Единствено Българската православна църква - Българска патриаршия / БПЦ-БП /

Единствено Българската православна черква - Българска патриаршия / БПЦ-БП / има правото да се застъпва и да се бори за признаването на автокефалността ни. Още повече, че в нейния правилник, тя се явява като правоприемник и на Охридската архиепископия. След като БПЦ-БП е приета от всички поместни православни църкви, това значи, че всички те признават и нейния правилник и нямат право да й се месят по този въпрос.

Това споделя игуменът на Бигорския манастир отец Партений в няколко разнообразни изявленията за македонски медии в навечерието на Рождество Христово, което в Македония се чества по остарелия календар на 6 януари.

„ Като се има поради дългата ни обща църковна история с нашите най-близки братя българите - като стартираме от задачата на славянските равноапостоли Кирил и Методий, личността на Цар Борис I - Михаил, който в действителност е изиграл основна роля при християнизацията на огромна част от Балканите и способства за триумфа на задачата на светите Кирило-Методиеви възпитаници и почналата славянска книжовност, Охридската архиепископия, общата ни Света Екзархия, която е и последната каноническа подчиненост на днешната територия на Република Македония/1941-1945/ преди възобновяването на Охридската архиепископия, аз персонално съм уверен, че нашата черква извърши един извънредно значим и верен дипломатически ход, както от историческа, по този начин и от каноническа позиция. Защото, с помощта на Божията мъдра умисъл, през днешния ден съществува удобна социална среда, която разрешава най-сетне на нашата черква свободно да изиска признание оттова, откъдето и на първо време това би трябвало да стане и да се получи. Да се обърне към тези, към които могат и би трябвало да създадат, с цел да може най-сетне да спечелва истината и справедливостта “, декларира отец Партений.

Според него, с цел да може да се позволи дългогодишният църковен проблем, "трябва да се върнем към самото начало, преди основаването на македонската страна през 1944 година, когато проникват и първите кълнове на независимия проведен църковен живот, откъдето по-късно израства и обновената Охридска архиепископия /ОА/, която по образеца и на останалите прилежащи Църкви получава и националното название - Македонска православна църква".

Членовете на тогавашния Инициативен комитет за възобновяване на ОА в лицето на МПЦ са клирици и вярващи на светата Българска Екзархия и никога не са желали завръщането на сръбската църковна подчиненост.

Той акцентира, че тогавашното македонско духовенство и паство гневно се бори и не разрешава връщане на сръбската църковна подчиненост в Македония, още повече, че тя в никакъв случай не е отговаряла на техните духовни потребности, както това отива на една Църква-майка, а е била инструмент за сърбизацията на популацията.

„ Чрез опасност, в случай че не им бъдат задоволени техните претенции за ръкополагане на родни владици, че те ще изискат върховен свещеник от Българската православна черква, нашите свещеници след 20 години родолюбива битка съумяват да получат тогавашния Топлички свещеник Доситей, който е родом от Македония “, споделя игуменът на Бигорския манастир.

След втория Църковен събор от 1958 година в Охрид, публично е възобновена Охридската архиепископия, а за неин пръв глава е определен Доситей. На съвещанието от 1959 година Светият синод на Сръбската православна черква взима позитивно решение и приема решенията на Втория църковен събор и удостоверява, че трите епархии в Македония са се отделили в независима Македонска православна черква, която се ръководи според устава, признат на този събор.

В тяхното решение се споделя и още, че "с това решение престават да са годни разпоредбите и устава на Сръбската православна черква за епархиите и архиереите на територията на НР Македония", което значи, че самата СПЦ признава, че територията на Македония към този момент не принадлежи на нейното каноническо поле.

„ Много бързо по-късно са ръкоположени родните митрополити Климент и Наум, основава се Светият синод на МПЦ. За страдание обаче СПЦ продължава да злоупотребява с автономията на МПЦ за продължение на сърбизирането и отричането й, в това число и за узурпиране на църковната й територия. И заради тази причина по време на Третия църковен събор през 1967 година в Охрид е провъзгласена автокефалността на Охридската архиепископия, в лицето на МПЦ. След тази крачка, Сръбската черква стопира съслужението и желае това да създадат и останалите православни църкви с едно писмо на тогавашния сръбски патриарх Герман “, напомня отец Партений.
Премиерът Зоран Заев поздравява отец Сионий. / БГНЕС
„ По този метод Сръбската православна черква в исторически проект се прояви като черква, която няма усеща за пастирските потребности на православния народ в Македония, а с нескрита незадоволеност, заради настояването на македонското паство изразено и от тогавашните управляващи, е спомогнала за основаването на Синода на обновената ОА в лицето на МПЦ “, безапелационен е той.

През последните 50 години в битката за нашето битие и признание на автокефалността ни тя бе изцяло пренебрегната - все едно нямаме право да съществуваме. За страдание вместо решение, обстановката се усложни в допълнение посредством основаването на паралелна църковна подчиненост, сръбска агентура отпред с някогашния митрополит Йован Вранишковски, споделя Партений.

„ Ако погледнем по-задълбочено, само Българската православна църква-Българска патриаршия има правото да се застъпва и да се бори за признаването на автокефалността ни. Още повече, че в нейния правилник, тя се явява като правоприемник и на Охридската архиепископия. След като БПЦ-БП е приета от всички поместни православни църкви, това значи, че всички те признават и нейния правилник и нямат право да й се месят по този въпрос. Дори и фактът, че БПЦ-БП, според устава си, е и правоприемник на Търновската патриаршия, както и това, че в прочут интервал от съвсем два века Охридската архиепископия и Търновската патриаршия взаимно съществуват като две обособени църкви, удостоверява, че автокефалността на МПЦ-ОА не съставлява никакъв каноничен проблем “, акцентира игуменът на Бигорския манастир.

Във връзка с някои полемики в общественото пространство за тези църковни събития, при които много необразовано и безпричинно се манипулира с термина Църква-майка той дава в допълнение пояснение защо става въпрос.

„ Ако някоя поместна черква се отдели като автокефална или пък за избран исторически миг е закрита, а в различен интервал е възобновена, с цел да влезе в каноническо единение с останалите православни църкви, тогава когато нейната Църква-майка ще благослови, тя ще би трябвало да я показва пред останалите поместни църкви, и да издейства Томос за автокефалност от Вселенската патриаршия “, изяснява отец Партений.

По отношение на Томоса са годни старите традиции: Правото да даде Томос остава на Константинополския патриарх, тъй като по време на Събора в Крит не бе направена никаква смяна в процеса за приемане на автокефалност.

„ В същото време би трябвало да се постави точка на сравняването на нашия църковен проблем с украинския, или с който и да е различен в православния свят, тъй като тук става дума за напълно различен въпрос. В съпоставяне с останалите църкви Българската черква има най-голямото историческо и каноническо право да ни бъде Църква-майка “, безапелационен е отец Партений.
Съвместната работа в храма "Св. петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици" / БГНЕС
„ Според мен Българската черква това нещо схваща доста добре и нейният Свети синод, отпред с богомъдрия патриарх Неофит, ще постави старания, както и самият той съобщи, да направи всичко, което е належащо, с цел да се поправи тази историческа неправда по отношение на Охридска архиепископия. Стъпките, които българските архиереи започнаха до момента и подхващат отиват в тази посока. БПЦ-БП в действителност постъпи като Църква-майка, с високо развито възприятие за пастирска грижа за техните православни братя в Македония, в духа на Христовата обич. За разлика от СПЦ, която към този момент 70 година пренебрегва нашият проблем и се отнася по един непастирски метод по отношение на македонското паство, БПЦ-БП незабавно след историческото писмо от нашия Синод, сътвори комисия и предложения нашите архиереи взаимно да отговорят за бъдещите процеси за признаването на нашата автокефалност на МПЦ-Охридска архиепископия. С този акт те демонстрираха братска и евангелска всеотдайност.

След признаването на автокефалността на МПЦ-ОА тя ще бъде сестра в фамилията на всички останали поместни православни църкви. Това значи, че БПЦ и МПЦ ще бъдат две равнопоставени сестрински църкви в това огромно семейство, само че уважението ни към БПЦ-БП ще бъде постоянно и ще бъде още едно неоспоримо доказателство за историческата ни непосредственост “, споделя игуменът на Бигорския манастир.

„ Вярвам, че след 1000 години /1018-2018 г./ от нейното публично признание по време от Византийския император Василий II и първият Охридски архиепископ Йован Дебранин, който е ктитор на Бигорския манастир, ще се стигне до приемането й от останалите поместни православни църкви, посредством майчинството на БПЦ-БП. Да се помолим на Бога любовта и истината да спечелват и да се съберем всички дружно в нашата антична Архиепископия - прелестният Съборен храм "Света София" в Охрид на литургийно единение сред Охридската архиепископия и Българския патриарх, а се надявам там да бъдат и други църковни глави и архиереи от останалите православни църкви “, приключва отец Партений. /БГНЕС