Една от най-двусмислените думи в българския език е АКО/обикновено вървят

Една от най-двусмислените думи в българския език е АКО/обикновено вървят дружно с НО/. Наш публицист закачливо ги дефинира като най-курвенските съюзи в българската граматика. Бих добавил – със съдбовно значение за българския безпорядък. Можете да се уверите сами.
АКО бяхме избавили Васил Левски по пътя му към бесилото, каквато опция е имало (бил е охраняван единствено от няколко заптиeт), то през днешния ден нямаше още да „ носим срама на челото ”.
НО чий портрет тогава щяха да зачукват с пирони по стените на канцелариите си президенти, министър-председатели, министри и стотици други държавни мъже и дами? В паметта и идеалите на кого щяха лицемерно да се кълнат, до момента в който правят противоположното?
АКО не бяхме съсекли Стефан Стамболов, вероятно външната ни политика, изключително във връзка с Русия, би била надалеч по-независима и почтена.
НО тогава към чий неосезаем монумент в градинката край „ Кристал ” щяха да лежат, да си приказват нехайно, да се целуват и пият бира софийските младежи, къде щяха да изхвърлят бутилки, опаковки, спринцовки и други отпадъци?
АКО не бяхме умъртвили Алеко Константинов, Гео Милев, Никола Вапцаров щяхме ли през днешния ден в учебно заведение да учим безсмъртното им творчеството по този начин задълбочено? Азбучна истина е, че един стихотворец става вечен, когато бъде погубен.
НО има ли някакво значение това, когато изборите още веднъж се вършат от Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина, когато животът още веднъж е „ озъбено свирепо куче ”, а огромната част от народа още веднъж чака по кое време „ септември ще бъде май ”.
АКО се бяха сбъднали националистичните фантазии на нашите предци и България беше на три морета, щяхме да имаме една от най-големите крайбрежни линии в Европа.
НО това щеше ли да ни попречи да я бетонираме от край до край, цялата, както сме бетонирали в този момент крайбрежната линия по Черноморското ни крайбрежие и все по този начин да избираме да вървим на море в Гърция?
АКО бяхме запазили неутралитет през Втората международна война, в случай че това би било допустимо, щяхме ли да станем Швейцария на Балканите?
НО в случай че бяхме станали Швейцария на Балканите, тогава вероятно Швейцария от позор щеше да си смени името, не мислите ли?
Ако го нямаше Народния съд, в случай че не беше избит цвета на българската нация, през днешния ден тя щеше да бъде друга. Хора като Георги Димитров, Вълко Червенков, Пенчо Кубадински, Тодор Живков, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Сергей Станишев, други като тях щяха да бъдат писари, водачи, масажисти, бодигардове, пазачи или други нужни на обществото хора с най-различни специалности, само че не и политици.
НО в България постоянно има Народен съд и в случай че нямаше този, щяхме да измислим различен, с цел да създадем по този начин, че отново да ни ръководят необразованите, крадливите и продажните.
АКО ние не бяхме толкоз апатични и страхливи, щяха ли да ни се подиграват политическите партии на измислените избори или щяхме да се разпалваме и да ги изметем? Щяхме да изберем да ни ръководят хора честни и виновни, хора с визия и ентусиазъм. България щеше да бъде изцяло друга, доста по-привлекателна.
НО в случай че страната ни би била толкоз друга и привлекателна, децата ни нямаше да я изоставен, с цел да работят в чужбина и у нас безработицата щеше да внезапно да се усили. А в този момент безработицата, както споделя статистиката, е покрай нулевата, което е народен мотив за горделивост.
Ако България не беше обитаема изобщо, в случай че нямаше автомагистрали, тунели, язовирни стени, пристанища, небостъргачи, бетони около морето, жилища и къщи за посетители, тогава и нас нямаше да ни има, нямаше да има никакви хора, никакви българи, нито един.
Но пък щеше да бъде толкоз красиво – като картичка! Ех, АКО, АКО!...
 
Автор: Калин Илиев
__