Една от най-големите вълни цунами в историята беше регистрирана на

Една от най-големите талази цунами в историята беше записана на 17 юни 2017 година, само че евентуално не сте разбрали за нея.

100-метровата вълна, която е била най-малко три пъти по-голяма от онази, блъснала Япония през 2011г, е унищожила дребна аляска общественост. Причинена е от свлачище, което единствено по себе си е било толкоз голямо, че е регистрирано като земетресение от 4.1 степен от сеизмографите.

Повечето цунамита се провокират от трусове по характерни разломи, при които едната страна на разлома се придвижва надолу по отношение на другата. Това разрешава изместването на голям размер вода и се получава цунами, което се издига нагоре и предизвиква голямо заличаване, когато стигне сушата.

Най-мощните трусове в света постоянно са предизвиквали цунамита, които непроменяемо са по-унищожителни от своите парадоксално по-малко значими братовчеди – мегацунамитата. Те се образуват, когато голям обект – част от вулкан, планина или даже метеорит – се сблъска с плитък воден басейн.

Тогава се образува огромно изместване на водата, съразмерно на размера на басейна. Освен в тази ситуация на конфликт на метеорит, това основава неочаквана вълна, която е локализирана, само че чиято пикова височина засенчва тази на множеството естествени цунамита. В дребен мащаб, тези зверове са несъмнено опустошителни.

Такова цунами се образува когато Тера – през днешния ден Санторини – изригва пагубно и потапя огромна част от острова в Егейско море. Мегацунамито затрива по-голямата част от минойската цивилизация на острова и близкия Крит.

Същото се случва през 1972г, когато печално известният връх Ундзен избухва. След като целият южен фланк на вулкана отива в морето, мегацунами убива 15 000 души в залива.

Мегацунамито в Гренландия не е по-различно. Като най-високото цунами, следено в миналото в залив Литуя (високо 530м), това се е получило, когато свлачище изпраща големи части скали от височина близо километър непосредствено в морето. Вълната заличава рибарското село Нугациак.

Въпросът е какво е провокирало свлачището? За разлика от случая със залива Литуя през 1958г, не е записана никаква сеизмична активност по същото време, тъй че не е било земетресение. Има възможност течаща топяща се от ледовете вода да е дестабилизирала скалите задоволително, с цел да се откъснат – а тази вода се свързва с все по-топлите лета.

Климатичните промени ли са отговорни? Много е евентуално, само че е прекомерно рано да се каже.