Най-красивото обяснение в любов
Едни от най-красивите редове, отдадени на любовта, са написани от поета Пейо Яворов в писмо към неговата обичана Мина. Тези думи са оживели до през днешния ден, с цел да показват силата на най-великото възприятие.
Може би в никакъв случай женски облик не е вдъхнал толкоз омагьосване, може би в никакъв случай очи на госпожица не са грели с такава чистота… Винаги, като те видя, мое благополучие, аз усещам предпочитание да се апелирам като един виновник, който обаче не чака възмездие на своите грехове.
Аз бих желал да не съществуваше моето минало до вчерашния ден, когато те съзрях като една икона и когато те слушах като една небесна ария.
Аз бих желал целият ми живот да беше единствено един спомен за тебе и цялото ми създание – единствено една фантазия все за тебе. Защо е у мене тая наложителна потребност с звук на изповед всеки път, когато желая да те доближа? Така вярващият християнин посредством разкайване се приближава и влиза в диалог със своя Бог.
Ако всеки път, когато душата ми се устреми към тебе, аз чувствам същата потребност, то е, тъй като ти си единственото мое самодоволство, на което се кланям в живота си. И постоянно, когато мисля за тебе, аз усещам да витае над мене духът на майка ми…
Аз молех нейния дух да застане сред нас и да ни раздели, в случай че моята обич ти носи злощастие, или да направлява всяка моя стъпка, с цел да ти дам благополучие. Аз молих нея, тъй като ясно осъзнавам, че всичко положително и скъпо, което съществува в натурата ми, е наследено от нея, и всичко неприятно – от другаде някъде.
Това положително в никакъв случай не се смесва с неприятното у мене – едното и другото всеки път са враждували между тях. И аз усещам злото победено и замлъкнало всеки път, когато те погледна от близко. Ангел мой, твоят облик оказва помощ на положителния дух в душата ми. Аз бих бил в този момент различен човек, в случай че предходната година не бях те изпускал прекомерно постоянно от очи.
И усещайки се тогава заслужен за твоята непорочност, аз бих намерил думи за тиха молитва към духа на майка си… Но в случай че ти я споделям тая молитва, с цялата си ужасна искреност, то е, тъй като след нея аз към този момент се усещам по-друг… заслужен за твоето възприятие – и към този момент не в правото си да го смятам – да, твоето възприятие към мене, един грях!
Ето, аз би трябвало да ти пратя и двете мои поеми (Месалина и Клеопатра)… Но изпращайки ги, аз те апелирам да ги хвърлиш в печката непогледнати. Нека твоята душа се не допира до тях. Аз още един път няма да напиша сходни неща, тъй като ти ще ги четеш. Остани и в бъдеще в чистотата си, мой снежнобял ангел и блян на моята покварена душа.
