Защо невинаги се заразяваме с COVID-19, когато сме контактни
Единият сътрудник е инфектиран, само че не и другият, позитивни проби на децата, само че негативни при родителите. Това е настройка, която може да бъде объркваща, само че не е необикновена. Въпреки че споделят витално пространство и храна със инфектиран човек, тези хора не се заразяват с вируса.
Имунитет след зараза или след имунизация
Първата догадка, най-очевидно, е тази за предходно заразяване с един от разновидностите на SARS-CoV-2.
Всъщност, в случай че човек в семейството не се болести с COVID-19 до момента в който живее с някой, който е дал позитивна проба, това може да се дължи на обстоятелството, че към този момент го е прекарал преди, даже без да знае - асимптоматично.
По този метод последният е запазил патогена в своята имунна памет с помощта на профилирани кафези, които ще отстраняват вируса.
Следователно ваксинираният човек в контакт с родственик, инфектиран с вируса, няма да развие заболяването.
Този имунитет се придобива и посредством имунизация.
Не е известно какъв брой дълго може да продължи имунитетът след имунизация или зараза.
Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато още веднъж влезе в контакт с вируса.
Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били имунизирани с период от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре предпазени от вируса от други.
Появата на разновидности, разнообразни от истинския, какъвто е Омикрон, може да понижи успеваемостта на имунитета, добит по време на зараза или имунизация, ориентирана против предходен вид.
Омикрон има повече от петдесет разновидности спрямо първичния вид на вируса, в това число тридесет в спайк протеина, против който е ориентирана имунизацията.
Колкото повече разновидности има един вид, толкоз по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкоз по-малко човек ще бъде предпазен от зараза.
Имунитетът варира при всеки човек
Голямото генетично многообразие изяснява разнообразието от реакции на зараза против даден патоген.
Същото важи и след имунизация, една и съща ваксина няма да има идентична успеваемост при всеки човек.
Производството на антитела и тяхната непоклатимост във времето варират според от патогена и от човек на човек.
Наистина, някои резервират огромен брой антитела за дълъг интервал от време и затова те са по-добре предпазени и за по-дълго.
Тази специфичност може да изясни за какво един член на фамилията може да не се болести с вируса, до момента в който различен има позитивна проба.
Възможен имунитет след простуда
Наскоро изследване на откриватели от Imperial College London сподели, че имунните Т-клетки, развити след елементарна простуда, могат да имат защитна роля.
Високите равнища на съществуващи Т-клетки, основани от организма по време на зараза с други човешки коронавируси, като елементарната простуда, могат да предпазят от зараза с COVID-19, споделя доктор Риа Кунду, първият създател на проучването.
Проучването включва 52 души, които са живели с някой, инфектиран със SARS-CoV-2.
52-ма доброволци са били тествани посредством PCR на четвъртия и седмия ден.
Кръвни проби са им били взети в границите на една седмица след излагането им на вируса в семейството.
Изследователите са открили, че 26-те души, които не са се заразили с COVID-19, имат доста по-високо равнище на Т-клетки спрямо тези, които са били инфектирани от член на фамилията.
Тези лимфоцити разпознават SARS-CoV-2 и са ориентирани към вътрешните му протеини, а не към шиповия протеин на вируса, с цел да предпазят организма от зараза.
При 26 незаразени пациенти тези Т-клетки са основани след предходна зараза, заради простуда, дължаща се на различен вирус от фамилията на коронавирусите.
Следователно тези съществуващи кафези при тези пациенти са ги били предпазили от заразяване с COVID-19, съгласно откривателите.
Понастоящем имунизациите са ориентирани към спайк протеина на вируса.
Но насочването към вътрешните протеини на вируса би направило допустимо индуцирането на по-дълъг имунен отговор с помощта на Т-клетките, които се задържат по-дълго, за разлика от антителата, чийто брой в последна сметка понижава, изясняват откривателите.
Според тях нова ваксина, ориентирана към вътрешни протеини, ще предложи отбрана против всички сегашни и бъдещи разновидности на SARS-CoV-2.
Трябва да се означи обаче, че участниците в това изследване са били доста малцина, тъй че данните ще би трябвало да бъдат допълнени с по-голяма кохорта.
Източник: Puls.bg
Имунитет след зараза или след имунизация
Първата догадка, най-очевидно, е тази за предходно заразяване с един от разновидностите на SARS-CoV-2.
Всъщност, в случай че човек в семейството не се болести с COVID-19 до момента в който живее с някой, който е дал позитивна проба, това може да се дължи на обстоятелството, че към този момент го е прекарал преди, даже без да знае - асимптоматично.
По този метод последният е запазил патогена в своята имунна памет с помощта на профилирани кафези, които ще отстраняват вируса.
Следователно ваксинираният човек в контакт с родственик, инфектиран с вируса, няма да развие заболяването.
Този имунитет се придобива и посредством имунизация.
Не е известно какъв брой дълго може да продължи имунитетът след имунизация или зараза.
Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато още веднъж влезе в контакт с вируса.
Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били имунизирани с период от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре предпазени от вируса от други.
Появата на разновидности, разнообразни от истинския, какъвто е Омикрон, може да понижи успеваемостта на имунитета, добит по време на зараза или имунизация, ориентирана против предходен вид.
Омикрон има повече от петдесет разновидности спрямо първичния вид на вируса, в това число тридесет в спайк протеина, против който е ориентирана имунизацията.
Колкото повече разновидности има един вид, толкоз по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкоз по-малко човек ще бъде предпазен от зараза.
Имунитетът варира при всеки човек
Голямото генетично многообразие изяснява разнообразието от реакции на зараза против даден патоген.
Същото важи и след имунизация, една и съща ваксина няма да има идентична успеваемост при всеки човек.
Производството на антитела и тяхната непоклатимост във времето варират според от патогена и от човек на човек.
Наистина, някои резервират огромен брой антитела за дълъг интервал от време и затова те са по-добре предпазени и за по-дълго.
Тази специфичност може да изясни за какво един член на фамилията може да не се болести с вируса, до момента в който различен има позитивна проба.
Възможен имунитет след простуда
Наскоро изследване на откриватели от Imperial College London сподели, че имунните Т-клетки, развити след елементарна простуда, могат да имат защитна роля.
Високите равнища на съществуващи Т-клетки, основани от организма по време на зараза с други човешки коронавируси, като елементарната простуда, могат да предпазят от зараза с COVID-19, споделя доктор Риа Кунду, първият създател на проучването.
Проучването включва 52 души, които са живели с някой, инфектиран със SARS-CoV-2.
52-ма доброволци са били тествани посредством PCR на четвъртия и седмия ден.
Кръвни проби са им били взети в границите на една седмица след излагането им на вируса в семейството.
Изследователите са открили, че 26-те души, които не са се заразили с COVID-19, имат доста по-високо равнище на Т-клетки спрямо тези, които са били инфектирани от член на фамилията.
Тези лимфоцити разпознават SARS-CoV-2 и са ориентирани към вътрешните му протеини, а не към шиповия протеин на вируса, с цел да предпазят организма от зараза.
При 26 незаразени пациенти тези Т-клетки са основани след предходна зараза, заради простуда, дължаща се на различен вирус от фамилията на коронавирусите.
Следователно тези съществуващи кафези при тези пациенти са ги били предпазили от заразяване с COVID-19, съгласно откривателите.
Понастоящем имунизациите са ориентирани към спайк протеина на вируса.
Но насочването към вътрешните протеини на вируса би направило допустимо индуцирането на по-дълъг имунен отговор с помощта на Т-клетките, които се задържат по-дълго, за разлика от антителата, чийто брой в последна сметка понижава, изясняват откривателите.
Според тях нова ваксина, ориентирана към вътрешни протеини, ще предложи отбрана против всички сегашни и бъдещи разновидности на SARS-CoV-2.
Трябва да се означи обаче, че участниците в това изследване са били доста малцина, тъй че данните ще би трябвало да бъдат допълнени с по-голяма кохорта.
Източник: Puls.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ