Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това
Една от главните закани от увеличението на въглеродните излъчвания е вкиселяването на морската вода
Емил Гачев е част от авторския кръг на Климатека. Той е доцент в катедра " География, екология и запазване на околната среда ” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски ", като работи и в департамент " География " към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност " Ландшафтознание ” получава през 2005 година от ГГФ на СУ " Св. Климент Охридски ". Оттогава се занимава с научно-изследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров. Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ).
Океанът е голям естествен буфер, който смекчава резултата, оказван върху атмосферата от въглеродните излъчвания. Чрез механизмите на карбонатната система, той съумява да всмуква до 60% от отделяния от индивида въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличение на киселинността на водата, като единствено за последните 30 години междинната големина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което подхожда на повишаване на киселинността с 30%. Освен че тази смяна е опасност за морските организми, в дълготраен проект казусът е, че в случай че равнището на киселинност се увеличи прекалено много, потенциалът на океанската вода да поема въглероден диоксид внезапно ще се намали.
Какво съставлява карбонатната система на Световния океан?
Карбонатната система е верига от химични взаимоотношения, посредством които океанската вода приема, натрупва и отделя карбонатни съединения и въглероден диоксид.
Емил Гачев е част от авторския кръг на Климатека. Той е доцент в катедра " География, екология и запазване на околната среда ” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски ", като работи и в департамент " География " към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност " Ландшафтознание ” получава през 2005 година от ГГФ на СУ " Св. Климент Охридски ". Оттогава се занимава с научно-изследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров. Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ).
Океанът е голям естествен буфер, който смекчава резултата, оказван върху атмосферата от въглеродните излъчвания. Чрез механизмите на карбонатната система, той съумява да всмуква до 60% от отделяния от индивида въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличение на киселинността на водата, като единствено за последните 30 години междинната големина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което подхожда на повишаване на киселинността с 30%. Освен че тази смяна е опасност за морските организми, в дълготраен проект казусът е, че в случай че равнището на киселинност се увеличи прекалено много, потенциалът на океанската вода да поема въглероден диоксид внезапно ще се намали.
Какво съставлява карбонатната система на Световния океан?
Карбонатната система е верига от химични взаимоотношения, посредством които океанската вода приема, натрупва и отделя карбонатни съединения и въглероден диоксид.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ