На многая лета! Големият поет на Пловдив Иван Теофилов на 90
Един от най-великите пловдивчани на предишния и сегашния век навършва достоен празник през днешния ден. Големият стихотворец на хилядолетния мегаполис Иван Теофилов става на 90 години. Геният на Теофилов сигурно надвишава очертанията на града, защото за него може да се каже, че е създател от международна големина, с който България може да се гордее. Космополитното у него по несравним метод е съчетано с любовта към родния Пловдив.
Иван Теофилов има шанса да твори, когато от комфортен недодялан град, Пловдив се трансформира в съвременен мегаполис. Когато Любен Гройс прави спектакъл на международно равнище, когато Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска са солисти на Пловдивската опера, а Добрин Петков е диригент. Когато групата на пловдивските художници пробива желязната завеса и впечатлява най-авторитетните галерии в Европа, когато Мария Нейкова изпява гениалната ария " Двама ", а Бели, зелени, червени покоряват със своя джаз. Когато Спартак и Ботев стават първенци, а Ювентус трепери против Локомотив на Голямата къща. Когато Йохан Кройф и Франц Бекенбауер се покланят на Христо Бонев.
Ако би трябвало да запомним нещо за Иван Теофилов, това е, че той е поетът на Пловдив. Пловдив е имал и има доста много огромни художници и музиканти. Толкова доста и толкоз надарени, че не можем да изведем един, само че тук и за поколенията Иван Теофилов ще остане поетът на Град върху градове.
В стихосбирките му Амфитеатър и Град върху градове може да откри стихотворение за всяко хубаво място в Пловдив - Амфитеатърът, Ортамезар, Старият Пловдив, Турската баня, Джумаята и други, както и за всеки сезон, всеки друг по своему ден, всеки друг пейзаж.
" Човек като че ли попада в нещо като остарял албум, в който картините оживяват, само че резервират духа на времето, в което са основани. Дори изцяло прозаични на пръв взор места като тротоара, летището, бензиностанцията под перото на поета се трансформират в вълшебен пространства.
" Ортамезар ", а и изобщо всички стихотворения в книгата, припомнят доста за кино лентата на режисьора Иван Ничев " След края на света " (1998 г.). Нищо чудно той да се е повлиял тъкмо от поезията на Иван Теофилов при основаването на кинопродукцията ", написа за него Емилиян Николов.
Самият Иван Теофилов споделя във връзка тематиката за Пловдив: " Всеки човек има някакви усети за това, което е той. И защото аз съм роден в тоя град и съм построен от него, аз просто го чувствам като вътрешна биография, считам, че нещата в книгата не са толкоз показване на града, колкото моите усети за лирика, изразени посредством тематиките на града ".
Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 година в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 година и ВИТИЗ през 1955 година
През 1979 година взема премия на Съюза на преводачите за превода на Бунин „ Избрани стихотворения “. През 1986 година е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за изцяло преводаческо творчество. През 1996 година премия за превод „ Салоон “ му е връчена в Пловдив от издателите Недялко Славов и Веселин Сариев.
Носител е на премията на Министерството на културата за принос в българската просвета (1997), на националната премия „ П. К. Яворов “ за книгата „ Геометрия на духа “ (1998) и на националната премия за лирика „ Иван Николов “ на ИК „ Жанет – 45 “ (1998).
Два пъти е лауреат на националната премия за литература „ Христо Г. Данов “ (2004, 2013). Носител на премията „ Орфеев венец “ за 2013 година
В началото на юни 2006 година департамент Нова българистика към Нов български университет провежда Национална научна конференция „ Иван Теофилов в българската литература и просвета “.
През 2011 година по отношение на 80-годишнината му с поддръжката на община Пловдив в подножието на Стария град е сбъднат планът за изкуство в градска среда на художника Атанас Хранов „ Седмият рид “. В центъра на изложената навън непрекъсната апаратура е положен 120-килограмов чугунен бордюр със стихове от Иван Теофилов. В центъра на града е сложена специфична скамейка с бронзов надпис „ Тук седнал съм поетът Иван Теофилов “.
През септември 2016 година получава премията „ Аполон Токсофорос “ на фестивала на изкуствата „ Аполония “ и Специалната литературна премия на клуб „ Перото “.
През ноември 2016 година получава Голямата премия за литература на Софийския университет.
Почетен жител на Пловдив.
А ето и един от последните безапелационни жестове на поета. През 2011 година той отхвърли да получи оферти му от президентството медал “Стара планина” II степен. Отхвърли премията със следните думи:
“Получих известие по телефона от прeзидентството, че съм награден с медал „ Стара планина “ – втора степен. Искам да уведомя нашата общност, че се отхвърлям от премията. Проследявайки премеждията на креативния си път в тази страна, имам задоволително учредения за отхвърли си… Не искам награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за създателя. По-важно за мен е това, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни.”
През последните години Иван Теофилов избира да прекарва огромна част от времето си в с. Гинци. Поетесата Силвия Чолева споделя: “Той избра природата, която му приказва. Къщата в планината, където имаш контакт единствено с едно небе, което е доста близо… “
На многая лета, маестро!
Родопчанки
Те вървят в свойта бяла пътека,
подредени във строй по една,
и наподобяват по-светли и леки
в тъмносинята планина.
Стъпват така, като че ли вървят по жица,
със нетрепващи прави тела
и наподобяват на дребни царици
в древношитите си дрехи.
Преминават ребрата каменни
на извития мост и в този момент
аз от близко ги виждам - пламнали
като блага неочаквана дъга.
Вкупом стопират и в хор се засмиват.
И отново потеглят във хор по една.
Подир малко запяват. И жива
става синята планина.
Иван Теофилов има шанса да твори, когато от комфортен недодялан град, Пловдив се трансформира в съвременен мегаполис. Когато Любен Гройс прави спектакъл на международно равнище, когато Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска са солисти на Пловдивската опера, а Добрин Петков е диригент. Когато групата на пловдивските художници пробива желязната завеса и впечатлява най-авторитетните галерии в Европа, когато Мария Нейкова изпява гениалната ария " Двама ", а Бели, зелени, червени покоряват със своя джаз. Когато Спартак и Ботев стават първенци, а Ювентус трепери против Локомотив на Голямата къща. Когато Йохан Кройф и Франц Бекенбауер се покланят на Христо Бонев.
Ако би трябвало да запомним нещо за Иван Теофилов, това е, че той е поетът на Пловдив. Пловдив е имал и има доста много огромни художници и музиканти. Толкова доста и толкоз надарени, че не можем да изведем един, само че тук и за поколенията Иван Теофилов ще остане поетът на Град върху градове.
В стихосбирките му Амфитеатър и Град върху градове може да откри стихотворение за всяко хубаво място в Пловдив - Амфитеатърът, Ортамезар, Старият Пловдив, Турската баня, Джумаята и други, както и за всеки сезон, всеки друг по своему ден, всеки друг пейзаж.
" Човек като че ли попада в нещо като остарял албум, в който картините оживяват, само че резервират духа на времето, в което са основани. Дори изцяло прозаични на пръв взор места като тротоара, летището, бензиностанцията под перото на поета се трансформират в вълшебен пространства.
" Ортамезар ", а и изобщо всички стихотворения в книгата, припомнят доста за кино лентата на режисьора Иван Ничев " След края на света " (1998 г.). Нищо чудно той да се е повлиял тъкмо от поезията на Иван Теофилов при основаването на кинопродукцията ", написа за него Емилиян Николов.
Самият Иван Теофилов споделя във връзка тематиката за Пловдив: " Всеки човек има някакви усети за това, което е той. И защото аз съм роден в тоя град и съм построен от него, аз просто го чувствам като вътрешна биография, считам, че нещата в книгата не са толкоз показване на града, колкото моите усети за лирика, изразени посредством тематиките на града ".
Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 година в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 година и ВИТИЗ през 1955 година
През 1979 година взема премия на Съюза на преводачите за превода на Бунин „ Избрани стихотворения “. През 1986 година е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за изцяло преводаческо творчество. През 1996 година премия за превод „ Салоон “ му е връчена в Пловдив от издателите Недялко Славов и Веселин Сариев.
Носител е на премията на Министерството на културата за принос в българската просвета (1997), на националната премия „ П. К. Яворов “ за книгата „ Геометрия на духа “ (1998) и на националната премия за лирика „ Иван Николов “ на ИК „ Жанет – 45 “ (1998).
Два пъти е лауреат на националната премия за литература „ Христо Г. Данов “ (2004, 2013). Носител на премията „ Орфеев венец “ за 2013 година
В началото на юни 2006 година департамент Нова българистика към Нов български университет провежда Национална научна конференция „ Иван Теофилов в българската литература и просвета “.
През 2011 година по отношение на 80-годишнината му с поддръжката на община Пловдив в подножието на Стария град е сбъднат планът за изкуство в градска среда на художника Атанас Хранов „ Седмият рид “. В центъра на изложената навън непрекъсната апаратура е положен 120-килограмов чугунен бордюр със стихове от Иван Теофилов. В центъра на града е сложена специфична скамейка с бронзов надпис „ Тук седнал съм поетът Иван Теофилов “.
През септември 2016 година получава премията „ Аполон Токсофорос “ на фестивала на изкуствата „ Аполония “ и Специалната литературна премия на клуб „ Перото “.
През ноември 2016 година получава Голямата премия за литература на Софийския университет.
Почетен жител на Пловдив.
А ето и един от последните безапелационни жестове на поета. През 2011 година той отхвърли да получи оферти му от президентството медал “Стара планина” II степен. Отхвърли премията със следните думи:
“Получих известие по телефона от прeзидентството, че съм награден с медал „ Стара планина “ – втора степен. Искам да уведомя нашата общност, че се отхвърлям от премията. Проследявайки премеждията на креативния си път в тази страна, имам задоволително учредения за отхвърли си… Не искам награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за създателя. По-важно за мен е това, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни.”
През последните години Иван Теофилов избира да прекарва огромна част от времето си в с. Гинци. Поетесата Силвия Чолева споделя: “Той избра природата, която му приказва. Къщата в планината, където имаш контакт единствено с едно небе, което е доста близо… “
На многая лета, маестро!
Родопчанки
Те вървят в свойта бяла пътека,
подредени във строй по една,
и наподобяват по-светли и леки
в тъмносинята планина.
Стъпват така, като че ли вървят по жица,
със нетрепващи прави тела
и наподобяват на дребни царици
в древношитите си дрехи.
Преминават ребрата каменни
на извития мост и в този момент
аз от близко ги виждам - пламнали
като блага неочаквана дъга.
Вкупом стопират и в хор се засмиват.
И отново потеглят във хор по една.
Подир малко запяват. И жива
става синята планина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ