Свръхродителството: Начин децата да бъдат нещастни
Едно дете, което се усеща в сигурност и е оценено от своите родители, ще се радва на положително самочувствие.
Свръхродителството се дефинира като прекомерно внимание към децата. За някои хора то служи като средство за реализиране на цели, до момента в който за други слага цялата просветителна система под въпрос.
Как е допустимо да не обръщаме съществено внимание на метода, по който децата се отглеждат? Къде слагаме границите? Всяко дете се нуждае от внимание и непрекъсната грижа от страна на своите родители. Понякога обаче е значимо да осъзнаем, че е нужен баланс.
Истината е, че съществува съвсем невидима граница, която бележи къде можем да направляваме децата за реализиране на персонален напредък. Не би трябвало обаче да попадаме в клопката на прочувствената токсичност.
Това е по този начин, защото родителството не значи управление. Образованието не значи възпиране посредством орязване на детските крила. Съвсем скоро децата стават възрастни, които са способни да вземат сами решения и да бъдат виновни за живота си.
Терминът „ свръхродителство “ води и до други последици.
Свръхродителството и прекомерната настойчивост
Най-странното нещо във връзка с този вид държание или учебен метод е, че родителите вземат участие в живота на децата си във всеки един аспект: спорт, учебно заведение, занимания, храна, приятели….
Един „ свръхродител “ счита, че е най-хубавият родител на света и че отглежда детето си по-добре, спрямо останалите. На процедура обаче прочувственият и персонален баланс на детето му може да бъде надалеч от това, което познаваме като благополучие.
Последиците от свръхродителството: отчаяние
Родителите може да разполагат с ясна визия какво би трябвало да бъде съвършеното дете. Дори може да гледат на себе си като на насочна точка за съпоставяне.
Но с напредването на годините, те откриват, че децата им не всеки път дават отговор на идеалите им, провокирайки чувство за отчаяние.
- Когато едно дете забележи разочарованието в очите на своя родител, то стартира да изпитва възприятие за неуспех и непълноценност.
Последиците от свръхродителството: тревога и стрес
Струва си да помислите върху следното – свръхродителството върви ръка за ръка с „ просветителната свръхактивност “. Не е извънредно за този вид родители да записват децата си на разнообразни извънучилищни занимания, без значение дали на последните им харесва, или не.
- С времето те се стресират, даже равнището на тревога при децата доближава равнища, присъщи за възрастните.
- Родителите, които демонстрират характерностите на свръхродителството, мъчно толерират грешките на своите деца. Те поставят по всякакъв начин старания да отгледат виновни деца, които са ваксинирани от правенето на неточности и неуспеха – а това е невероятно.
Последиците от свръхродителството: некадърност за неуспех
- Всяко дете би трябвало да има опция да усети какво е да се провалиш в нещо, с цел да може да се поучава от грешките си.
- Децата, които се отглеждат в условия на свръхродителство, се трансформират в лични съдии. Те слагат летвата толкоз високо, че осъзнават сами още първоначално, че не могат да я прескочат. Това ги потапя в меланхолия и саморазрушение.
Родителството като здравословна връзка, стимулираща отговорността
Според едно проучване, извършено от Кралския университет в Онтарио, Канада, една от най-сериозните последствия на свръхродителството е, че децата на възраст сред 7 и 12 години не знаят по какъв начин да играят на открито и да поддържат връзка с връстниците си. Те не са щастливи.
Знаете, че развъждането на дете включва тяхната отбрана на първо място, само че точно тя би трябвало да бъде основана върху няколко аспекта.
Защитавайте ги, с цел да се усещат в сигурност, а не „ следени ”.
- Този метод на родителство значи да опознаем своето дете и да го подтикваме да си построи добра визия за себе си.
- Едно дете, което се усеща в сигурност и е оценено от своите родители, ще се радва на положително самочувствие и няма да се опасява да порасне и да поеме отговорностите на зрелия човек.
Защитавайте ги като им давате препоръки, а само че и като им позволявате да се учат от грешките си
Защитавайте децата си по този начин, че да не страдат. Помагайте им да вървят по пътя си, само че постоянно ги подкрепяйте да следват своя персонален избор. Така те ще вършат неточности в живота, само че и ще извличат опит от тях.
Защитавайте ги по този начин, че да знаят, че постоянно ще бъдете до тях
Привързаността и силата на връзката сред родител и дете е скъпа. Особено през ранните години на детето. Щом обаче то навърши 7-8 години, то стартира да поема своя път към зрелостта.
- Тогава детето стартира да изисква своите права и да развива визия за правдивост и морал. Става дума за онази безредна предюношенска възраст, през която ще взе решения, които може да ви изненадват.
- Винаги се вслушвайте в детето и го учете всеки ден, че да си свободен значи да бъдеш виновен. За да се любува на избрани привилегии, би трябвало да поеме съответните отговорности.
Желателно е да стимулирате метод на учене, който е учреден на опита, не и чрез свръхродителството. Струва си да запомните това.
Инфо: http://zdraveikrasota.bg
