105 години от рождението на неподражаемата Едит Пиаф
Едит Пиаф , известна още като La Mome Piaf (Момичето врабче) и считана за знак на Франция, оставя дълготраен отпечатък върху музиката на XX век.
Едит Джована Гасион е родена на 19 декември 1915 година в квартал Белевил в покрайнините на Париж, само че споменът за нейния безподобен глас е все толкоз ослепителен и до през днешния ден.
Певицата е кръстена на здравна сестра , екзекутирана поради помощта, която оказва на съглашенски бойци в Белгия по време на Първата международна война - Едит Каваел. А ориста отрежда на детето също не по-малко трагичен живот.
Getty
Едит се ражда в фамилията на Анета Джована Мейар - улична певица от барберо-алжирски генезис и Луи-Алфонс Гасион - махленски акробат от Нормандия , което поражда и легендата, че изпълнителката е родена на тротоара на улица „ Белвил “ 72.
Малката Едит не остава за дълго при своите родители. Тя е изпратена при дядо си, само че там живее в недостиг. Новият дом на момичето още веднъж се оказва краткотраен. Когато дядо ѝ постъпва във френската войска, той води невръстното момиченце в обществения дом на майка си. Така Едит израства под грижата на проститутки .
Бъдещата певица страда и от нарушено зрение и прекарва част от детството си в цялостна слепота . Но в следствие тя още веднъж проглежда, счита се, че оздравяването на французойката се дължи на мощ свише, само че мнозина са скептични към тази доктрина.
На 7 години Пиаф поема на път с цирковата натрупа на татко си. Това са и първите артистични изяви на момиченцето, които не остават незабелязани.
Getty
По-късно Едит се отделя от татко си и стартира да пее независимо като улична певица в Пигал и Менилмонтан.
Когато е на 16 години, Едит се влюбва в Луи Дюпон, а година по-късно ражда дребната Марсел. Но насладата на младата майка не трае дълго, тъй като щерка ѝ почива от минингит едвам 2-годишна. Скръбта от загубата е допълнена и от нищетата, в която Едит едвам съумява да събере пари за погребението на единствената си рожба.
През 1935 година животът най-сетне подава ръка на дребничката Едит. В нощния клуб "Le Gerny " Луи Льопле открива даровитата певица. Тогава тя получава и прозвището La Mome Piaf (Момичето врабче).
Именно той е индивидът, който пръв поучава Едит да облече черна рокля, която се трансформира и в нейна запазена марка.
Getty
Годината се оказва доста сполучлива за певицата и тя записва първите си две песни. Но ориста лишава Едит от единствения човек, който и е подал ръка. Льопле е погубен от гангстери идната пролет.
Скоро по-късно Пиаф стартира да работи с Реймънд Асо, който става неин ухажор . По това време Едит стартира да работи и с композиторката Маргерит Моно, с която в следствие си сътрудничи през целия си живот.
Пиаф продължава обичайно с осъществяването на реалистични шансони, идеализирайки живота си на улицата в песните си.
През 1940 година Пиаф получава роля в пиесата на Жан Кокто - “Le Bel Indifférent” , а през 1944 година се среща с Ив Монтан в Париж, като го включва в представленията си и му става наставник и държанка.
След края на Втората международна война славата на дребното врабче се разнася и в чужбина. Едит прави турнета в Европа, Съединени американски щати и Южна Америка и оказва помощ на не малко прохождащи артисти.
Getty
През 1947 година, след голям брой краткотрайни флиртове, тя намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан . Но още веднъж, след единствено 2 години, тя би трябвало да преживее загуба. В памет на починалия в самолетна злополука собствен обичан, тя написа „ Химн на любовта “ , една от най-известните ѝ песни.
Годишният Хороскоп за 2021-ва на Edna.bg! На фокус
През април 1963 година Едит записва последната си ария и няколко месеца по-късно умира.
Римокатолическиат архиепископ отхвърля да извърши траурен обред поради неправдивия живот на певицата, само че тя намира своя покой в гробището Пер Лашез в Париж, до щерка си Марсел. Церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклонници.
Едит Пиаф получава доста малко мигове на персонално благополучие, само че със соята неподражаема страст, с мощния си присъщ глас, прикрит в това мъничко телце, понесло толкоз доста скърби, тя допира душата на генерации.
Едит Джована Гасион е родена на 19 декември 1915 година в квартал Белевил в покрайнините на Париж, само че споменът за нейния безподобен глас е все толкоз ослепителен и до през днешния ден.
Певицата е кръстена на здравна сестра , екзекутирана поради помощта, която оказва на съглашенски бойци в Белгия по време на Първата международна война - Едит Каваел. А ориста отрежда на детето също не по-малко трагичен живот.
Getty Едит се ражда в фамилията на Анета Джована Мейар - улична певица от барберо-алжирски генезис и Луи-Алфонс Гасион - махленски акробат от Нормандия , което поражда и легендата, че изпълнителката е родена на тротоара на улица „ Белвил “ 72.
Малката Едит не остава за дълго при своите родители. Тя е изпратена при дядо си, само че там живее в недостиг. Новият дом на момичето още веднъж се оказва краткотраен. Когато дядо ѝ постъпва във френската войска, той води невръстното момиченце в обществения дом на майка си. Така Едит израства под грижата на проститутки .
Бъдещата певица страда и от нарушено зрение и прекарва част от детството си в цялостна слепота . Но в следствие тя още веднъж проглежда, счита се, че оздравяването на французойката се дължи на мощ свише, само че мнозина са скептични към тази доктрина.
На 7 години Пиаф поема на път с цирковата натрупа на татко си. Това са и първите артистични изяви на момиченцето, които не остават незабелязани.
Getty По-късно Едит се отделя от татко си и стартира да пее независимо като улична певица в Пигал и Менилмонтан.
Когато е на 16 години, Едит се влюбва в Луи Дюпон, а година по-късно ражда дребната Марсел. Но насладата на младата майка не трае дълго, тъй като щерка ѝ почива от минингит едвам 2-годишна. Скръбта от загубата е допълнена и от нищетата, в която Едит едвам съумява да събере пари за погребението на единствената си рожба.
През 1935 година животът най-сетне подава ръка на дребничката Едит. В нощния клуб "Le Gerny " Луи Льопле открива даровитата певица. Тогава тя получава и прозвището La Mome Piaf (Момичето врабче).
Именно той е индивидът, който пръв поучава Едит да облече черна рокля, която се трансформира и в нейна запазена марка.
Getty Годината се оказва доста сполучлива за певицата и тя записва първите си две песни. Но ориста лишава Едит от единствения човек, който и е подал ръка. Льопле е погубен от гангстери идната пролет.
Скоро по-късно Пиаф стартира да работи с Реймънд Асо, който става неин ухажор . По това време Едит стартира да работи и с композиторката Маргерит Моно, с която в следствие си сътрудничи през целия си живот.
Пиаф продължава обичайно с осъществяването на реалистични шансони, идеализирайки живота си на улицата в песните си.
През 1940 година Пиаф получава роля в пиесата на Жан Кокто - “Le Bel Indifférent” , а през 1944 година се среща с Ив Монтан в Париж, като го включва в представленията си и му става наставник и държанка.
След края на Втората международна война славата на дребното врабче се разнася и в чужбина. Едит прави турнета в Европа, Съединени американски щати и Южна Америка и оказва помощ на не малко прохождащи артисти.
Getty През 1947 година, след голям брой краткотрайни флиртове, тя намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан . Но още веднъж, след единствено 2 години, тя би трябвало да преживее загуба. В памет на починалия в самолетна злополука собствен обичан, тя написа „ Химн на любовта “ , една от най-известните ѝ песни.
Годишният Хороскоп за 2021-ва на Edna.bg! На фокус През април 1963 година Едит записва последната си ария и няколко месеца по-късно умира.
Римокатолическиат архиепископ отхвърля да извърши траурен обред поради неправдивия живот на певицата, само че тя намира своя покой в гробището Пер Лашез в Париж, до щерка си Марсел. Церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклонници.
Едит Пиаф получава доста малко мигове на персонално благополучие, само че със соята неподражаема страст, с мощния си присъщ глас, прикрит в това мъничко телце, понесло толкоз доста скърби, тя допира душата на генерации.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ