Този близък кадър на мъглявината Орион прилича на сюрреалистичен пейзаж от сънищата
Един от най-красивите и впечатляващи райони на небосвода може да бъде открит в съзвездието Орион.
Между звездите Алнитак, Саиф и Ригел съществува голям и гъст облак от междузвезден газ. Това е мъглявината Орион – „ гнездо “ от материал, в който се раждат нови звезди, един от най-добре изучените и фотографирани обекти в Млечния път.
Орион се разгръща на цели 24 светлинни години. Мъглявината е толкоз покрай нас, че може да бъде забелязана с невъоръжено око.
Заради своята относителна непосредственост (около 1344 светлинни години от Слънцето), този незабравим облак съставлява значима „ лаборатория “, която може да ни разреши да научим повече за звездообразуването.
Просто би трябвало да се вгледаме по-внимателно.
Новата фотография на мъглявината Орион и HH 505, направена от " Хъбъл ". Източник: ESA/Hubble & NASA, J. Bally, M. H. Özsaraç
Сама по себе си тази нова фотография на телескопа „ Хъбъл “ е извънредно красива и наподобява на халюцинационен пейзаж от сънищата. Но на нея се случва и нещо забавно – в средата се откроява една рядка и прелестна галактическа интеракция, провокирана от дребната звезда IX Ori.
Тази интеракция, наречена HH 505, в действителност е обект на Хербиг-Аро. Той се образува при извънредно характерни условия.
Тези обекти са светли мъглявинни петна, които нормално се свързват с новообразувани звезди. Образуват се, когато тънки струи отчасти йонизиран газ, изхвърлян от звезди, се сблъскат с околните облаци газ и прахуляк със скорост от няколкостотин километра в секунда. Тези обекти са постоянно срещани в райони на интензивно звездообразуване, като към една звезда постоянно могат да се следят няколко такива обекта, подравнени по отношение на оста ѝ на въртене. Повечето от тях лежат в границите на един парсек от източника си, въпреки да съществуват и такива, отдалечени на няколко парсека от него. Обектите на Хербиг-Аро съставляват преходно събитие, което продължава към няколко десетки хиляди години. С течение на времето те могат да трансформират външния си тип, до момента в който се отдалечават бързо от звездата си към газови облаци в междузвездното пространство. Наблюденията на галактическия телескоп Хъбъл демонстрират комплицираната еволюция на обектите на Хербиг-Аро в интервал от няколко години – някои елементи на мъглявината избледняват, до момента в който други стават по-светли, сблъсквайки се с материята на междузвездната среда.
Жълтото кръгче демонстрира разположението на HH 505 в границите на Орион. Източник: NASA, ESA, M. Robberto/STScI
Първоначално са следени в края на 19 век от американеца Шербърн Уесли Бърнам, само че са приети за обособен тип емисионна мъгливост през 1940-те години. Първите астрономи, които ги изследват в детайли, са Джордж Хербиг и Гилермо Аро, чиито имена носят. Двамата работят без значение един от различен в региона на звездообразуването, когато стартират да проучват тези обекти и осъзнават, че те са второстепенен артикул на процеса на звездообразуване. Въпреки че тези обекти излъчват във забележимия набор, доста от тях остават невидими за нас, заради съществуването на газ и прахуляк, и могат да бъдат засечени единствено в инфрачервения диапазон.
Източник: Science Alert
