъй като доста от хората, работещи там, са обезверени или са по-възрастни, или са обезверени, или пък са просто реалисти – те знаят, че на един изцяло овладян медиен пазар те няма да могат да си намерят работа, а желаят да упражняват специалностите си. Друг е въпросът, напълно теоретично се запитвам – в случай че специалността ти е да казваш Истината – по какъв начин продължаваш да я упражняваш, когато това към този момент не е допустимо???
Ние от своя страна няма какво повече да губим – аз през всичките тези години, упражнявайки тази извънредно неблагодарна и изтощителна функционалност – на продуцент без портфейл и уредник, на човек-екип-гости и редактор на монтажа, сценарист и водещ – изгубих работата си за Българска национална телевизия, само че почтено казано, не скърбя доста. Тъй като ние, работещите за Българска национална телевизия, сме били и доста ниско платени – постоянно съм казвала, че в действителност ние няма какво да губим с изключение на достолепието си. Затова и преди, и в този момент съм го защитавала.
Насажда се мнение обаче, че ние шумно показваме мнението си и се бунтуваме, тъй като сме отстранени. Обратното е – ние сме отстранени, тъй като постоянно сме имали лично мнение, тъй като сме следвали нашата персонална преценка и съвест, а не опорките на някоя партийна или ПР централа и сме имали доблестта да пазиме свободата си. Не инцидентно вътрешно ни назовават „ протестъри “. ;-)
Дали бих се върнала в среда, която не ме отбрани и се освободи от мен с облекчението на двойкаджия, който ненавижда по изискване по-умните си и свободни, смели съученици – ами не знам. Не съм размишлявала над този въпрос, при всички положения не и освен това управление – и моят мазохизъм има граници.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ