Една сутрин през ноември 1969 г. Къртис Крук е на

Една заран през ноември 1969 година Къртис Крук е на среща, когато трима непредвидени гости в тъмни костюми влизат в стаята и споделят, че би трябвало да приказват с него. 41-годишният Крук дава отговор за всички инженерни работи на Global Marine, компания за дълбокоокеански сондажи, известна с новаторското си корабостроене, и точно от тази му компетентност се интересуват тримата мъже.

Те сядат и явно главният измежду тях, Джон Парангоски, стартира диалога. „ Работим за Централното разследващо ръководство “, споделя той. „ Предполагам, че знаете какво е това. “ Парангоски изяснява по-късно, че Global Marine е единствената компания в света, която може да извърши работата, която интересува Централно разузнавателно управление на САЩ. Възможно ли е, пита той, да се вдигне нещо, което тежи няколко хиляди тона от дъното на океана, на дълбочина 4,5 – 5 километра?

Крук се замисли за минута. Задачата му звучи неуместна, само че не безусловно невъзможна. Той споделя, че ще би трябвало да се свърже с тях по-късно. След като си потеглят, той вади копието си на Jane’s Fighting Ships, указател на военноморските кораби, отваря на раздела за руските подводници и се усмихва. Числата са съмнително близки.

В края на февруари 1968 година руската дизелово-електрическа подводница K-129 с три балистични нуклеарни ракети на борда извършва обикновен военен патрул в далечен регион на северната част на Тихия океан, когато изчезва. След като радиовръзката ненадейно стопира, флотилия от кораби тръгва от руските пристанища в всеобща задача за разкриване и избавяне на подводницата. Мисията им обаче е несполучлива. И Съединени американски щати виждат това – те виждат, че врагът им от Студената война е изгубил нещо и военноморското разузнаване вярно открива, че е К-129.

Много бързо стартират диалози във Вашингтон, окръг Колумбия. Може ли Съединени американски щати да открият подводницата и в случай че тя към момента е непокътната, да я вземат? Това би означавало да се получи скъп размер разузнаване, по-конкретно три съвременни балистични ракети с нуклеарни бойни глави и най-новото криптографско съоръжение на Съюз на съветските социалистически републики.

Нещо повече – Съединени американски щати разполага с принадлежности за откриване на подводницата, които Съюзът няма, и откакто триангулират приблизителното й състояние, изпращат своята подводница USS Halibut да я открие. След няколко седмици търсене в регион на към 2500 километра северно и западно от Хавай, тя намира задачата си на морското дъно на дълбочина 4,5 – 5 километра.

Хауърд Хюз

Джон Греъм, най-хубавият морски проектант на Global Marine, скицира транспортен съд, който има мощно оборудване, с което да спусне дълга верига през дупка в дъното на кораба и да вземе подводницата. Но остава един главен проблем. Как Съединени американски щати да обяснят гигантския транспортен съд, плаващ в Тихия океан в продължение на седмици в региона, където е изчезнала руска подводница? Централно разузнавателно управление на САЩ се нуждае от някаква история и групата на Парангоски измисля лъжа, по-голяма даже от самия транспортен съд. Екипът на плана споделя пред целия свят, че техният съд е планиран да събира желязо-манганови конкреции, които съдържат редки минерали, от морското дъно…

За да проработи лъжата обаче, някой би трябвало да има този транспортен съд и това не може да бъде Централно разузнавателно управление на САЩ. Така е решено, че притежателят ще бъде Хауърд Хюз. Бизнесменът е ужасно богат и прочут по целия свят като необуздан ексцентрик, който не се интересува какво мислят хората за него. След незабавното му единодушие да бъде лице на плана Азориан, вече завършеният кораб е кръстен Hughes Glomar Explorer (на основната снимка) и всичко е готово за деяние.

През юли 1973 година Explorer изплава от корабостроителницата си на юг от Филаделфия, Пенсилвания. С екипаж от „ миньори “ той пътува надолу по източния бряг на Южна Америка, през Магелановия пролив и нагоре по западната страна към новата си база в Лонг Бийч, Калифорния, където пуска котва, с цел да бъде финално квалифициран за тайната си задача.  Междувременно, край кея се събират любопитни хора. Пристигането на Explorer стига до новините, както и се надява Централно разузнавателно управление на САЩ, и връзката му с Хюз е от забележителен интерес за медиите и обществеността. Около кораба постоянно плават яхти, от време на време с богати и известни хора на борда. Не е извънредно Джон Уейн да се разхожда по къси панталони на лодката си наоколо, а за малко служащите на борда на Explorer стопират дейностите си, когато Питър Фонда мина около тях с яхта, цялостна с красиви дами по бикини.

Но корабът въпреки всичко има задача. До 4 юли той към този момент стига до местоназначението си и спуска механизма, кръстен от инженерите Клементайн. Изглежда обаче, че всяка крачка напред връща задачата две крачки обратно, защото частите се чупят и би трябвало да се поправят, морето се вълнува, а времето е неприятно.

След това на 18 юли се появяват и руснаците…

Клементайн вече пътува постепенно към дъното на океана, когато съветският боен кораб Чажма, се доближава до Explorer. Той ги обикаля, изпраща хеликоптер да снима палубата, и се обажда по радиото да им желае информация. Когато капитанът на Explorer отвръща, че е минен транспортен съд, Чажма му има вяра и ден по-късно си потегля. Екипажът е свободен или най-малко по този начин мисли.

След два дни прибирането на подводницата е в ход, когато идва втори руски транспортен съд, този път дребен влекач, наименуван SB-10. Към този миг няма време за губене, тъй че до момента в който капитанът се оправя с нежелания клиент, интервенцията продължава. Прибирането на Клементайн ще отнеме дни.

Капитанът съумява да разкара досадния влекач, само че скоро по-късно се случва злополучие. След дни подемни работи и подводницата издърпана на повече от 2/3 от пътя нагоре към кораба, няколко от пръстите на Клементайн се чупят, изпращайки по-голямата част от К-129 назад на дъното. Когато Парангоски схваща, той се втурва към централата, където шефът му изпада в суматоха от новината. Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Колби подрежда на Explorer да направи нов опит, само че му споделят, че това е невероятно. Машината е счупена. Ако Централно разузнавателно управление на САЩ желае да опита още веднъж, това ще да стане чак догодина…

***

Къртис Крук е повече от благополучен да извърши ремонта и подобренията по кораба в подготовка за следваща задача. Той не се съмнява, че Explorer може да се върне и да реализира задачата си, стига единствено миньорската история да не се разкрие.

И по този начин, сполучлива ли е въпреки всичко тайната интервенция? Тя остава секретна в продължение на 5 години, корабът и системите в действителност работят и макар случая, част от K-129 въпреки всичко е взета. Знаем, че в тази част има две нуклеарни торпеда – какво друго, остава мистерия, защото Централно разузнавателно управление на САЩ отхвърля да разяснява.

През 2006 година Американското сдружение на машиностроителите дефинира Explorer като историческа забележителност на машиностроенето, 239-ият обект, основан от индивида, спечелил тази чест.

Директорът на Института Скрипс съпоставя конструирането на Explorer с плана Манхатън, по който работи като млад академик. А адмирал Дж. Едуард Снайдер, някогашен океанограф от флота, сподели пред списание Science, че дръзкият, безочлив и ослепителен опит за кражба на руска подводница е „ може би най-голямото техническо достижение в океанското инженерство в живота ми “.