Един от най-великите и влиятелни китаристи в историята, Дейвид Гилмор

Един от най-великите и авторитетни китаристи в историята, Дейвид Гилмор не се нуждае от показване и за запалените по Pink Floyd от дълго време си е спечелил напряко възвишен статут. Някога заменил гениалния, само че непредвидим и неустойчив Сид Барет, десетилетия по-късно Гилмор става водач на именитата тайфа в късния интервал от съществуването ѝ.

С неустановеност са изпълнени ранните му години в музиката, когато се изявява дружно с приятеля си Барет като махленски актьор във Франция и Испания.

Лишени от всевъзможни средства, те бедстват и се стига до такава степен Дейвид да влезе в болница поради недохранване.

Две години по-късно Pink Floyd към този момент демонстрира големия си капацитет в първичния си състав с Барет като фронтмен и китарист, Роджър Уотърс на бас китара, Ник Мейсън на барабани и Ричард Райт на клавишни.

Психеделичните първи сингли Arnold Layne и See Emily Play реализират комерсиален триумф, а незабравимият дебютен албум The Piper at the Gates of Dawn утвърждава Floyd като огромно събитие. Основен креативен мотор за неповторимо магичните песни е Барет, само че неговото държание от ден дневно става все по-неконтролируемо.

Открил стимулиращите резултати на синтетичния опиат LSD, Барет последователно потъва в някаква тиха полуда и се отдалечава от действителността, а това заплашва да потопи групата тъкмо в интервала на нейното най-шеметно израстване.

След излизането на The Piper at the Gates of Dawn, съзнанието на Барет като че ли изцяло изчезва в някакъв различен, загадъчен свят. На концерти той стартира песните в неверна тоналност, пее неверен текст, трансформира и аранжиментите без предизвестие. Психически към този момент не е същият човек. В желанието си някак да продължи, групата е принудена да работи. Барабанистът Ник Мейсън кани Гилмор на подготовка през декември 1967 година, като първичният проект е новият член на групата да бъде единствено китарист, а Барет да остане артист. Но на остарелия фронтмен към този момент просто не може да се разчита и неизбежно проектът се трансформира – постанова се Гилмор да се заеме и с пеенето.

“Това обаче нямаше по какъв начин да сработи, тази концепция отмина доста бързо ”, споделя Гилмор. „ Мисля, че имаше единствено пет концерта, на които свирихме и петимата. После просто спряхме да го взимаме “. В този интервал към този момент всеки от групата е самоизградил се занаятчия на своя инструмент, Уотърс и Райт също са дейни в пеенето и няма проблем партиите на Сид Барет да бъдат разпределени сред тях. Но идването на Дейвид Гилмор дава опция на всеки да се концентрира върху своята част от работата – а новото попълнение се принуждава да се захване със старите песни.

“Те желаеха да изсвирвам неговите партии и да пея неговите песни. Никой различен не искаше да ги пее, по тази причина бях определен аз ”, изяснява Гилмор. „ Това беше моята работа, най-малко по време на концертите. Докато се случваше всичко, ние се опитвахме и да запишем нов албум. Но на концерти още свирехме песните на Сид. Нямаше какво друго да вършим, беше или това, или да се върнем към кавъри на Бо Дидли “. Тогава Гилмор към момента е единствено на 21, само че към този момент демонстрира, че е вярното дълготрайно решение за заместител на Сид Барет.  Само че да бъде дефинитивно одобрен за непрекъснат член на групата – това към този момент не е елементарен ход. “Бях на 21, човек е общо взето упорит тогава. Такава оферта доста мъчно се отхвърля. И, в случай че приказваме разумно, нещата не се получаваха, Сид въобще не правеше нищо на сцената. Беше напряко трагично. Не виждах друга алтернатива, с изключение на да направя най-хубавото, което мога. Сигурен съм, че всички имахме някакво възприятие за виновност и то остана дълго време ”, признава Гилмор.

Вторият албум на Pink Floyd, A Saucerful of Secrets, е един от най-важните в историята на групата. Не че е толкоз обичан, колкото дебютния, или колкото да вземем за пример The Dark Side of the Moon, само че той обрисува новия път на развиване. Докато A Saucerful… се записва, към този момент някогашният водещ композитор Сид Барет кара финалните си дни в групата, до момента в който Дейвид Гилмор стартира да загатва за гения си и като създател на песни.

Уотърс и Райт изнасят множеството тежест в композиционен проект, а групата стартира да се движи в друга посока, въпреки че песни като Remember A Day и последната на Барет Jugband Blues са по-близки до истинския психеделичен рок от началните записи на Floyd. Той обаче употребява объркания интервал, с цел да опитва самоуверено с принадлежности и аранжименти.

„ Не мисля, че бандата знаеше тъкмо накъде отива след напускането на Сид “, изяснява Гилмор. „ Но A Saucerful of Secrets [епичен, близо 12-минутен инструментален опус] беше доста значима ария. Тя ни даде посоката напред. Ако вземете A Saucerful of Secrets, Atom Heart Mother [от по-късния едноименен албум] и Echoes [друга епична песен] – всички логичен водят до Dark Side of the Moon ”, безапелационен е великият китарист.

The Dark Side of the Moon, този може би най-легендарен албум от дискографията им, се появява през 1973-та, само че до момента в който прогресират през 70-те и минават през разнообразни етапи, Pink Floyd стартират да бъдат доминирани от Роджър Уотърс във всеки аспект. Следващият албум The Final Cut в действителност съставлява напълно солов план на Уотърс, а споровете му с останалите стават непоносими и той напуща групата.

Така стартира ерата, в която Дейвид Гилмор става безспорният водач на групата – трети друг креативен мотор в нейната история. A Momentary Lapse of Reason излиза през 1987 година с водещи вокали напълно от Гилмор и въпреки че някои дебатират дали това са „ същинските “ Pink Floyd, продажбите през идващите години остават мощни.

През 2005 година, след десетилетия на спорове и правосъдна борба, Уотърс се причисли към останалите от групата за един финален концерт на грандиозното събитие срещу бедността Live 8. Това беше и последният случай, в който „ златният “ състав Гилмор-Уотърс-Мейсън-Райт свири на една сцена, а три години по-късно Райт умря.

Великият китарист се отдаде на други свои ползи, а те не са малко. Малцина знаят, че с изключение на всичко друго, Гилмор е разпален летец и сътвори лична компания, Intrepid Aviation, както и музей за остарели самолети.

Днес двамата с Уотърс не престават да са в спор по отношение на наследството на Pink Floyd, само че основаното от тях е постоянно – а мястото им по върховете на музикалната история от дълго време е обезпечено.