Мей каза хоп, но не скочи на Путин
Едно име прави разликата сред това да си милионер и милиардер. Това име е Екатерина Тихонова. За връзката сред нея и благосъстоянието показания може да даде Кирил Шамалов.
Зависимостта е следната. Преди Кирил Шамалов да се ожени за Екатерина Тихонова през 2013-та година, той е бил един елементарен милионер. След като се венчае за дамата обаче той ненадейно става милиардер. А когато двамата след това се разделят, Кирил Шамалов се връща по противоположния път - разделя се с поста и акциите си в " Сибур " Холдинг, които по този начин или другояче е получил около любовта си към госпожа Тихонова, и още веднъж се редуцира до единствено милионер.
Екатерина Тихонова е по-младата щерка на съветския президент Владимир Путин, а Кирил Шамалов, досегашният й брачен партньор, е имал неблагоразумието да смени в придвижване обекта на прочувствените си задължения.
Това встъпление е потребно не заради нездравословен интерес към хорските работи, а тъй като открива един базов модел. Това е моделът, съгласно който съветският президент Владимир Путин награждава или глоби. И двете имат парични измерения: с тяхното предоставяне или с тяхното лишаване.
В подобен случай, предвид на създалата се обстановка в Солсбъри, където някогашният двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му бяха отровени с нервнопаралитичното вещество " Новичок ", наподобява, че Обединеното кралство не схвана главното. Особено имайки поради, че то има авариралия опит на Европейски Съюз пред себе си. Това, което Англия не разбра, е, че единственият път, по който може да глоби Москва, е като го направи по типично съветски метод. Т.е с пари. В случая, с отнемането им.
Редица банки на Обединеното кралство са една от междинните или крайните дестинации на изпраните пари на елита в Москва. Тава демонстрира аферата Russian Laundromat, съгласно която, в интервала сред 2010 и 2014-та година сред 20 и 80 милиарда $ са изнесени отвън Русия. От тях най-малко 740 милиона $ са минали през английските HSBC, Royal Bank of Scotland, NatWest, Lloyds, Barclays и Coutts.
Самото Обединено кралство, в лицето на отвъдморските му територии, е комфортно място за съветски пари, заради хлабавите регулации и потайността. Територии като Вирджинските, Бермудските и Бахамските острови - всичките под юрисдикцията на Британия - са и един от главните източници на директни задгранични вложения в Русия.
А въпреки от любопитно и вестникарско измерение, съгласно ранглиста от предходната година на Sunday Times, положението на първите седем най-богати руснаци, които живеят в Кралството, е на обща стойност над 17 милиарда паунда. Никой от листата, в който са Алишер Усманов (имащ към 30% от дяловете на Арсенал) и притежателят на лондонския Челси Роман Абрамович, не е отстъпник по отношение на Москва.
Руските милионери, които живеят в Британия, са по груби оценки към 500 индивида. 10% от най-скъпите парцели в Лондон са закупени от съветски олигарси. Само в Уестминстър има над 10 000 парцела, които са благосъстоятелност на компании с сложени или неразбираеми лица, не дребна част от които се показват от английските служби за руснаци.
Това не значи, че всеки непристойно богат руснак, който обитава в Лондон, е обвързван с съветския политически хайлайф. Но пък допуска, че Москва и обвързваните с режима на съветския президент фрагменти имат какво да губят в Обединеното Кралство.
На този декор, оповестените от Лондон наказания имат по-скоро алегоричен темперамент. И тяхната цел е да успокоят английската общественост, в сравнение с да ядосат съветският президент Путин.
От една страна, изгонването на 23-мата съветски дипломата (40% от дипломатическия състав) на съветската задача в английската столица наподобява респектиращо. От друга обаче, практиката в такива случаи предвещава насилственото овакантяване на същия брой английски дипломати на посолството им в Москва. Т.е ресурсът на съветското разузнаване на Острова ще бъде злепоставен, само че същото ще важи и за английското такова в Русия. Тъй като и в двата случая описите с напускащите съответната страна ще се оглавят от сътрудници под прикритие.
Преустановяването на плануваната среща сред Борис Джонсън и Сергей Лавров е знак, само че още веднъж по-скоро символен. Още повече, че това ще е вторият случай, в който английският външен министър ще анулира среща с съветския си хомолог за последната една година.
Замразяването на съветски държавни активи, за които вероятно се потвърди, че биват употребени против британците, е мярка, която също цели по-скоро обществен резултат, в сравнение с да има на практика подобен. Тъй като Москва е задоволително опитна да не компрометира държавните си активи.
А имайки поради това, че и понастоящем английското законодателство има опцията да глоби, " замразява " и напряко лишава активи, които се употребяват за престъпни прояви, то обещанието, че законът ще бъде уголемен, не значи на процедура доста. Ако един " стеснен " закон не се ползва, още по-трудно би било да се задейства " необятен " подобен.
Другите наказания - от инспекциите на частните самолети до неприсъствието на представители на кралското семейство и английското държавно управление на Световното състезание в Русия - въобще не се нуждаят от коментар.
Вместо тези палиативни ограничения, консервативното държавно управление на Тереза Мей имаше като алтернатива съществени такива. Например, да приложи съществуващите си закони и да " замрази " активите на околните до съветския президент олигарси в Лондон (това са частни, а не свързани с съветската страна активи). Да отдръпна английското поданство или визи на оперативно забавни лица. Или да сложи въпроса пред Европейски Съюз и Съединени американски щати за изключването на съветските банки от платежната система SWIFT. А в случай че съдим по следеното изпускане на сходна информация в медиите, то английското разузнаване и другарските му служби към този момент са натрупали материали във връзка с мястото и наличността на изнесените отвън Русия парични средства на Владимир Путин и неговите доближени.
Но откакто Мей настояваше за алегорични ограничения, то възбраната за излъчването на английска територия на съветската Ал Джазира - Russia Today, дружно с закриването на офиса на малкия екран в Лондон, щеше да по-смислено от това, че последното попълнение на кралското семейство - Меган Маркъл, няма да е на трибуните на Световното в Русия.
Тереза Мей обаче избра да каже " хоп ", само че не и да скочи. Нито една от подхванатите наказания няма да имат необикновен резултат, нито пък ще впечатлят съветския президент Владимир Путин. Напротив, те ще са му от изгода, защото ще обслужат пропагандната му комбинация, че Русия е жертва на европейския скрит план.
Единственото породено стеснение за съветския президент е това, че покушението в Солсбъри способства за обединяването на Англия и Европейски Съюз, на фона на тежките разминавания сред тях около договарянията за Брекзит.
А за какво Тереза Мей, макар че имаше инструментите, не прояви желанието действително да глоби Москва? Възможни са две пояснения.
Първото е, че английската страна не е безусловно наясно с това каква е ролята на руснаците в покушението над Сергей Скрипал и щерка му. Неслучайно Териза Мей даде 24-часов период на съветската страна, в границите на който министър-председателят даже подсказа на Москва комфортния излаз и за двете страни. А точно, че въпреки и да е произвеждала в предишното вещество " Новичок ", то Русия е изгубила надзор върху разпространяването му. Ако британците бяха сигурни в това къде стартира и къде свършва присъединяване на Русия в Солсбъри, то те щяха да потвърдят виновността на Москва, а не да дават самодейността на последната да потвърждава невинността си.
Втората причина обаче е доста по-определяща. И тя е, че Обединеното Кралство просто не желае да загуби съветските пари - било налети в банковия й бранш, било вложени в недвижимо имущество. Особено имайки поради това, че Британия ще напусне митническия съюз и единния пазар на Европейски Съюз.
Приликата сред Тереза Мей и Кирил Шамалов е това, че никой от двамата не желае да ядоса съветския президент. Но някогашният шурей на Путин, за разлика от английския министър-председател, въпреки всичко го направи.
Зависимостта е следната. Преди Кирил Шамалов да се ожени за Екатерина Тихонова през 2013-та година, той е бил един елементарен милионер. След като се венчае за дамата обаче той ненадейно става милиардер. А когато двамата след това се разделят, Кирил Шамалов се връща по противоположния път - разделя се с поста и акциите си в " Сибур " Холдинг, които по този начин или другояче е получил около любовта си към госпожа Тихонова, и още веднъж се редуцира до единствено милионер.
Екатерина Тихонова е по-младата щерка на съветския президент Владимир Путин, а Кирил Шамалов, досегашният й брачен партньор, е имал неблагоразумието да смени в придвижване обекта на прочувствените си задължения.
Това встъпление е потребно не заради нездравословен интерес към хорските работи, а тъй като открива един базов модел. Това е моделът, съгласно който съветският президент Владимир Путин награждава или глоби. И двете имат парични измерения: с тяхното предоставяне или с тяхното лишаване.
В подобен случай, предвид на създалата се обстановка в Солсбъри, където някогашният двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му бяха отровени с нервнопаралитичното вещество " Новичок ", наподобява, че Обединеното кралство не схвана главното. Особено имайки поради, че то има авариралия опит на Европейски Съюз пред себе си. Това, което Англия не разбра, е, че единственият път, по който може да глоби Москва, е като го направи по типично съветски метод. Т.е с пари. В случая, с отнемането им.
Редица банки на Обединеното кралство са една от междинните или крайните дестинации на изпраните пари на елита в Москва. Тава демонстрира аферата Russian Laundromat, съгласно която, в интервала сред 2010 и 2014-та година сред 20 и 80 милиарда $ са изнесени отвън Русия. От тях най-малко 740 милиона $ са минали през английските HSBC, Royal Bank of Scotland, NatWest, Lloyds, Barclays и Coutts.
Самото Обединено кралство, в лицето на отвъдморските му територии, е комфортно място за съветски пари, заради хлабавите регулации и потайността. Територии като Вирджинските, Бермудските и Бахамските острови - всичките под юрисдикцията на Британия - са и един от главните източници на директни задгранични вложения в Русия.
А въпреки от любопитно и вестникарско измерение, съгласно ранглиста от предходната година на Sunday Times, положението на първите седем най-богати руснаци, които живеят в Кралството, е на обща стойност над 17 милиарда паунда. Никой от листата, в който са Алишер Усманов (имащ към 30% от дяловете на Арсенал) и притежателят на лондонския Челси Роман Абрамович, не е отстъпник по отношение на Москва.
Руските милионери, които живеят в Британия, са по груби оценки към 500 индивида. 10% от най-скъпите парцели в Лондон са закупени от съветски олигарси. Само в Уестминстър има над 10 000 парцела, които са благосъстоятелност на компании с сложени или неразбираеми лица, не дребна част от които се показват от английските служби за руснаци.
Това не значи, че всеки непристойно богат руснак, който обитава в Лондон, е обвързван с съветския политически хайлайф. Но пък допуска, че Москва и обвързваните с режима на съветския президент фрагменти имат какво да губят в Обединеното Кралство.
На този декор, оповестените от Лондон наказания имат по-скоро алегоричен темперамент. И тяхната цел е да успокоят английската общественост, в сравнение с да ядосат съветският президент Путин.
От една страна, изгонването на 23-мата съветски дипломата (40% от дипломатическия състав) на съветската задача в английската столица наподобява респектиращо. От друга обаче, практиката в такива случаи предвещава насилственото овакантяване на същия брой английски дипломати на посолството им в Москва. Т.е ресурсът на съветското разузнаване на Острова ще бъде злепоставен, само че същото ще важи и за английското такова в Русия. Тъй като и в двата случая описите с напускащите съответната страна ще се оглавят от сътрудници под прикритие.
Преустановяването на плануваната среща сред Борис Джонсън и Сергей Лавров е знак, само че още веднъж по-скоро символен. Още повече, че това ще е вторият случай, в който английският външен министър ще анулира среща с съветския си хомолог за последната една година.
Замразяването на съветски държавни активи, за които вероятно се потвърди, че биват употребени против британците, е мярка, която също цели по-скоро обществен резултат, в сравнение с да има на практика подобен. Тъй като Москва е задоволително опитна да не компрометира държавните си активи.
А имайки поради това, че и понастоящем английското законодателство има опцията да глоби, " замразява " и напряко лишава активи, които се употребяват за престъпни прояви, то обещанието, че законът ще бъде уголемен, не значи на процедура доста. Ако един " стеснен " закон не се ползва, още по-трудно би било да се задейства " необятен " подобен.
Другите наказания - от инспекциите на частните самолети до неприсъствието на представители на кралското семейство и английското държавно управление на Световното състезание в Русия - въобще не се нуждаят от коментар.
Вместо тези палиативни ограничения, консервативното държавно управление на Тереза Мей имаше като алтернатива съществени такива. Например, да приложи съществуващите си закони и да " замрази " активите на околните до съветския президент олигарси в Лондон (това са частни, а не свързани с съветската страна активи). Да отдръпна английското поданство или визи на оперативно забавни лица. Или да сложи въпроса пред Европейски Съюз и Съединени американски щати за изключването на съветските банки от платежната система SWIFT. А в случай че съдим по следеното изпускане на сходна информация в медиите, то английското разузнаване и другарските му служби към този момент са натрупали материали във връзка с мястото и наличността на изнесените отвън Русия парични средства на Владимир Путин и неговите доближени.
Но откакто Мей настояваше за алегорични ограничения, то възбраната за излъчването на английска територия на съветската Ал Джазира - Russia Today, дружно с закриването на офиса на малкия екран в Лондон, щеше да по-смислено от това, че последното попълнение на кралското семейство - Меган Маркъл, няма да е на трибуните на Световното в Русия.
Тереза Мей обаче избра да каже " хоп ", само че не и да скочи. Нито една от подхванатите наказания няма да имат необикновен резултат, нито пък ще впечатлят съветския президент Владимир Путин. Напротив, те ще са му от изгода, защото ще обслужат пропагандната му комбинация, че Русия е жертва на европейския скрит план.
Единственото породено стеснение за съветския президент е това, че покушението в Солсбъри способства за обединяването на Англия и Европейски Съюз, на фона на тежките разминавания сред тях около договарянията за Брекзит.
А за какво Тереза Мей, макар че имаше инструментите, не прояви желанието действително да глоби Москва? Възможни са две пояснения.
Първото е, че английската страна не е безусловно наясно с това каква е ролята на руснаците в покушението над Сергей Скрипал и щерка му. Неслучайно Териза Мей даде 24-часов период на съветската страна, в границите на който министър-председателят даже подсказа на Москва комфортния излаз и за двете страни. А точно, че въпреки и да е произвеждала в предишното вещество " Новичок ", то Русия е изгубила надзор върху разпространяването му. Ако британците бяха сигурни в това къде стартира и къде свършва присъединяване на Русия в Солсбъри, то те щяха да потвърдят виновността на Москва, а не да дават самодейността на последната да потвърждава невинността си.
Втората причина обаче е доста по-определяща. И тя е, че Обединеното Кралство просто не желае да загуби съветските пари - било налети в банковия й бранш, било вложени в недвижимо имущество. Особено имайки поради това, че Британия ще напусне митническия съюз и единния пазар на Европейски Съюз.
Приликата сред Тереза Мей и Кирил Шамалов е това, че никой от двамата не желае да ядоса съветския президент. Но някогашният шурей на Путин, за разлика от английския министър-председател, въпреки всичко го направи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ