Историята как един от най-добрите кардиохирурзи започна да работи в УМБАЛ Каспела
Един от най-хубавите кардиохирурзи у нас проф. доктор Заприн Въжев управлява катедрата по „ Сърдечна и съдова хирургия “ в УМБАЛ „ Каспела “ в Пловдив. Той е оперирал сполучливо стотици пациенти. Как обаче стартира да работи в лечебното заведение? Представяме ви историята на кардиохирургията в града под тепетата.
Прочетете още
Историята на сърдечната хирургия е история на човешкото сърце, на човешкия дух, на устрема му към съвършенство. Сърцата на лекари, безкористно отдали живота си за спасението на хиляди пациенти. История, забелязана през очите на сърцето, което в никакъв случай не лъже, не хитрува, не ни подвежда. От него истината не може да бъде скрита.
История, която самото сърце споделя за себе си.
Началото е сложено в първата половина на 70-те години на 20-ти век. В Пловдив е поканен доктор Чавдар Драгойчев, който благодарение на локалния екип, отпред с доктор Иван Зънзов, прави първите сърдечни интервенции, без да се употребява машина за ЕКК (екстракорпорално-извънтелесно кръвообръщение), играеща ролята на изкуствено сърце и бял дроб. При неналичието на такава машина е необходим голям опит, сигурност и убеденост във опциите освен на оператора и на екипа му, само че и на цялата сателитна база, оказваща подпомагане при нужда. Въпреки всички тези условия, осъществяването на сърдечна интервенция е било безспорен подвиг. Така е сложено началото на сърдечната хирургия в Пловдив и неин основоположник е доктор Чавдар Драгойчев.
С развиването на кардиохирургията през 40-те години излиза наяве че единствено една дребна част от сърдечните интервенции (лигиране на дуктус артериозус, коарктация на аортата, митрална комисуротомия и промяна на ASD в условия на хипотермия) могат да бъдат осъществени без машина за ЕКК. Подобен тип интервенции са били осъществявани и в Пловдив. В спомените си доктор Драго Желев, доктор Васил Паница и доктор Георги Сакакушев споделят, че са правени сред 60 и 85 сърдечни интервенции. Въпреки примитивните условия, ентусиазмът на тези лекари е бил забележителен. Операциите са били осъществявани във ВМИ, в Първа хирургия, която за времето си е била най-модерната - с остъклен покрив, даващ опция за наблюдаване. Д-р Драго Желев споделя по какъв начин преди всяка сърдечна интервенция се налагало с кола за спешна помощ да върви до Първа градска болница, с цел да вземе краткотрайно назаем дефибрилатор, защото във ВМИ не разполагали с подобен. Спомня си по какъв начин при нужда от кръвопреливане по време на интервенция са тичали до Кръвния център за кръв и други биопродукти. Като кардиолози в помощ на сърдечните хирурзи се включват доктор Атанас Джурджев, доктор Иван Апостолов, доктор Вълков, доктор Цончев и доктор Тодоров. От тези първи години, за които хирурзите описват с изключително неспокойствие, към момента пазят в работните си бюра остарели принадлежности, с които са били осъществявани стадии от сърдечните интервенции, от дълго време към този момент излезли от приложимост.
За няколко години се образува екип от лекари в състав: доктор Иван Зънзов, доктор Евгени Сакакушев (първият съдов хирург в Пловдив и отвън столицата), доктор Васил Анастасов - първият възпитаник на доктор Сакакушев, доктор Капон (присъединява се за кратко), доктор Васил Паница, доктор Христов/Батето/, който отпътува за Либия и на негово място е назначен доктор Велко Велков и доктор Драго Желев, назначен като ординатор. Начело на екипа застава доктор Зънзов и се обособява бранш към Първа хирургия. На 14.12.1977 година е разкрита клиниката по Сърдечно-съдова хирургия (ССХ) във ВМИ-Пловдив. В края на 1978 година е разгласен конкурс за заемане на три места за академична служба ‘‘Асистент‘‘ към клиниката по ССХ и след това са назначени доктор Георги Сакакушев, доктор Валентин Димитров и доктор Драго Желев. През 1980 година е извършен още веднъж конкурс за асистенти и са назначени доктор Мантарков и доктор Бацелов.
Нивото на професионалната им подготовка се покачва доста след изпращането на множеството от лекарите на специализация в лечебни заведения в София и чужбина. През 1975г. за първи път в Пловдив доктор Паница слага непрекъснат пейс-мейкър. Д-р Драго Желев специализира за 3 месеца в Мюнхен и след завръщането си за първи път в Пловдив сполучливо оперира артерия каротис.
В интервала от 60-те доникъде на 80-те години в Пловдив е построена най-голямата болница на Балканите. На едно място са събрани всички хирургични специалности, става известна като Хирургичен блок и се трансформира в най-голямата незабавна болница, поемаща всички по-тежки случаи от цяла Южна България. През 1986 година клиниката по ССХ е първата, която се реалокира в новия Хирургичен блок. Още преди този момент при започване на 80-те години, разбирайки за желанията на доктор Александър Чирков да разкрие клиника по сърдечна хирургия в България, той е поканен от сътрудниците си в Пловдив. Виждайки новата база и опциите й, д-р Чирков и екип от операционни медицински сестри идва в България и за първи път първо в Пловдив прави освен сърдечни интервенции без ЕКК, само че и съдови интервенции. Независимо от обстоятелството, че към този момент е закупена част от нужната инсталация за сърдечна хирургия в Пловдив, заради по-добрите оферти, които получава в София, доктор Александър Чирков насочва напъните си там и слага началото на актуалната съвременна сърдечна хирургия в столицата. С лекарите от Пловдив той резервира добрите колегиални взаимоотношения и някои от тях кани в екипа си в София.
Със заповед на министъра на опазването на здравето проф. доктор Атанас Малеев, двете закупени машини за ЕКК от Пловдив са пребазирани в София. Д-р Чирков, забелязвайки съвършените умения на поливалентния хирург доктор Велко Велков (работил обща и детска хирургия, както и ортопедия) - доктор от състава на ССХ – Пловдив, му предлага да специализира при него в София. Специализацията на доктор Велков продължава една година и той, дружно с доктор Борис Мишев, са първите възпитаници на доктор Чирков в клиниката в София. В края на първата година от специализацията на доктор Велков, той както и брачната половинка му доктор Велкова получават предложение от доктор Чирков да останат за непрекъснато в новосформираната клиника по сърдечна хирургия в МА София, а след това болница ‘‘Св. Екатерина “. По персонални аргументи и двамата отхвърлят. В екипа си доктор Чирков притегля доктор Людмил Бояджиев и доктор Генчо Начев – негови възпитаници, на които предава опит, нови оперативни техники, обезпечава опция за развиване и специализации във водещи центрове в Европа и Америка. Така съумява да сътвори школа, която и сега е гръбнакът на сърдечната хирургия в България.
Д-р Велкова е първата в Пловдив, сложила временен пейс-мейкър и първата, която поставя стенд на артерия илиака. През 1985г. прави първа в България цифрова субтракционна ангиография и на същата тематика през май 1993 година пази сполучливо дисертационен труд.
През 1989г. клиниката по ССХ се преобразува в катедра и за неин първи началник е определен проф. Иван Зънзов. След демократичните промени, при започване на 90-те години, за началник на катедрата по Сърдечно-съдова хирургия ( ССХ ), с съвсем цялостно болшинство, е определен проф. Васил Анастасов.
В идващия почти 20-годишен интервал сърдечната хирургия в Пловдив е в застой. Извършват се редки епизодични сърдечни интервенции единствено при битов и транспортен травматизъм. Основната активност на клиниката по ССХ е в региона на съдовата хирургия и имплантирането на непрекъснати пейсмейкъри. Особености на политическата обстановка и междуличностни връзки на локално и централно равнище попречват развиването на сърдечната хирургия в Пловдив доникъде на 90-те години на предишния век.
Завръщането на доктор Александър Чирков бележи преломен миг. Лекар на международно равнище, основал име като съвършения сърдечно-съдов хирург в конкурентна среда, той придвижва своя опит в България и слага основите на актуалната съвременна сърдечна хирургия, кардиореанимация, кардиология и инвазивна кардиология. На 14.05.1986 година прави първата сърдечна трансплантация в Източния блок. В народен мащаб дава подтик за развиването на кардиохирургията отвън столицата и спомага за откриването на клиники по сърдечна хирургия в Пловдив и Варна.
Идеята да се възроди още веднъж сърдечната хирургия в Пловдив, само че към този момент на модерно равнище, идва от проф. доктор Атанас Джурджев – началник на клиниката по кардиология и ректор на ВМИ. Негова е и заслугата ВМИ – Пловдив да се трансформира в МУ с решение на Народното събрание от 13.02.2002 година
През 1996г. е подписан контракт за съдействие сред ВМИ-Пловдив и Националната кардиологична болница (НКБ), подписан от проф. Джурджев и акад. Илия Томов. Целта е командироване на екип от лекари и медицински сестри в клиниката по сърдечна хирургия за образование и в следствие откриване на кардиохирургия в Пловдив със съдействието на сътрудниците от София. В края на 1997 година за НКБ е командирован доктор Въжев, който специализира кардиохирургия до началото на 2001 година Проф. Джурджев търси подпомагане от проф. Чирков и получава схващане и цялостна поддръжка. Болница ‘‘Св. Екатерина‘‘ приема за образование екип, управителен от доктор Въжев от Пловдив за два месеца. По разпореждане на проф. Чирков за прецизния надзор и грижа към специализиращия екип е зает проф. Генчо Начев. Следващата 2002 година, още веднъж за два месеца, е изпратен за образование екип от Пловдив, само че този път без присъединяване на доктор Въжев. Той остава в Пловдив, с цел да вземе присъединяване и да следи и съветва ремонта и модернизацията, свързани с здравната част на пространствата, избрани за ситуиране на бъдещата кардиохирургия. С отпусната държавна целева дотация от 5 000 000 лева е закупена инсталация за цялостното съоръжение.
Няколко месеца преди откриването проф. Джурджев публично кани проф. Чирков да посети УМБАЛ ‘‘Св. Георги “ - Пловдив, с цел да реши окончателната подготвеност за дълго чаканото възобновяване на активността на кардиохирургията, само че към този момент на модерно равнище. Проф. Чирков преценя, че материалната база и нужната инсталация дават отговор на нужните условия и на 8.10.2002 година е осъществена първата сърдечна интервенция с потребление на ЕКК.
Проф. доктор Александър Чирков дава опция на най-хубавия си възпитаник проф. Генчо Начев да извърши двоен аорто-коронарен байпас. Така е сложено началото на актуалната кардиохирургия в държавната университетска болница и за неин първи шеф е назначен проф. Генчо Начев.
На 16.10.2002 година в десета публика на Хирургическия блок, на публична гала с тържествено слово проф. Чирков, се открива клиниката по кардиохирургия. Той поздравява сътрудниците си от Пловдив за постигнатия триумф, знаейки цената на многогодишните им старания, в които той също е директен участник.
В последващия интервал в Пловдив са командировани доц. доктор Боян Баев, доктор Румен Илиев, доктор Димитър Николов и доктор Димитър Петков. Те оперират взаимно с новосформирания екип от лекари и медицински сестри от Пловдив. Проф. Чирков постоянно посещава кардиохирургията в града под тепетата, където рядко оперира по-сложни проблеми, само че постоянно е разполагаем за консултация.
2006 година е съдбоносна за проф. Чирков, а в частност и за развиването на кардиохирургията в България. Междуличностни противоборства, основани на политически пристрастия, са в основата на отстраняването му освен като шеф, само че и от болница ‘‘Св. Екатерина ‘‘, която е основал. На поста изпълнителен шеф е назначен проф. Генчо Начев, който остава и на цивилен контракт към клиниката по кардиохирургия в Пловдив.
На освободеното от проф. Начев място е назначен доктор Въжев. Под негово управление кардиохирургията в Пловдив за няколко години, с положителната си клинична, образователна и научна активност, заема едно от водещите места измежду кардиохирургиите в страната. В нея се правят всички типове сърдечни интервенции, без трансплантация на сърце. В Пловдив се оперират максимален брой аневризми и дисекации на гръдната аорта. Постигнати са резултати, сравними с резултатите на международни центрове. За интервал от 15 години са оперирани над 460 пациента с аневризми и дисекации на гръдната аорта. Основната заслуга за тази активност е на доктор Въжев. На тази тематика е написана и издадена монография без аналог в българската здравна литература досега. Единствено в Пловдив доктор Въжев, опирайки се на опита си от коремната и гръдна хирургия, прави едномоментни комбинирани интервенции с огромен размер и трудност, при онкологични болести със засягане на органи в корема, към сърцето и самото сърце.
Първа в България вкарва оперативна техника с потребление единствено на артериални байпаси при оперативното лекуване на пациенти с исхемична болест на сърцето. Тази техника е доста по-трудоемка и изисква опит освен в региона на кардиохирургията, само че и в гръдната и коремна хирургия. Поради тази причина не е всеобщо публикувана. Приложението й сензитивно усъвършенства следоперативните резултати, заради по-добрата проходимост на артериалните байпаси съпоставени с венозните. На тази тематика доктор Въжев пази дисертационен труд, с който е определен за професор.
След избирането на проф. Въжев за началник на катедрата по ССХ през 2016 година в клиниката се уголемява размерът на научната и преподавателска активност. Обучават се студенти, специализанти и докторанти. Защитени са 5 дисертации, издадени са 3 монографии в региона на кардиохирургията и 2 управления за образование на студенти.
През последните 15 години, в които проф. Въжев управлява клиниката по кардиохирургията в Пловдив, тя е с най-хубавите финансови индикатори измежду всички останали клиники и отделения в УМБАЛ ‘‘ Св. Георги ‘‘. В средата на април 2021 година проф. Въжев е освободен, заради приключване на контракта му като шеф. Пребазира кабинета си като началник на катедрата по ССХ в УМБАЛ „ Каспела “.
Кардиохирургията в Пловдив сега се управлява от проф. Генчо Начев.
Материалът е възложен от колектива на Катедрата по ССХ.
Снимкa: Двама ректори: проф. доктор Атанас ДЖУРДЖЕВ, дмн (мандат 1995 - 2003) и Доц. доктор Георги Паскалев, дм (мандат 2003 - 2011)
Прочетете още
Историята на сърдечната хирургия е история на човешкото сърце, на човешкия дух, на устрема му към съвършенство. Сърцата на лекари, безкористно отдали живота си за спасението на хиляди пациенти. История, забелязана през очите на сърцето, което в никакъв случай не лъже, не хитрува, не ни подвежда. От него истината не може да бъде скрита.
История, която самото сърце споделя за себе си.
Началото е сложено в първата половина на 70-те години на 20-ти век. В Пловдив е поканен доктор Чавдар Драгойчев, който благодарение на локалния екип, отпред с доктор Иван Зънзов, прави първите сърдечни интервенции, без да се употребява машина за ЕКК (екстракорпорално-извънтелесно кръвообръщение), играеща ролята на изкуствено сърце и бял дроб. При неналичието на такава машина е необходим голям опит, сигурност и убеденост във опциите освен на оператора и на екипа му, само че и на цялата сателитна база, оказваща подпомагане при нужда. Въпреки всички тези условия, осъществяването на сърдечна интервенция е било безспорен подвиг. Така е сложено началото на сърдечната хирургия в Пловдив и неин основоположник е доктор Чавдар Драгойчев.
С развиването на кардиохирургията през 40-те години излиза наяве че единствено една дребна част от сърдечните интервенции (лигиране на дуктус артериозус, коарктация на аортата, митрална комисуротомия и промяна на ASD в условия на хипотермия) могат да бъдат осъществени без машина за ЕКК. Подобен тип интервенции са били осъществявани и в Пловдив. В спомените си доктор Драго Желев, доктор Васил Паница и доктор Георги Сакакушев споделят, че са правени сред 60 и 85 сърдечни интервенции. Въпреки примитивните условия, ентусиазмът на тези лекари е бил забележителен. Операциите са били осъществявани във ВМИ, в Първа хирургия, която за времето си е била най-модерната - с остъклен покрив, даващ опция за наблюдаване. Д-р Драго Желев споделя по какъв начин преди всяка сърдечна интервенция се налагало с кола за спешна помощ да върви до Първа градска болница, с цел да вземе краткотрайно назаем дефибрилатор, защото във ВМИ не разполагали с подобен. Спомня си по какъв начин при нужда от кръвопреливане по време на интервенция са тичали до Кръвния център за кръв и други биопродукти. Като кардиолози в помощ на сърдечните хирурзи се включват доктор Атанас Джурджев, доктор Иван Апостолов, доктор Вълков, доктор Цончев и доктор Тодоров. От тези първи години, за които хирурзите описват с изключително неспокойствие, към момента пазят в работните си бюра остарели принадлежности, с които са били осъществявани стадии от сърдечните интервенции, от дълго време към този момент излезли от приложимост.
За няколко години се образува екип от лекари в състав: доктор Иван Зънзов, доктор Евгени Сакакушев (първият съдов хирург в Пловдив и отвън столицата), доктор Васил Анастасов - първият възпитаник на доктор Сакакушев, доктор Капон (присъединява се за кратко), доктор Васил Паница, доктор Христов/Батето/, който отпътува за Либия и на негово място е назначен доктор Велко Велков и доктор Драго Желев, назначен като ординатор. Начело на екипа застава доктор Зънзов и се обособява бранш към Първа хирургия. На 14.12.1977 година е разкрита клиниката по Сърдечно-съдова хирургия (ССХ) във ВМИ-Пловдив. В края на 1978 година е разгласен конкурс за заемане на три места за академична служба ‘‘Асистент‘‘ към клиниката по ССХ и след това са назначени доктор Георги Сакакушев, доктор Валентин Димитров и доктор Драго Желев. През 1980 година е извършен още веднъж конкурс за асистенти и са назначени доктор Мантарков и доктор Бацелов.
Нивото на професионалната им подготовка се покачва доста след изпращането на множеството от лекарите на специализация в лечебни заведения в София и чужбина. През 1975г. за първи път в Пловдив доктор Паница слага непрекъснат пейс-мейкър. Д-р Драго Желев специализира за 3 месеца в Мюнхен и след завръщането си за първи път в Пловдив сполучливо оперира артерия каротис.
В интервала от 60-те доникъде на 80-те години в Пловдив е построена най-голямата болница на Балканите. На едно място са събрани всички хирургични специалности, става известна като Хирургичен блок и се трансформира в най-голямата незабавна болница, поемаща всички по-тежки случаи от цяла Южна България. През 1986 година клиниката по ССХ е първата, която се реалокира в новия Хирургичен блок. Още преди този момент при започване на 80-те години, разбирайки за желанията на доктор Александър Чирков да разкрие клиника по сърдечна хирургия в България, той е поканен от сътрудниците си в Пловдив. Виждайки новата база и опциите й, д-р Чирков и екип от операционни медицински сестри идва в България и за първи път първо в Пловдив прави освен сърдечни интервенции без ЕКК, само че и съдови интервенции. Независимо от обстоятелството, че към този момент е закупена част от нужната инсталация за сърдечна хирургия в Пловдив, заради по-добрите оферти, които получава в София, доктор Александър Чирков насочва напъните си там и слага началото на актуалната съвременна сърдечна хирургия в столицата. С лекарите от Пловдив той резервира добрите колегиални взаимоотношения и някои от тях кани в екипа си в София.
Със заповед на министъра на опазването на здравето проф. доктор Атанас Малеев, двете закупени машини за ЕКК от Пловдив са пребазирани в София. Д-р Чирков, забелязвайки съвършените умения на поливалентния хирург доктор Велко Велков (работил обща и детска хирургия, както и ортопедия) - доктор от състава на ССХ – Пловдив, му предлага да специализира при него в София. Специализацията на доктор Велков продължава една година и той, дружно с доктор Борис Мишев, са първите възпитаници на доктор Чирков в клиниката в София. В края на първата година от специализацията на доктор Велков, той както и брачната половинка му доктор Велкова получават предложение от доктор Чирков да останат за непрекъснато в новосформираната клиника по сърдечна хирургия в МА София, а след това болница ‘‘Св. Екатерина “. По персонални аргументи и двамата отхвърлят. В екипа си доктор Чирков притегля доктор Людмил Бояджиев и доктор Генчо Начев – негови възпитаници, на които предава опит, нови оперативни техники, обезпечава опция за развиване и специализации във водещи центрове в Европа и Америка. Така съумява да сътвори школа, която и сега е гръбнакът на сърдечната хирургия в България.
Д-р Велкова е първата в Пловдив, сложила временен пейс-мейкър и първата, която поставя стенд на артерия илиака. През 1985г. прави първа в България цифрова субтракционна ангиография и на същата тематика през май 1993 година пази сполучливо дисертационен труд.
През 1989г. клиниката по ССХ се преобразува в катедра и за неин първи началник е определен проф. Иван Зънзов. След демократичните промени, при започване на 90-те години, за началник на катедрата по Сърдечно-съдова хирургия ( ССХ ), с съвсем цялостно болшинство, е определен проф. Васил Анастасов.
В идващия почти 20-годишен интервал сърдечната хирургия в Пловдив е в застой. Извършват се редки епизодични сърдечни интервенции единствено при битов и транспортен травматизъм. Основната активност на клиниката по ССХ е в региона на съдовата хирургия и имплантирането на непрекъснати пейсмейкъри. Особености на политическата обстановка и междуличностни връзки на локално и централно равнище попречват развиването на сърдечната хирургия в Пловдив доникъде на 90-те години на предишния век.
Завръщането на доктор Александър Чирков бележи преломен миг. Лекар на международно равнище, основал име като съвършения сърдечно-съдов хирург в конкурентна среда, той придвижва своя опит в България и слага основите на актуалната съвременна сърдечна хирургия, кардиореанимация, кардиология и инвазивна кардиология. На 14.05.1986 година прави първата сърдечна трансплантация в Източния блок. В народен мащаб дава подтик за развиването на кардиохирургията отвън столицата и спомага за откриването на клиники по сърдечна хирургия в Пловдив и Варна.
Идеята да се възроди още веднъж сърдечната хирургия в Пловдив, само че към този момент на модерно равнище, идва от проф. доктор Атанас Джурджев – началник на клиниката по кардиология и ректор на ВМИ. Негова е и заслугата ВМИ – Пловдив да се трансформира в МУ с решение на Народното събрание от 13.02.2002 година
През 1996г. е подписан контракт за съдействие сред ВМИ-Пловдив и Националната кардиологична болница (НКБ), подписан от проф. Джурджев и акад. Илия Томов. Целта е командироване на екип от лекари и медицински сестри в клиниката по сърдечна хирургия за образование и в следствие откриване на кардиохирургия в Пловдив със съдействието на сътрудниците от София. В края на 1997 година за НКБ е командирован доктор Въжев, който специализира кардиохирургия до началото на 2001 година Проф. Джурджев търси подпомагане от проф. Чирков и получава схващане и цялостна поддръжка. Болница ‘‘Св. Екатерина‘‘ приема за образование екип, управителен от доктор Въжев от Пловдив за два месеца. По разпореждане на проф. Чирков за прецизния надзор и грижа към специализиращия екип е зает проф. Генчо Начев. Следващата 2002 година, още веднъж за два месеца, е изпратен за образование екип от Пловдив, само че този път без присъединяване на доктор Въжев. Той остава в Пловдив, с цел да вземе присъединяване и да следи и съветва ремонта и модернизацията, свързани с здравната част на пространствата, избрани за ситуиране на бъдещата кардиохирургия. С отпусната държавна целева дотация от 5 000 000 лева е закупена инсталация за цялостното съоръжение.
Няколко месеца преди откриването проф. Джурджев публично кани проф. Чирков да посети УМБАЛ ‘‘Св. Георги “ - Пловдив, с цел да реши окончателната подготвеност за дълго чаканото възобновяване на активността на кардиохирургията, само че към този момент на модерно равнище. Проф. Чирков преценя, че материалната база и нужната инсталация дават отговор на нужните условия и на 8.10.2002 година е осъществена първата сърдечна интервенция с потребление на ЕКК.
Проф. доктор Александър Чирков дава опция на най-хубавия си възпитаник проф. Генчо Начев да извърши двоен аорто-коронарен байпас. Така е сложено началото на актуалната кардиохирургия в държавната университетска болница и за неин първи шеф е назначен проф. Генчо Начев.
На 16.10.2002 година в десета публика на Хирургическия блок, на публична гала с тържествено слово проф. Чирков, се открива клиниката по кардиохирургия. Той поздравява сътрудниците си от Пловдив за постигнатия триумф, знаейки цената на многогодишните им старания, в които той също е директен участник.
В последващия интервал в Пловдив са командировани доц. доктор Боян Баев, доктор Румен Илиев, доктор Димитър Николов и доктор Димитър Петков. Те оперират взаимно с новосформирания екип от лекари и медицински сестри от Пловдив. Проф. Чирков постоянно посещава кардиохирургията в града под тепетата, където рядко оперира по-сложни проблеми, само че постоянно е разполагаем за консултация.
2006 година е съдбоносна за проф. Чирков, а в частност и за развиването на кардиохирургията в България. Междуличностни противоборства, основани на политически пристрастия, са в основата на отстраняването му освен като шеф, само че и от болница ‘‘Св. Екатерина ‘‘, която е основал. На поста изпълнителен шеф е назначен проф. Генчо Начев, който остава и на цивилен контракт към клиниката по кардиохирургия в Пловдив.
На освободеното от проф. Начев място е назначен доктор Въжев. Под негово управление кардиохирургията в Пловдив за няколко години, с положителната си клинична, образователна и научна активност, заема едно от водещите места измежду кардиохирургиите в страната. В нея се правят всички типове сърдечни интервенции, без трансплантация на сърце. В Пловдив се оперират максимален брой аневризми и дисекации на гръдната аорта. Постигнати са резултати, сравними с резултатите на международни центрове. За интервал от 15 години са оперирани над 460 пациента с аневризми и дисекации на гръдната аорта. Основната заслуга за тази активност е на доктор Въжев. На тази тематика е написана и издадена монография без аналог в българската здравна литература досега. Единствено в Пловдив доктор Въжев, опирайки се на опита си от коремната и гръдна хирургия, прави едномоментни комбинирани интервенции с огромен размер и трудност, при онкологични болести със засягане на органи в корема, към сърцето и самото сърце.
Първа в България вкарва оперативна техника с потребление единствено на артериални байпаси при оперативното лекуване на пациенти с исхемична болест на сърцето. Тази техника е доста по-трудоемка и изисква опит освен в региона на кардиохирургията, само че и в гръдната и коремна хирургия. Поради тази причина не е всеобщо публикувана. Приложението й сензитивно усъвършенства следоперативните резултати, заради по-добрата проходимост на артериалните байпаси съпоставени с венозните. На тази тематика доктор Въжев пази дисертационен труд, с който е определен за професор.
След избирането на проф. Въжев за началник на катедрата по ССХ през 2016 година в клиниката се уголемява размерът на научната и преподавателска активност. Обучават се студенти, специализанти и докторанти. Защитени са 5 дисертации, издадени са 3 монографии в региона на кардиохирургията и 2 управления за образование на студенти.
През последните 15 години, в които проф. Въжев управлява клиниката по кардиохирургията в Пловдив, тя е с най-хубавите финансови индикатори измежду всички останали клиники и отделения в УМБАЛ ‘‘ Св. Георги ‘‘. В средата на април 2021 година проф. Въжев е освободен, заради приключване на контракта му като шеф. Пребазира кабинета си като началник на катедрата по ССХ в УМБАЛ „ Каспела “.
Кардиохирургията в Пловдив сега се управлява от проф. Генчо Начев.
Материалът е възложен от колектива на Катедрата по ССХ.
Снимкa: Двама ректори: проф. доктор Атанас ДЖУРДЖЕВ, дмн (мандат 1995 - 2003) и Доц. доктор Георги Паскалев, дм (мандат 2003 - 2011)
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ