Ще ми купиш ли хляб? Детски глад наистина, не само във Фейсбук
Една Facebook обява, разказваща историята на 6-годишно дете, което живее в мизерни условия и мечтае единствено за самун, безусловно взриви обществените мрежи единствено за няколко часа.
Постът на Йонка Иванова в групата за взаимопомощ на хора в нужда разплака и разчувства хиляди българи, готори да оказват помощ кой с каквото може. Публикуваме го без редакция, оригиналът вижте
" Днес ми се крещи!!!!....Не,вие ми се от тъга и изтощение....Душата ми се раздира....
Бях извикана на адрес при майка с дете в потребност....дете на съвсем 6 години....
Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е строшен.Счупен от два месеца!!!Не е ходила на доктор и не е гипсиран!Лазеше-крака зараства на погрешно...Има някакви психологични проблеми.....
Но не за нея желая да кажа.....
На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни огромни кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от мраз....
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в пестник и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки...
Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли самун? "
В първият миг не осъзнах какво ми сподели и влязох в жилището....Още с първите крачки изпаднах в цялостен потрес.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни облекла по циментов под...В едната стая легло с толкоз мръсни завивки,че и куче не би легнало там.В ъгъла гърне цялостно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка.Мръсни шкафове с разкривени и разтворени малки врати цялостни с празни и смачкани кутии от медикаменти и мръсни чаши.Хладилника с паяжини вътре....Никъде не се виждаше някаква храна....троха самун нямаше... "
" В този миг осъзнах какво ми сподели детето на вратата:,,Ще ми купиш ли самун "
Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!!Та то беше гладно!!!И не искаше пица,торта или някаква глезотия,а ХЛЯБ....6 годишно дете....
Исках да приказвам с него!Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!
Попитах го,,Гладен ли си? "....
Сведе очички и безшумно сподели,,ДА "
,,Кажи какво ти се яде?Какво искаш да ти купя? " -невярваща още и очакваща различен отговор попитах аз
- ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ
Не устоях и се разплаках.....избягах от стаята....не желаех да схваща и вижда по какъв начин го скърбя....Мъката ме стисна за гушата.Не можех да вдишвам.Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този миг.....
Напазарувахме и се върнахме при тях...
Имаше кремчета,сокчета,шоколад....но не ги погледна....грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна движимост....
В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ...на три хапки изяде филията...озверяло от апетит!!! "
" Шест годишно дете с една фантазия,,ХЛЯБ "
Пиша и сълзите ми капят.....
Защо?Защо?Защо тази почтена душичка би трябвало да изпитва това?Защо това благо творение,още не осъзнато би трябвало да страда? Защо позволяваме това да се случва?
Защо и по какъв начин стигнахме до това?
Отговор не намирам.....
От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...
ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ.......
(Работим по случая.Детето към този момент не е гладно.Носим му храна.Събираме информация с цел да може да вземем вярното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви уведомя.) "
След всеобщото терзание и търсене на контакти и банкови сметки за помощ, Йонка Иванова пусна спомагателна информация за детето и фотоси. Вижте
" Да успокоя всички....детето е още веднъж нахранено и на топло...не се тормозете,ще има опция всеки да помогне....моля за малко самообладание...нека организираме и разберем всичко.Когато сме наясно ще пусна пост с нужната помощ и нека и тогава сте толкоз дейни.Вярвам,че ще успеем да създадем най-хубавото за детето и майка му,но разберете че не може да нахлуем в непознат дом и да се разпореждаме.Случая е много комплициран и пипаме деликатно.Задействани са всички институции,но ние ще следим изкъсо какво се подхваща.Няма по какъв начин да създадем нещо срещу волята на майката без институциите разберете.Нашето най-голямо предпочитание е да си остане детето там,а ние да се погрижим за изискванията,но в случай че майката не е в положение да се грижи за него е различен въпрос.Нека разберем всички обстоятелства и да преценим.Не събираме нищо към момента.Занесено им е всичко от първа потребност....
И апелирам не пращайте пари...ако се наложи нещо да се купи, а ние нямаме тази опция ще пиша тук в групата. Имайте самообладание... разбирам, че сте се трогнали всички и разгадавам на вас за поддръжка. "
Постът на Йонка Иванова в групата за взаимопомощ на хора в нужда разплака и разчувства хиляди българи, готори да оказват помощ кой с каквото може. Публикуваме го без редакция, оригиналът вижте
" Днес ми се крещи!!!!....Не,вие ми се от тъга и изтощение....Душата ми се раздира....
Бях извикана на адрес при майка с дете в потребност....дете на съвсем 6 години....
Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е строшен.Счупен от два месеца!!!Не е ходила на доктор и не е гипсиран!Лазеше-крака зараства на погрешно...Има някакви психологични проблеми.....
Но не за нея желая да кажа.....
На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни огромни кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от мраз....
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в пестник и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки...
Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли самун? "
В първият миг не осъзнах какво ми сподели и влязох в жилището....Още с първите крачки изпаднах в цялостен потрес.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни облекла по циментов под...В едната стая легло с толкоз мръсни завивки,че и куче не би легнало там.В ъгъла гърне цялостно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка.Мръсни шкафове с разкривени и разтворени малки врати цялостни с празни и смачкани кутии от медикаменти и мръсни чаши.Хладилника с паяжини вътре....Никъде не се виждаше някаква храна....троха самун нямаше... "
" В този миг осъзнах какво ми сподели детето на вратата:,,Ще ми купиш ли самун "
Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!!Та то беше гладно!!!И не искаше пица,торта или някаква глезотия,а ХЛЯБ....6 годишно дете....
Исках да приказвам с него!Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!
Попитах го,,Гладен ли си? "....
Сведе очички и безшумно сподели,,ДА "
,,Кажи какво ти се яде?Какво искаш да ти купя? " -невярваща още и очакваща различен отговор попитах аз
- ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ
Не устоях и се разплаках.....избягах от стаята....не желаех да схваща и вижда по какъв начин го скърбя....Мъката ме стисна за гушата.Не можех да вдишвам.Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този миг.....
Напазарувахме и се върнахме при тях...
Имаше кремчета,сокчета,шоколад....но не ги погледна....грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна движимост....
В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ...на три хапки изяде филията...озверяло от апетит!!! "
" Шест годишно дете с една фантазия,,ХЛЯБ "
Пиша и сълзите ми капят.....
Защо?Защо?Защо тази почтена душичка би трябвало да изпитва това?Защо това благо творение,още не осъзнато би трябвало да страда? Защо позволяваме това да се случва?
Защо и по какъв начин стигнахме до това?
Отговор не намирам.....
От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...
ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ.......
(Работим по случая.Детето към този момент не е гладно.Носим му храна.Събираме информация с цел да може да вземем вярното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви уведомя.) "
След всеобщото терзание и търсене на контакти и банкови сметки за помощ, Йонка Иванова пусна спомагателна информация за детето и фотоси. Вижте
" Да успокоя всички....детето е още веднъж нахранено и на топло...не се тормозете,ще има опция всеки да помогне....моля за малко самообладание...нека организираме и разберем всичко.Когато сме наясно ще пусна пост с нужната помощ и нека и тогава сте толкоз дейни.Вярвам,че ще успеем да създадем най-хубавото за детето и майка му,но разберете че не може да нахлуем в непознат дом и да се разпореждаме.Случая е много комплициран и пипаме деликатно.Задействани са всички институции,но ние ще следим изкъсо какво се подхваща.Няма по какъв начин да създадем нещо срещу волята на майката без институциите разберете.Нашето най-голямо предпочитание е да си остане детето там,а ние да се погрижим за изискванията,но в случай че майката не е в положение да се грижи за него е различен въпрос.Нека разберем всички обстоятелства и да преценим.Не събираме нищо към момента.Занесено им е всичко от първа потребност....
И апелирам не пращайте пари...ако се наложи нещо да се купи, а ние нямаме тази опция ще пиша тук в групата. Имайте самообладание... разбирам, че сте се трогнали всички и разгадавам на вас за поддръжка. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ