Една банална училищна история
Едно листче ненадейно пада малко след началото на контролното. Момичето е сепнато, даже не протяга ръка с цел да го скрие. Ситуацията в действителност е тъпа. Девойката е уплашена, а аз въпреки и леко сюрпризиран към момента имам вяра, че на листчето са записани обстоятелства, които мъчно се помнят. Някак успокоително е да имаш пищов, даже единствено поради изкушението да го погледнеш в сложния миг. Навеждам се и взимам листа. Засъхналото мастило не съхранява обстоятелства, услужливо подсказва отговори. Оставям помагалото на свободен чин и няколко минути се разхождам сопнато сред редиците. Мислите ме връщат към листа.
Взимам го още веднъж и се уважавам. Ситно са изписани всички отговори на два от разновидностите на контролното. Несъобразителността да предложа миналогодишното контролно се санкционира от учениците. Не ме тормози девойката, която изпусна хартийката. Тя към този момент е сама със своите познания и изправена пред нуждата да направи голяма част от контролното със свои сили. Убеден съм, че това листче има още копия, които са стаени някъде в някой тайник на облеклата, под стола или чина. Класът е толкоз спокоен, няма и капка от нервността, която съм виждал на други контролни.
Часът завършва, групирам листите с контролните. Но неприятното чувство за изменничество не ме напуща до вечерта, че и през уикенда. Взимам решение, че ще наложа строгата канара при оценката на работата. Обикновено съм по-снизходителен. Всъщност ползвам тежката канара единствено в класа, в който падна листчето. В другите два съм по-либерален. Резултатът в белязания клас е незабравим. Много над доста добър. Въпреки, че рязах с огромната ножица. Трябва да се веселя, толкоз доста високи оценки. Вместо това съм зависим на глождещото съмнение, че някой ме е измамил.
Връщам контролните и споделям разочарованието си. Признавам, че за пръв път в своята учителска процедура съм подходил с друг аршин сред класовете. Съзнавам, че евентуално звучи като наказателна мярка, само че изяснявам, че съм прибягнал към това решение поради издайнически падналото листчето. Защото не мога да съм сигурен и даже допускам, че мнозина са разполагали с тези отговори. Реакцията е малко предстояща. Няма митинг, няма опрощение. Мълчание и гузни погледи. Група грешници, чиито страсти подтикват към страдание, само че не доближава храброст за разкайване. Не чакам самопризнание. Съгласието на класа с моите наказателни ограничения е съвсем самопризнание.
Напускам класната стая с тежка въздишка. Това е моят клас, с който две години се пробвам да строя доверие. Наивно имам вяра, че ги изучавам на почтеност, достолепие и почитание. Моят клас се пробва да ме мами. Знам, че не е персонално. Просто лесния метод да постигнеш висока оценка с малко старания. Този вид неистина не се бои за грях съгласно ученическата ценностна система. И въпреки всичко е моят клас. Който знае, че не претърпявам лъжата. Раненото доверие се лекува дълго. Особено към учебното заведение и учителя.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
