Бончук Андонов пред БНТ: Спортната фотография не е само улавяне на мига
Един от именитите спортни фотографи на България Бончук Андонов откри фотоизложба, отдадена на неговата 75-годишнина, в която са изложени над 120 фотоси на негови български и задгранични другари и сътрудници, като всички те са позиционирани във фоайето на Националния стадион " Васил Левски ".
В изявление за Българска национална телевизия Андонов разкрива, че за него спортната снимка надалеч не е единствено " хващане на мига " и също така изрази признателност към всички негови другари и сътрудници, които са дали свои фотоси за изложбата.
" Човек постоянно се усеща благополучен, когато е по такива мотиви и изключително когато толкоз доста другари са го почели. Щастлив съм, че направихме тази фотоизложба, която почетоха доста сътрудници от България и чужбина. Те предоставиха своите фотоси, с цел да можем да представим спортната снимка в най-хубавия ѝ тип. Спортната снимка не е единствено " хващане на мига ", ние сме мислещи хора, които знаят къде да застанат, какво да изберат от спорта и по какъв начин да го покажат ", споделя именитият ни състезателен фотограф.
" Фотографиите са близо 120 и съдържа фотоси на повече от 40 създатели, измежду които са и най-значителните имена в спортната снимка. Във времето аз съм общувал с всички тези хора и дори от време на време съм търсил помощта им, тъй като те живееха в напреднали страни във връзка с спортната снимка. Безкрайно съм им признателен, тъй като аз изпратих сина ми да се учи при тях и те не скриха нищо от знанията си ", добавя той.
Андонов се върна и обратно в годините, с цел да опише за някои от най-емоционалните си прекарвания, свързани с триумфите на българския спорт.
" Всичките ми фотоси са като мои деца - не мога да ги отлича или да кажа това е по-хубаво от това. Разбира се, доста значимо е когато попаднеш на спортно събитие, което е с огромна значителност за България. Плакал съм с Мария Гроздева, когато стана олимпийска шампионка в Атина. Спомням си, че отидох я фотографирам деня преди тя да завоюва златния орден и я попитах дали знае какъв празник е на следващия ден. Предстоеше Голяма Богородица и по тази причина я посъветвах да иде до един храм и да възпламени свещ, с цел да може Бог да ѝ даде това, за което мечтае. Когато стана олимпийска шампионка и тя застана на рубежа, с цел да я фотографирам и двамата плачехме. Това са неповторими неща, които човек мъчно не помни ", разкрива живата легенда на спортната снимка у нас.
" Не мога да не помни и 94-ата година, когато излизах от стадиона след успеха над Германия и чух вик на гайда. Представете си какво е възприятието да чуеш сходно нещо и да видиш по какъв начин се вие българско хоро толкоз надалеч от вкъщи ", приключва Бончук Андонов.
Автор: Десислава Францова
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
В изявление за Българска национална телевизия Андонов разкрива, че за него спортната снимка надалеч не е единствено " хващане на мига " и също така изрази признателност към всички негови другари и сътрудници, които са дали свои фотоси за изложбата.
" Човек постоянно се усеща благополучен, когато е по такива мотиви и изключително когато толкоз доста другари са го почели. Щастлив съм, че направихме тази фотоизложба, която почетоха доста сътрудници от България и чужбина. Те предоставиха своите фотоси, с цел да можем да представим спортната снимка в най-хубавия ѝ тип. Спортната снимка не е единствено " хващане на мига ", ние сме мислещи хора, които знаят къде да застанат, какво да изберат от спорта и по какъв начин да го покажат ", споделя именитият ни състезателен фотограф.
" Фотографиите са близо 120 и съдържа фотоси на повече от 40 създатели, измежду които са и най-значителните имена в спортната снимка. Във времето аз съм общувал с всички тези хора и дори от време на време съм търсил помощта им, тъй като те живееха в напреднали страни във връзка с спортната снимка. Безкрайно съм им признателен, тъй като аз изпратих сина ми да се учи при тях и те не скриха нищо от знанията си ", добавя той.
Андонов се върна и обратно в годините, с цел да опише за някои от най-емоционалните си прекарвания, свързани с триумфите на българския спорт.
" Всичките ми фотоси са като мои деца - не мога да ги отлича или да кажа това е по-хубаво от това. Разбира се, доста значимо е когато попаднеш на спортно събитие, което е с огромна значителност за България. Плакал съм с Мария Гроздева, когато стана олимпийска шампионка в Атина. Спомням си, че отидох я фотографирам деня преди тя да завоюва златния орден и я попитах дали знае какъв празник е на следващия ден. Предстоеше Голяма Богородица и по тази причина я посъветвах да иде до един храм и да възпламени свещ, с цел да може Бог да ѝ даде това, за което мечтае. Когато стана олимпийска шампионка и тя застана на рубежа, с цел да я фотографирам и двамата плачехме. Това са неповторими неща, които човек мъчно не помни ", разкрива живата легенда на спортната снимка у нас.
" Не мога да не помни и 94-ата година, когато излизах от стадиона след успеха над Германия и чух вик на гайда. Представете си какво е възприятието да чуеш сходно нещо и да видиш по какъв начин се вие българско хоро толкоз надалеч от вкъщи ", приключва Бончук Андонов.
Автор: Десислава Францова
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ