Короните на българските царе - къде са те сега?
Един от неразгаданите и до през днешния ден въпроси от нашата средновековна история е за ориста на короните на българските царе. Няма спор, че откакто одобряват християнството и купата " цар “, българските владетели от Борис Михаил насам слагат на главата си и корона като знак на своята държавна власт. Може би първото известно изображение на корона на български държател е в дубликат на " Манасиевата хроника “.
Върху една от миниатюрите е показан българският държател цар Симеон Велики със златна корона във византийски жанр – формирана е от обособени съставни елементи и е отворена от горната страна. В различен извор, Мадридският дубликат на Хрониката на византийския историк Йоан Скилица обаче, същият този Симеон е показан с висока алена шапка, върху която са избродирани скъпоценни камъни. Както е известно, пурпурът и аленото са цветовете на владетелите. Така в този случай алената шапка замества изцяло короната като знак на властта и самодържавието.
Колко корони са сменили владетелите от двете български царства и каква е била ориста на тези корони? Уви, информацията по този значим въпрос е много нищожна.
За короната на Първото българско царство се допуска, че е била носена за последно от цар Борис Втори малко преди завладяването на столицата Велики Преслав през 971 година от войските на византийския император Йоан Първи Цимисхий. След това има исторически сведения за още две пленени български корони – на царете Борис и Самуил, преди завладяването на българската страна. Впрочем наред с короните Самуил, а по-късно и Петър Делян при провъзгласяването им за български цар са изобразени с червени шапки, сходни на тази на цар Симеон Велики, за която към този момент стана дума. Какво се случва с трите пленени корони, не е ясно. Вероятно те са били прибрани в съкровищницата на византийските императори. Или пък са били претопени, с цел да не припомнят те в никакъв случай повече за непокорния северен комшия на империята.
След въстанието на братята Асен и Петър независимостта на българската страна още веднъж е оповестена. А двамата братя поредно стават български царе и са убити. Няма обаче никаква информация за това по какъв начин са изглеждали техните корони и дали са имали те такива въобще. Повече информация има за короната, която пръв поставя на главата си техният брат Калоян при възцаряването си. Тази корона му е изпратена от римския папа Инокентий III и съгласно починалия историк Божидар Димитров това е короната, която носят всички наши владетели в продължение на близо 200 години.
След пленяването на цар Иван Шишман тази корона е пленена от османците и е предадена на султан Мурад като боен трофей. Двеста години по-късно тогавашният османски държател султан Ахмед Първи я подарява на трансилванския княз Ищван Бочкай. При завладяването на Трансилвания от Унгария короната още веднъж сменя своя притежател и влиза в съкровищницата на унгарските крале. През 1608 година короната е отнета от тях, от Матиас II Австрийски, регент на Горна Австрия, който става крал на Унгария и Хърватия и се прогласява и за император на Свещената Римска империя.
Днес българската царска корона, сменила през вековете толкоз доста притежатели, е непокътната. Но за жалост не се намира в български музей, а зад граница. Тя се съхранява в Музея на Хабсбургите във Виена. Дали по експлицитна заповед или по свое лично решение, когато развеждат българи туристи в музея, локалните екскурзоводи не загатват въобще за короната и пропущат залата, в която тя се съхранява.
Иначе ще им се постанова да изясняват за какво тази корона се демонстрира и показва като " турска “. След като е добре известно, че османските владетели не са носили европейски корони като признак на своята власт. В описанието на короната се оповестява още, че тя е направена в Италия, като това прави объркването още по-голямо. Всъщност заслугата през днешния ден да знаем, че " короната на Бочкай “ е короната на Второто българско царство е на унгареца Тамаш Секереш.
По времето, до момента в който живее и работи в София, по рисунки, фрески и извори той открива, че короната във виенския музей е Калояновата. Тя е присъща и се отличава от тези на други източноправославни владетели. Изработена е по римокатолическите мостри, има формата на купол и е инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. Положена е върху главата на цар Калоян от папския делегат кардинал Лъв, който го афишира за български крал. Впоследствие Калоян се отмята от унията с папата, само че по този начин и не връща дадената му корона. И точно тази " папска “ корона се предава в продължение на два века до рухването на българската страна под османска власт.
След Освобождението и основаването на Княжество България през 1878 година за пръв държател на възобновената ни страна е определен княз Александър Батенберг, напомня " Телеграф ".
След него се сменят още двама владетели: Фердинанд Сакскобургготски и синът му Борис Трети. Любопитното обаче е, че нито един от тримата не е слагал корона на главата си. На публични събития те се появяват с български въстанически калпак с лъвче и орлово перо начело на главата и във военна униформа.
Обяснението е, че формалната им купа е не " цар на България “, а " цар на българите “. Т.е. те не са владетели самодържци, властващи над жители, а царската им служба е доста повече административна и представителна и се приближава до президентската. А униформата показва функционалността на царя като главнокомандващ българската армия.
Впрочем за това свидетелства и първата Конституция на Княжество България, в която страната като форма на ръководство е монархия, само че текстът на обособените членове е в републикански дух.
Единственият случай, в който Фердинанд слага върху главата си корона, е при оповестяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година в двора на средновековната черква " Свети 40 мъченици “ в Търново. За да бъде предадена една особена церемониалност и величавост на събитията, Фердинанд е увенчан с короната на Търновския митрополит.
Преди години тогавашният шеф на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров заяви, че ще бъдат направени точни копия на короните на средновековните български владетели. Копията ще бъдат направени от злато и украсени със скъпоценни камъни по модели от изображенията в исторически извори и фрески.
Според легенда, предаваща се от потомство на потомство, короната на българските царе е скрита в землището на село Осиково. Легендата споделя, че бягайки от османците, царят на българите закопал благосъстоянието си тук и нарекъл то да се разкрие единствено пред българин, който не е лаком.
Векове по-късно локална жена коленичила на локалната река да пие вода. Изведнъж пред нея от реката се посочили купища златни монети и предмети, измежду които и превъзходна царска корона. Освен съкровището във водата дамата видяла и изображение на мъж в богати облекла, само че с побелели коси и печален изстрадал взор. Той й споделил, че може да си вземе от купчината със съкровища, каквото желае, само че да не допира короната, защото още не било пристигнало времето короната да бъде върната на българския народ. Въпреки предизвестието дамата не устояла на изкушението и протегнала ръка към короната. Тогава внезапно се извила буря, а дамата усетила по какъв начин нещо я тегли под водата и почнала да вика за помощ. Местен пастир се притекъл и съумял да я извади от реката. По пътя тя му разказала историята, а след няколко дни умряла. Легендата обаче се запазила и през днешния ден към момента продължава да се предава измежду локалните поданици.
Върху една от миниатюрите е показан българският държател цар Симеон Велики със златна корона във византийски жанр – формирана е от обособени съставни елементи и е отворена от горната страна. В различен извор, Мадридският дубликат на Хрониката на византийския историк Йоан Скилица обаче, същият този Симеон е показан с висока алена шапка, върху която са избродирани скъпоценни камъни. Както е известно, пурпурът и аленото са цветовете на владетелите. Така в този случай алената шапка замества изцяло короната като знак на властта и самодържавието.
Колко корони са сменили владетелите от двете български царства и каква е била ориста на тези корони? Уви, информацията по този значим въпрос е много нищожна.
За короната на Първото българско царство се допуска, че е била носена за последно от цар Борис Втори малко преди завладяването на столицата Велики Преслав през 971 година от войските на византийския император Йоан Първи Цимисхий. След това има исторически сведения за още две пленени български корони – на царете Борис и Самуил, преди завладяването на българската страна. Впрочем наред с короните Самуил, а по-късно и Петър Делян при провъзгласяването им за български цар са изобразени с червени шапки, сходни на тази на цар Симеон Велики, за която към този момент стана дума. Какво се случва с трите пленени корони, не е ясно. Вероятно те са били прибрани в съкровищницата на византийските императори. Или пък са били претопени, с цел да не припомнят те в никакъв случай повече за непокорния северен комшия на империята.
След въстанието на братята Асен и Петър независимостта на българската страна още веднъж е оповестена. А двамата братя поредно стават български царе и са убити. Няма обаче никаква информация за това по какъв начин са изглеждали техните корони и дали са имали те такива въобще. Повече информация има за короната, която пръв поставя на главата си техният брат Калоян при възцаряването си. Тази корона му е изпратена от римския папа Инокентий III и съгласно починалия историк Божидар Димитров това е короната, която носят всички наши владетели в продължение на близо 200 години.
След пленяването на цар Иван Шишман тази корона е пленена от османците и е предадена на султан Мурад като боен трофей. Двеста години по-късно тогавашният османски държател султан Ахмед Първи я подарява на трансилванския княз Ищван Бочкай. При завладяването на Трансилвания от Унгария короната още веднъж сменя своя притежател и влиза в съкровищницата на унгарските крале. През 1608 година короната е отнета от тях, от Матиас II Австрийски, регент на Горна Австрия, който става крал на Унгария и Хърватия и се прогласява и за император на Свещената Римска империя.
Днес българската царска корона, сменила през вековете толкоз доста притежатели, е непокътната. Но за жалост не се намира в български музей, а зад граница. Тя се съхранява в Музея на Хабсбургите във Виена. Дали по експлицитна заповед или по свое лично решение, когато развеждат българи туристи в музея, локалните екскурзоводи не загатват въобще за короната и пропущат залата, в която тя се съхранява.
Иначе ще им се постанова да изясняват за какво тази корона се демонстрира и показва като " турска “. След като е добре известно, че османските владетели не са носили европейски корони като признак на своята власт. В описанието на короната се оповестява още, че тя е направена в Италия, като това прави объркването още по-голямо. Всъщност заслугата през днешния ден да знаем, че " короната на Бочкай “ е короната на Второто българско царство е на унгареца Тамаш Секереш.
По времето, до момента в който живее и работи в София, по рисунки, фрески и извори той открива, че короната във виенския музей е Калояновата. Тя е присъща и се отличава от тези на други източноправославни владетели. Изработена е по римокатолическите мостри, има формата на купол и е инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. Положена е върху главата на цар Калоян от папския делегат кардинал Лъв, който го афишира за български крал. Впоследствие Калоян се отмята от унията с папата, само че по този начин и не връща дадената му корона. И точно тази " папска “ корона се предава в продължение на два века до рухването на българската страна под османска власт.
След Освобождението и основаването на Княжество България през 1878 година за пръв държател на възобновената ни страна е определен княз Александър Батенберг, напомня " Телеграф ".
След него се сменят още двама владетели: Фердинанд Сакскобургготски и синът му Борис Трети. Любопитното обаче е, че нито един от тримата не е слагал корона на главата си. На публични събития те се появяват с български въстанически калпак с лъвче и орлово перо начело на главата и във военна униформа.
Обяснението е, че формалната им купа е не " цар на България “, а " цар на българите “. Т.е. те не са владетели самодържци, властващи над жители, а царската им служба е доста повече административна и представителна и се приближава до президентската. А униформата показва функционалността на царя като главнокомандващ българската армия.
Впрочем за това свидетелства и първата Конституция на Княжество България, в която страната като форма на ръководство е монархия, само че текстът на обособените членове е в републикански дух.
Единственият случай, в който Фердинанд слага върху главата си корона, е при оповестяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година в двора на средновековната черква " Свети 40 мъченици “ в Търново. За да бъде предадена една особена церемониалност и величавост на събитията, Фердинанд е увенчан с короната на Търновския митрополит.
Преди години тогавашният шеф на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров заяви, че ще бъдат направени точни копия на короните на средновековните български владетели. Копията ще бъдат направени от злато и украсени със скъпоценни камъни по модели от изображенията в исторически извори и фрески.
Според легенда, предаваща се от потомство на потомство, короната на българските царе е скрита в землището на село Осиково. Легендата споделя, че бягайки от османците, царят на българите закопал благосъстоянието си тук и нарекъл то да се разкрие единствено пред българин, който не е лаком.
Векове по-късно локална жена коленичила на локалната река да пие вода. Изведнъж пред нея от реката се посочили купища златни монети и предмети, измежду които и превъзходна царска корона. Освен съкровището във водата дамата видяла и изображение на мъж в богати облекла, само че с побелели коси и печален изстрадал взор. Той й споделил, че може да си вземе от купчината със съкровища, каквото желае, само че да не допира короната, защото още не било пристигнало времето короната да бъде върната на българския народ. Въпреки предизвестието дамата не устояла на изкушението и протегнала ръка към короната. Тогава внезапно се извила буря, а дамата усетила по какъв начин нещо я тегли под водата и почнала да вика за помощ. Местен пастир се притекъл и съумял да я извади от реката. По пътя тя му разказала историята, а след няколко дни умряла. Легендата обаче се запазила и през днешния ден към момента продължава да се предава измежду локалните поданици.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ