Людмил Найденов: Найден ме направи волейболист насила, а щях да играя в НБА
Една от волейболните митове на България празнува 50-годишен празник на 4 август. Става въпрос за Людмил Найденов. Още напълно млад разбуни духовете у нас, като мина от ЦСКА в „ Левски “. Стана първенец на България и в аления, и в синия екип. Преди това, едвам навършил 20 година, бе включен от Иван Сеферинов в състава ни на международното през 1990-а в Бразилия, където става пети с националния отбор.
Четвърти в Световната лига при историческото ни първо присъединяване през 1994-а. Същото място заема на европейското година по-късно в Гърция, а на олимпиадата в Атланта през 1996-а е част от тима ни, станал седми. Сега пазарджиклията е управител на „ Марек Юнион Ивкони “, който дружно с брат си Найден на треньорския пост изведе до 4 следващи трофеи. Тази година пък някогашният посрещач бе определен за ръководител на Треньорската комисия към волейболната ни федерация. Людмил бе общителен да приказва пред „ Меридиан Мач “ във връзка юбилея си.
Да тръгнем от началото – по кое време стартира във волейбола?
В пети клас. Всъщност стана поради брат ми Найден, който играеше от години волейбол. Казвал съм му, че в случай че не беше той, щях да играя в НБА. Тренирах баскетбол и бях най-хубавият. Но Найден надали не принудително ме вкара във волейбола. Тогава в спортното учебно заведение в Пазарджик нямаше баскетбол. Аз се трансферирах там по средата на пети клас. Бяхме единствено двама волейболисти – приемът за този спорт беше от идващия клас. В 10-и към този момент бях в мъжкия отбор на „ Хебър “. Бяхме в Трета лига, след това се класирахме в „ Б “ група и незабавно по-късно влязохме в елита. Това би трябвало да знаят младите в този момент.
Кое по-точно?
Че стъпалата във волейбола се качват последователно. И би трябвало да играят и в третата, и във втората група на шампионата. А не на 18 години да скачат да играят под дърво и камък. И да мислят единствено за пари.
Как стана прекосяването ти в ЦСКА?
Взеха ме боец. А тогава в ЦСКА взимаха най-хубавото от цяла България. В първата ми година в ЦСКА треньор беше Иван Сеферинов. Още с идването си станах първенец. Във финалната четворка и в двата шампионата бих брат си Найден, тогава беше в „ Левски “. ЦСКА завоюва с по 3:0. Майка ми беше за мен – аз съм по-малкият наследник, а и тогава бях боец... За втория сезон в ЦСКА треньор ни беше Светослав Стойчев, лека му пръст. Загубихме финалите от Миньор (Бухово).
През октомври на 1990-а, откакто печелиш у нас дубъл с ЦСКА, заминаваш с националния тим на международното в Бразилия, едвам навършил 20 година Какви са спомените ти?
Тогава за първи път отидох толкоз далеко. Майтапехме се – и освен на това международно, а и по-късно, че в чужбина би трябвало да си слагаме клечки на клепачите, с цел да си държим очите отворени
непрекъснато и да не изпуснем нещо. Има толкоз доста забележителности, които могат да се видят по света... Тогава бяхме и по плажовете, и се качихме на хълма със статуята на Исус, само че видяхме и доста бедност. Такава беднотия ни беше непозната преди този момент. Иначе на самото международно станахме пети, само че можеше и повече... В мача за петото място с Аржентина – те бяха много мощен тим, падахме с 0:2 гейма. Тогава влязох на мястото на Боре Кьосев и обърнах мача – бихме 3:2. Играх в 30 % от времето на срещите ни.
Обвиниха ли те от ЦСКА в изменничество, когато отиде в „ Левски “?
Не, нямаше особени проблеми. Просто в „ Левски “ ми предлагаха по-добри условия – даваха ми двустаен апартамент. От ЦСКА ми предложиха гарсониера.
А ти какъв си – цесекар или левскар?
- Като играех на „ Червено знаме “, бях цесекар. После станах левскар, в този момент май не съм от никой.
Как ти понесе първото излизане в чужбина?
По една или друга причина не отидох в Италия, а първият ми тим на открито след двете години в „ Левски “ бяха във „ Фенербахче “. Бях на 23, за първи път бях отвън България, гледах като лунатик. Нямаше мобилни телефони и интернет, единствено един домакински телефон. Сега, където и да си по света, все едно си си у дома. В България не ми се ходеше на тренировки, а там бързах за тях, с цел да минава по-бързо времето...
Имаше щастието да се отървеш от тежки травми...
Играх докъм 35 години, оперираха ме един единствен път – на 34, и то ми махнаха менискус на дясното коляно. Без него можеш – както е с амортисьора... Сега упражняват научно и травмите валят. При нас всичко беше на правилото „ Който издържи “. И Сеферинов, и след това Христо Илиев в „ Левски “ ни скъсваха от тренировки. Сега казусът е и различен – при нас имаше доста школи, а в този момент има доста клубове... Всичко е до работа, не до пари и интернет. Ние бяхме залепени с топката, отработвахме хиляди пъти придвижванията...
Кога си бил най-щастлив във волейбола?
При купите, на олимпиадите. Ето, към този момент 18 години съм в Дупница и се веселя, че с брат ми Найден – като управител и треньор, донесохме на града четири следващи трофеи. Ако някой преди време ми беше споделил, че ще изкарам в Дупница 18 години, щях да му кажа, че е вманиачен... Но подобен е животът, в никакъв случай не знаеш какво ще ти сервира и къде ще се чувстваш благополучен...
ВИЗИТКА
Людмил Найденов е роден на 4 септември 1970 година в Пазарджик. Играе в „ Хебър “, ЦСКА, „ Левски “ (2 пъти), „ Фенербахче “ (Тур), „ Олимпиакос “ (Гър), „ Галатасарай “ (Тур), „ Ираклис “ (Гър), ССКА (Тур), „ Семеен кодекс Тунис “ (Тун), „ Анкара “ (Тур), „ Младост “ (Загреб, Хърв), „ Марек Юнион Ивкони “
Успехи като играч
2 пъти първенец на България – с ЦСКА (1990) и „ Левски “ (1992)
2 пъти притежател на Купата на България с ЦСКА - 1990, 1991
В Топ 4 на КЕШ с ЦСКА – 1990
Успехи като управител
4 пъти първенец на България с „ Марек Юнион Ивкони “ – 2012, 2013, 2014, 2015
Носител на Купата на България с „ Марек Юнион Ивкони “ – 2013
Четвърти в Световната лига при историческото ни първо присъединяване през 1994-а. Същото място заема на европейското година по-късно в Гърция, а на олимпиадата в Атланта през 1996-а е част от тима ни, станал седми. Сега пазарджиклията е управител на „ Марек Юнион Ивкони “, който дружно с брат си Найден на треньорския пост изведе до 4 следващи трофеи. Тази година пък някогашният посрещач бе определен за ръководител на Треньорската комисия към волейболната ни федерация. Людмил бе общителен да приказва пред „ Меридиан Мач “ във връзка юбилея си.
Да тръгнем от началото – по кое време стартира във волейбола?
В пети клас. Всъщност стана поради брат ми Найден, който играеше от години волейбол. Казвал съм му, че в случай че не беше той, щях да играя в НБА. Тренирах баскетбол и бях най-хубавият. Но Найден надали не принудително ме вкара във волейбола. Тогава в спортното учебно заведение в Пазарджик нямаше баскетбол. Аз се трансферирах там по средата на пети клас. Бяхме единствено двама волейболисти – приемът за този спорт беше от идващия клас. В 10-и към този момент бях в мъжкия отбор на „ Хебър “. Бяхме в Трета лига, след това се класирахме в „ Б “ група и незабавно по-късно влязохме в елита. Това би трябвало да знаят младите в този момент.
Кое по-точно?
Че стъпалата във волейбола се качват последователно. И би трябвало да играят и в третата, и във втората група на шампионата. А не на 18 години да скачат да играят под дърво и камък. И да мислят единствено за пари.
Как стана прекосяването ти в ЦСКА?
Взеха ме боец. А тогава в ЦСКА взимаха най-хубавото от цяла България. В първата ми година в ЦСКА треньор беше Иван Сеферинов. Още с идването си станах първенец. Във финалната четворка и в двата шампионата бих брат си Найден, тогава беше в „ Левски “. ЦСКА завоюва с по 3:0. Майка ми беше за мен – аз съм по-малкият наследник, а и тогава бях боец... За втория сезон в ЦСКА треньор ни беше Светослав Стойчев, лека му пръст. Загубихме финалите от Миньор (Бухово).
През октомври на 1990-а, откакто печелиш у нас дубъл с ЦСКА, заминаваш с националния тим на международното в Бразилия, едвам навършил 20 година Какви са спомените ти?
Тогава за първи път отидох толкоз далеко. Майтапехме се – и освен на това международно, а и по-късно, че в чужбина би трябвало да си слагаме клечки на клепачите, с цел да си държим очите отворени
непрекъснато и да не изпуснем нещо. Има толкоз доста забележителности, които могат да се видят по света... Тогава бяхме и по плажовете, и се качихме на хълма със статуята на Исус, само че видяхме и доста бедност. Такава беднотия ни беше непозната преди този момент. Иначе на самото международно станахме пети, само че можеше и повече... В мача за петото място с Аржентина – те бяха много мощен тим, падахме с 0:2 гейма. Тогава влязох на мястото на Боре Кьосев и обърнах мача – бихме 3:2. Играх в 30 % от времето на срещите ни.
Обвиниха ли те от ЦСКА в изменничество, когато отиде в „ Левски “?
Не, нямаше особени проблеми. Просто в „ Левски “ ми предлагаха по-добри условия – даваха ми двустаен апартамент. От ЦСКА ми предложиха гарсониера.
А ти какъв си – цесекар или левскар?
- Като играех на „ Червено знаме “, бях цесекар. После станах левскар, в този момент май не съм от никой.
Как ти понесе първото излизане в чужбина?
По една или друга причина не отидох в Италия, а първият ми тим на открито след двете години в „ Левски “ бяха във „ Фенербахче “. Бях на 23, за първи път бях отвън България, гледах като лунатик. Нямаше мобилни телефони и интернет, единствено един домакински телефон. Сега, където и да си по света, все едно си си у дома. В България не ми се ходеше на тренировки, а там бързах за тях, с цел да минава по-бързо времето...
Имаше щастието да се отървеш от тежки травми...
Играх докъм 35 години, оперираха ме един единствен път – на 34, и то ми махнаха менискус на дясното коляно. Без него можеш – както е с амортисьора... Сега упражняват научно и травмите валят. При нас всичко беше на правилото „ Който издържи “. И Сеферинов, и след това Христо Илиев в „ Левски “ ни скъсваха от тренировки. Сега казусът е и различен – при нас имаше доста школи, а в този момент има доста клубове... Всичко е до работа, не до пари и интернет. Ние бяхме залепени с топката, отработвахме хиляди пъти придвижванията...
Кога си бил най-щастлив във волейбола?
При купите, на олимпиадите. Ето, към този момент 18 години съм в Дупница и се веселя, че с брат ми Найден – като управител и треньор, донесохме на града четири следващи трофеи. Ако някой преди време ми беше споделил, че ще изкарам в Дупница 18 години, щях да му кажа, че е вманиачен... Но подобен е животът, в никакъв случай не знаеш какво ще ти сервира и къде ще се чувстваш благополучен...
ВИЗИТКА
Людмил Найденов е роден на 4 септември 1970 година в Пазарджик. Играе в „ Хебър “, ЦСКА, „ Левски “ (2 пъти), „ Фенербахче “ (Тур), „ Олимпиакос “ (Гър), „ Галатасарай “ (Тур), „ Ираклис “ (Гър), ССКА (Тур), „ Семеен кодекс Тунис “ (Тун), „ Анкара “ (Тур), „ Младост “ (Загреб, Хърв), „ Марек Юнион Ивкони “
Успехи като играч
2 пъти първенец на България – с ЦСКА (1990) и „ Левски “ (1992)
2 пъти притежател на Купата на България с ЦСКА - 1990, 1991
В Топ 4 на КЕШ с ЦСКА – 1990
Успехи като управител
4 пъти първенец на България с „ Марек Юнион Ивкони “ – 2012, 2013, 2014, 2015
Носител на Купата на България с „ Марек Юнион Ивкони “ – 2013
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ