Истинската История На Мартеницата Е Повече От Изумителна!
Една от най-разспотранените митове у нас, приспособена по редица национални песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесал бяло-червен конец до Аспарух. В легендата несъмнено има известна истина, тъй като има песни пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му... След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла новина от далечни родственици, изяснява изцяло за какво старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни) то мартеницата би трябвало да се смъкна...
Легендата за Мартеницата във модерна интерпретация:
Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, с цел да бъдат мощни и да не ги пречупят както става с пръчките в случай че ги вадят една по една от вързоп. Минало се време, ханът умрял. Тогава хазарите нападнали българите и съумели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по разнообразни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват.
Четиримата братя потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на врага. Не след дълго при Хуба дохвърчала предстоящата птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна новина Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите към Дунав. Не знаели тъкмо накъде да поемат, единствено птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хазарското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. Така с победоносната си армия дал началото на новата българска страна. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала знак на шанс, обич и благополучие, написа " единствено истина ". Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е хубавичко нишка, която свързва българите по света в едно – да сме мощни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- огромен ни прави по-силни.
Легендата за Мартеницата във модерна интерпретация:
Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, с цел да бъдат мощни и да не ги пречупят както става с пръчките в случай че ги вадят една по една от вързоп. Минало се време, ханът умрял. Тогава хазарите нападнали българите и съумели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по разнообразни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват.
Четиримата братя потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на врага. Не след дълго при Хуба дохвърчала предстоящата птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна новина Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите към Дунав. Не знаели тъкмо накъде да поемат, единствено птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хазарското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. Така с победоносната си армия дал началото на новата българска страна. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала знак на шанс, обич и благополучие, написа " единствено истина ". Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е хубавичко нишка, която свързва българите по света в едно – да сме мощни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- огромен ни прави по-силни.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ