Един от най-класните вратари в историята Йенс Леман говори ексклузивно

Един от най-класните вратари в историята Йенс Леман приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.

Играл е в Милан, Арсенал, Борусия (Дортмунд) и Шалке. Шампион е на Германия, Италия и Англия. Два пъти в историята УЕФА го избира за вратар №1 на европейските клубни шампионати. Рекордьор е по серия мачове със „ суха мрежа “ в Шампионската лига.

Десет пъти подред той опази вратата си при офанзиви на мегазвезди от двора на Цар Футбол. Леман е и един от тези, поради които дузпата не е сигурен гол. Спаси да вземем за пример удар от бялата точка на Иван Саморано за успех в Купата на УЕФА.

Парира дузпа в последната минута и на славния Хуан Роман Рикелме и по този начин класира тима си на край в Шампионската лига. Спаси две дузпи против Аржентина и отвори вратите на Германия към полуфинала на Мондиал 2006. С него на вратата Арсенал не позволи загуба цялостен сезон и стана първенец на Англия през 2004 година.

- Хер Леман, гостувахте в България за благотворителния мач сред фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Как видяхте от вътрешната страна това събитие?
- Много ми хареса, че на стадиона имаше доста хора. На всички ни достави наслаждение да поиграем, да се срещнем още веднъж. Изключително прелестно събитие. Благодаря им за поканата да бъда част от този мач.

- Играл сте и преди против Димитър Бербатов, само че не и с него.
- О, да, даже на две места – в Бундеслигата и в Англия.

- Вкарвал ли ви е гол?
- Мисля, че да. Но в този момент не мога да се сетя в кой мач е било.

- Красимир Балъков също игра в благотворителния мач и се похвали, че няколко пъти се е разписвал против вас.
- Да, правилно е. Бала биеше чудесни свободни удари. Но мисля, че на мен ми вкара единствено един гол по този метод.

- Какви мемоари имате от българския футбол с изключение на от Бербатов и Балъков?
- Имате превъзходни играчи – като Стоичков, Бербатов и Балъков. Видях в София и Мартин Петров, който също беше огромна работа. Имаше един от Кайзерслаутерн, само че не мога да си спомня името му в този момент. Не, не почакайте. Мариян Христов беше, нали? В Астън Вила също играеше един българин... Стилиян Петров. Между другото очевидно имате много футболисти с семейството Петров. В мача на Бербатов и Фиго игра също и Мартин Петров. Винаги ми е допадал българския футбол. Много техничен. Но преди всичко несъмнено е Христо Стоичков. Той завоюва „ Златната топка “. Помня го доста добре в Барселона. Определено във вашата история има хора, с които да се гордеете. Оставали сте положителни усещания и на международни, и на европейски шампионати.

- Ние доста се гордеем с четвъртфинала на международното състезание през 1994 година против Германия. Къде гледахте този мач?
- Бях си вкъщи пред тв приемника. В интерес на истината имаше даже късмет да съм в групата за международното състезание. Но бях прекомерно млад. Трябваше да го приема.

- Какво значи за Германия да се провали против България?
- За нас българският футбол не е доста огромен, това е правилно. Затова беше много мъчително и това проваляне имаше своите последици. Треньор беше Берти Фогтс, който макар гафа получи късмет да води Бундестима в още един огромен шампионат. Но пък там стана европейски първенец. След загубата от България имаше много полемики дали той би трябвало да продължи на поста селекционер.

- Вие сте играл единствено в огромни и обичайни тимове. Кой е обичаният ви?
- Трудно е да се каже. Започнах в Шалке и там останах 11 години. От тази позиция може би би трябвало да кажа, че това е тимът, който е най-близо до сърцето ми. Имах щастието да бъда част от огромни клубове като Милан, Борусия (Дортмунд) и Щутгарт - все тимове с обичаи. Също играх доста дълго в Арсенал. Много ги обичам всички тези тимове. За мен би било наслаждение да се върна на всяко едно от тези места. Срещам се с хора, които ме карат да го направя още веднъж и още веднъж.

- Какво означаваше за вас първият огромен трофей – купата на УЕФА, която спечелихте с Шалке след дузпи?
- През 1997 година Купата на УЕФА беше съвсем на равнището на Шампионската лига. За нас този трофей е нещо неповторимо. Ние бяхме Шалке - известно име, само че повече от 20 години даже не се бяхме класирали за този шампионат. Върнахме се без никакъв опит, само че това не ни попречи да го спечелим. Изключително прочувствен миг, за който почитателите в Гелзенкирхен не стопират да приказват.

- Тогава показахте на света, че сте същински маестро при дузпите. Как го направихте? А и да не забравим - девет години по-късно като народен вратар извадихте от чорапа една записка на четвъртфинала против Аржентина…
- Още в Шалке започнах да си повеждам мемоари. Не единствено при спечелването на Купата на УЕФА, само че и по-късно си записвах по какъв начин бият дузпи противниците. Да, ние играхме с Аржентина девет години по-късно. Не е било единственият случай, когато съм проверявал какво написа за индивида против мен в бележката за дузпите. Винаги съм знаел кой по какъв начин извършва.

- Вярно ли е, че вратарят няма късмет, когато една дузпа е изпълнена добре?
- Вратарят постоянно има късмет. Например в мача на Бербатов и Фиго още веднъж се изправих против Пол Скоулс. Ще ви напомня един край за купата на Англия. Скоулс извърши невероятна дузпа, само че аз все пак я спасих. А най-после ние спечелихме. Винаги може да се избави дузпа.

- Играхте в Шалке, а след това в Борусия (Дортмунд). По целия свят е известно какви противници са тези клубове. Как одобриха вашия трансфер почитателите и на двата тима?
- Това сигурно не е най-хубавото решение в живота ми. Преди да отида в Борусия, първо бях в Милан. Знам какво е съперничеството и знам каква болежка съм предизвикал на хиляди хора. От спортна позиция ще повторя – това не бе мое умно решение. По това време обаче бях много млад и го направих.

- За Борусия сте вкарвал и гол
- Да, а преди този момент вкарах гол и за Шалке. При това против Борусия (Дортмунд).

- Кога се случи?
- В годината, когато спечелихме Купата на УЕФА. До последната минута губихме с 1:2 и аз отидох в офанзива. И вкарах с глава за 2:2.

- Защо играхте единствено една година в Милан?
- Както ви споделих, това беше интервал, в който върших много неточности. Трябваше повече време да остана в Милан, само че се контузих. Застоях се на пейката и по това време получих оферта от Борусия. И незабавно одобрих да се върна в Бундеслигата. И до през днешния ден считам, че позволих неточност.

- После станахте същинска легенда на Арсенал. Какво е толкоз специфичното на Висшата лига?
- Изключително е мощна от физическо естество. Играе се доста бърз футбол. Там се събират едни от най-силните играчи в света. Когато отидох в Арсенал, отбора на Манчестър Юнайтед беше най-хубавият във Висшата лига. Но ние също имахме качества. Получи се ужасно съревнование. Трябваше във всеки мач да играеш на 100 %, с цел да спечелиш. В Германия и Италия има мачове против по-малки тимове, в които знаеш, че както и да се развият, най-после ще спечелиш. В Англия няма такива.

- Какво е да си правоприемник на легенда като Дейвид Сиймън?
- Дейвид е в действителност легенда. Аз знаех, че имам тотално друг жанр спрямо него. Когато отидох в Арсенал, почитателите приказваха, че са взели Мед Йенс. Което значи Лудия Йенс. Това е, тъй като постоянно излизах 30-40 метра пред вратата. Днес обаче на всички места по света считат, че един вратар би трябвало да играе тъкмо по този начин.

- Като Мануел Нойер?
- Да, тъкмо като него.

- Вие играхте в тима на Арсенал, който не позволи загуба цялостен сезон. Как е допустимо това в Англия?
- Имахме извънредно качество в тима и бяхме добре готови. Арсен Венгер е неповторим треньор. Създаде ни нрав на спечелили. Имаше и сложни мачове, в които загубата беше на косъм. Като против Манчестър Юнайтед, когато те получиха дузпа в последната минута. Ако бяха вкарали, щяха да ни бият. Апропо, щеше да е напълно обикновено. Но Рууд ван Нистелрой улучи напречната греда.

- Какъв треньор е Венгер и почтено ли е отношението на почитателите на Арсенал към него? Доста от тях му желаят оставката.
- Във футбола от време на време е мъчно да се каже кое е почтено и кое не. Мисля, че той е доста образован човек. Венгер е лицето на Арсенал. Реално той най-много го направи различим и постоянен финансово клуб. Също и от спортна позиция. Венгер е водач. Има етапи, в които не всичко се получава. Така беше за два месеца в края на предишния сезон. Хората недоволстваха. Но в края на сезона Венгер отново донесе трофей на Арсенал, побеждавайки Челси във финала за Купата на Англия. А Челси беше несъмнено най-силният тим, който справедливо стана първенец. Венгер има способността да се оправя даже, когато обстановката наподобява плачевна. И, да, тогава отново съумява да победи.

- Като легенда на Арсенал по какъв начин виждате борбата за купата в Англия?
- Бях сигурен, че Манчестър Сити ще бъде доста по-силен и това е реалност. Очаквах повече от Ливърпул. Те се завърнаха в Шампионската лига. През предишния сезон имаха този вид бонус, който ти дава късмет да се концентрираш в шампионата. Не бих подценил Челси като отбора, който ще пази купата си до последно. Подобно на Ливърпул и „ сините “ от Лондон в този момент ще имат натоварването, наречено Шампионска лига. Разбира се, уповавам се, че Арсенал най-малкото отново ще е един от тимовете в огромното колело.

- Вие сте рекордьор по мачове без позволен гол в Шампионската лига. Стигнахте до 10. Помните ли против кои тимове запазихте вратата си суха?
- Сигурен съм, че сред тях са Реал и Ювентус. Един от тимовете беше Виляреал, който по това време бе доста мощен. Не играхме ли и против софийски отбор? Май не. Всичките не мога да ги изброя, само че в Шампионската лига слаби няма.

- Бяхте героят на Арсенал в полуфинала против Виляреал, когато спасихте дузпа на Хуан Роман Рикелме. Как се парира удар в последната минута на мача и знаейки, че в случай че не съумеете, няма да отидете на финала?
- Напрежението е неописуемо огромно. Аз също се пробвах да напрегна Рикелме. За него не бе по-различно. При всички положения шансът беше с мен тази нощ. Но и да - бях се подготвил добре за дузпи.

- Бяхте ли гледал по какъв начин бие Рикелме?
- Съперникът се гледа по време на целия мач. Следиш му държанието. Следиш по какъв начин се движи, когато потегля към топката, с цел да бие – и при дузпата, и по принцип. Затова бях сигурен, че Рикелме ще стреля навръх това място. Така и се случи.

- Финалът в Париж обаче се трансформира в призрачен сън за вас. Честно ли бе да ви изгонят в мача против Барселона?
- Според мен съдията трябваше да даде авантаж. Тогава Барселона щеше да поведе с 1:0. Истински по-добрият тим в този ден беше Арсенал. Дори с човек по-малко ние вкарахме първи гол. Чак в последните минути Барселона съумя да ни пречупи. Беше ми доста тъжно. Но такива нещастия във футбола от време на време се случват.

- Германия е известна с може би най-хубавите вратари в историята. Как се учите в страната? Специални учебни заведения ли имате за вратари?
- Да, обаче сега бих споделил, че настава проблем по тази ос. В Бундеслигата титуляри към този момент са седем задгранични вратари. А може би и осем, не съм сигурен. Това значи, че построяването на нашите вратари изобщо не е толкоз положително сега. Разбира се, преди всичко е Мануел Нойер, който е неповторим. Завършен вратар. След него има още двама-трима, които са положителни. Но те са млади и занапред би трябвало да се усъвършенстват. Трябва да съумеят. Но да играят седем чужденци в Бундеслигата? Никога не е било такова нещо!

- Кой вратар най-вече харесвате през днешния ден?
- Като немец е обикновено да кажа Мануел Нойер. Така и го мисля.

- А за какво не споменавате Марк-Андре Тер Стеген?
- Да, Тер Стеген играе в Барселона. Един отличен футболист с огромен капацитет. Според мен обаче Тер-Щеген би трябвало още да се усъвършенства. Голям капацитет има Берн Лено от Байер (Леверкузен), също и Кевин Трап от ПСЖ. Всички те обаче би трябвало да създадат идната крачка в развиването си.

- Какви са през днешния ден връзките ви с Оливер Кан? Бяхте огромни противници. А той също бе образец за вратар
- По това време Оливер беше доста мощен. Аз знаех, че би трябвало да работя доста, с цел да играя в националния тим, вместо него. И двамата се бутахме взаимно. Той знаеше, че в случай че се разконцентрира, идва моят ред. Аз знаех същото, тъй като можеше елементарно да ме измести. И по този начин във времето двамата се теглихме един различен напред.

- Вие успяхте да го изместите за Мондиал 2006
- Да. През тази година не позволих нито един гол в Шампионската лига. Поддържах равнище, на което в никакъв случай не бях играл преди този момент. Всичко беше съвършено и по този начин стана мъчно за него да ме измести.

- Сега Германия ли е най-силният народен тим в света? Какво значи за вас популярната победа със 7:1 над Бразилия на международното през 2014-а?
- Това 7:1 е върхово достижение. И въпреки това една неповторима лекция за бразилците. Виждате, че след този мач националният тим на Бразилия се прекатурна. Направи последваща крачка. За мен по-важното беше не е, че победихме Бразилия със 7:1, а че след това станахме международни първенци. Вие ме попитахте кой в този момент е най-хубавият? Може би би трябвало да отговоря Португалия, тъй като е европейски първенец. Ние, германците, сме в действителност доста положителни. Със сигурност един от трите най-класни тима. Но кой е номер едно, в действителност не мога да отговоря.

- Доминацията на Байерн (Мюнхен) не се ли трансформира в проблем за Бундеслигата?
- Ако продължава по този метод, да. Определено да.

- В момента Бундеслигата е по-интересна. Може ли и различен да се намеси в борбата за купата?
- Аз персонално се надявам сезонът да е забавен до края. Има мощни тимове като Борусия (Дортмунд), Шалке, също и Лайпциг. Те могат да конкурират сполучливо Байерн. Според мен огромният проблем на Бундеслигата не са баварците, а неналичието на ясно изразени цели в клубовете. Когато не поставяш такива, тогава е мъчно. Особено да станеш първенец. Като че ли при нас се опасяваме от задачите. Казваме си, че в случай че си сложим съответни задания и не ги осъществим, хората ще се разочароват от нас. Тогава бихме се сложили под характерно напрежение. А съгласно мен всеки човек би трябвало да има ясни цели. Трябва постоянно да се стремим да побеждаваме, даже да не се случва във всеки мач. Борусия, Шалке и Лайпциг би трябвало да си повярват и да се опитат да извлекат най-хубавото от себе си.

- Опитахте кариера и в киното. Как го решихте?
- Беше напълно малко показване. И не считам, че се получи сполучливо.

- Значи да не ви чакаме отново на екрана като артист?
- Не имам вяра.

- И финален въпрос. Можем ли да забележим Йенс Леман един ден като треньор или състезателен шеф?
- Да, аз доста бих желал да стана треньор. Това е много сложна специалност, само че ще ви призная, че съм го възнамерявал.