Една майка и нейните четири деца, обявени за продан. Тяхната

Една майка и нейните четири деца, оповестени за обмен. Тяхната трагична история запечатва тази черно-бялата снимка, направена в Чикаго през 1948 година.

Потресаваща фотография,която наподобява невъзможна и жестока. Какво може да принуди родители да продадат децата си? В рамките на две години всички четири деца от фотографията са продадени в разнообразни фамилии. Такава е ориста и на бебето, което майката чака по същото време. Преди няколко години, порасналите и остарели към този момент дребни герои, пробват да се открият едни други, а техните истории описват за суровия път на оцеляването.

(Photo: © Bettmann/CORBIS)

4-ти август, 1948 година, Чикаго, Илинойс. Домът на семейство Chalifoux е разгласен на търг. 40-годишният Рей и 24-годишната му брачна половинка Лусил в продължение на четири месеца водят непостижима борба да запазят покрива над главите си и да обезпечат издръжка на фамилията. Останали без работа, в очакване да бъдат прогонени от своя към този момент празен дом, те стигат до това обезверено решение. Снимката демонстрира бременната майка, която се пробва са скрие лицето си от фотографа и обърканите й деца, прегърнали се на стълбите – Лана на 6, Рае на 5 (горе), Милтън на 4 и Сю Елън на 2 годинки (долу) 

Преди да бъде публикувана в националните вестници, фотографията е отпечатана за първи път в The Vidette-Messenger – Valparaiso, Индиана, на 5-ти август 1948. Тя е съпроводена със следния текст: „ Тази „ огромна продажба ” в двор в Чикаго, показва трагичната история на Mr. and Mrs. Ray Chalifoux, които се сблъскват с ужаса да бъдат изгонени от вкъщи си. Без място, на което да отидат, останалият без работа водач на камион за въглища и неговата брачна половинка, взеха решение да продадат децата си. Мисис Chalifoux извърна главата си от камерата, до момента в който децата й гледаха сюрпризирани и комплицирани ”.

„ Никой не може да повярва ”, споделя Ланс Грей, когато споделя трагичната история от живота своята майка Рае Ан. През 2013 година, 70-годишната Рае Ан Милс още веднъж среща своята 67-годишна сестра Сю Елън – за първи път, откогато се разделят през 1948 година. Но по времето на тяхната обновена връзка, Сю е в края на дните си, умираща от рак на белите  дробове. Рае Ан е признателна за късото благополучие, последвано от поредна горчива разлъка. „ Това беше един от най-щастливите мигове в живота ми ”, споделя тя, когато прегръща още веднъж по-малката си сестра, няколко месеца преди тя да напусне този свят. Когато се срещат, Сю Елън към този момент не може да приказва, по тази причина  пише. „ Невероятно е! Обичам я толкоз  много! ”, написа тя за Рае Ан. За родната си майка споделя: „ Навярно гори в Ада ”.

Дейвид МакДаниел, бебето, което по време на фотографията чака Лусил, в никакъв случай не вижда сестрите си Сю Елън и по-голямата Лана, която също умира преди фамилията да се събере още веднъж.

На 27 август 1950 година, Рае Ан била продадена за 2 $ на фермерите Джон и Рут Зоетман. Брат й Милтън плакал по време на цялата договорка, по тази причина фамилията купило и него. Имената им били изменени на Бевърли и Кенет и въпреки обстановката в родния им дом да била отчайваща, новото им семейство напълно не предложило избавление. Децата работели до изнемога на полето и вързани със синджири в плевнята, а Милтън си спомня, че новият му баща го наричал „ плебей ” – дума, чието значение схванал, когато пораснал. Рае Ан и Милтън в никакъв случай не били осиновени публично от хората, които ги купили. Брат им Дейвид, роден като Бедфорд, бил осиновен от Хари и Луела МакДаниел, които живеели в съседство на семейство Зоетман. Дейвид споделя, че новите му родители били строги, само че любящи, и си спомня по какъв начин с колелото си постоянно ходел да види своите брат и сестра и ги освобождавал от синджирите, с които били вързани.

Рае Ан напуснала дома си на 17, след претърпяно похищение и брутално обезчестяване. След като станало ясно, че е бременна, тя била изпратена в дом за бременни девойки. Бебето й било обещано за осиновяване.

Порасналият Милтън отказал да понася униженията, глада и побоищата в дома си и реагирал с принуждение. Съдиите отсъдили, че е рисков за обществото и Милтън прекарал няколко години в болница, откакто бил заставен да избира сред нея и поправителния дом.

Майката Лусил се омъжила наново, откакто продала и петте си деца. Тя родила още четири дъщери. Никога не изразила страдание за постъпката си.

Най-малкият й наследник, Дейвид МакДаниел споделя, че откакто се срещнал с родната си майка за пръв път, тя споделила: „ Изглеждаш тъкмо като татко си ”. „ Тя в никакъв случай не се извини. Връщайки времето обратно, тяхното решение е било метод за оцеляване. Кои сме ние, с цел да ги съдим? Всички сме човешки същества, всички вършим неточности. Тя не е могла да мисли за децата си, не е желала те да умрат ”.

Милтън обаче споделя друго мнение: „ Родната ми майка, тя в никакъв случай не ме е обичала. Тя в никакъв случай не се извини за това, че ме продаде. Тя ме мразеше толкоз доста, че въобще не я беше грижа ”.

Източник: vintag.es
Снимка: Bettmann / CORBIS