Който говори открито за проблемите си, живее по-дълго
Едно проучване удостоверява догатката, че болните, които приказват намерено за заболяването си, живеят по-дълго.
„ Ще се оправя самичък! “, „ Не ми би трябвало помощ! “, „ Аз съм уединен войник “. Тези думи може да звучат като изречени от смели и самостоятелни хора, но са всичко друго, само че не и потребни за здравето. Който не крие проблемите си, а в противен случай, споделя ги драговолно и разреши да му се помогне, до момента в който не е станало късно, удължава живота си. Това бе доказано от проучване на американските психолози Ребека Делани, Никълъс Туриано и ДжоНел Строу от университета на Западна Вирджиния.
Който разрешава да му се помогне, живее по-дълго.
Проучването обхващало 6116 души, които били разпитани за заболяванията им и за това по какъв метод се оправят с тях. Те трябвало да отговорят да вземем за пример дали са потърсили поддръжка от фамилията и приятелите си и/или са получили професионална помощ. След 20 години откривателите ревизирали какъв брой от участниците в анкетата още са живи. Резултатът: при безмълвните самотни бойци рискът от гибел бил с 11 % по-висок от риска при болните, които били декларирали, че са се изправили намерено против проблемите си, споделили са ги с хора от общественото си обграждане и в точния момент са потърсили помощ.
„ Хората, които търсят подпомагане и разрешават да им се помогне, удължават живота си “, изясняват създателите на проучването и заключават, че тези, които още през цялото време доверят проблемите си – в тази ситуация свързани с болест – на своите най-близки, потърсят второ, трето и четвърто мнение и посетят задоволително рано разнообразни експерти, имат по-високи шансове за оцеляване в резултат на това намерено отношение. По този метод се забавя и даже стопира развиването на заболяването.
