Таксин Велики – фермерът, който стана крал на Тайланд
Един водач може да се издигне до най-високия държавен пост по няколко метода: да бъде правоприемник, да бъде определен от личния си народ или да употребява харизмата си, с цел да провежда прелом. Обикновено последните могат да преобърнат всяко едно притежание с краката нагоре.
Въпреки това остават в историята с спорни триумфи, както можем да видим. След като цивилизацията се движи от изток на запад, дано обърнем внимание на едно дете, което се ражда през далечната 1734 година в столицата на Тайланд – тогава Аютая. Таксин разполага с китайски, тайландски и монски корени – последните са етническа група покрай Южен Маинмар. Баща му работи като бирник, а майка му е с благороднически корени.
Детството му може да се окаже много скучно, до момента в който на сцената не се появява Чаопрахая Чакри -канслер на гражданското общество. Той осиновява детето и му дава името Син, означаващо благосъстояние. Изпратен е в будиски храм, където продължава образованието си и получава още едно име Тонгди. В храма прекарва към седем години и по-късно е назначен да служи като кралски паж. В двора учи китайски, виетнамски, няколко типа индийски и бързо стартира да ги приказва безпроблемно.
Неговият другар Тонгдуанг по-късно заема трона. Син дава своите обети в манастира, включва се в работа на краля и е назначен за губернатор на Так. През 1764 година армията на Бирма атакува южните региони на Тайланд. Настъплението продължава до прохода Сингкхон. Следващата година бойците на Бирма към този момент атакуват и столицата и точно Син ще води отбрана. Обикновено за тези прояви се чака да получи правото да я ръководи, само че няма доста време за мирното време, войната избухва още веднъж.
Снимка: By Pitt – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10983581
За разлика от всички останали владетели на провинции, които съумяват да избягат, с цел да се спасят, Син въпреки всичко приема отбраната на столицата като главен дълг. На 3 януари 1766 година излиза наяве, че Аютая ще падне, Син съумява да пробие обсадата и да избяга с още 500 индивида покрай залива на Тайланд. По това време се появява и идващият сериозен тайландски воин. Най Каномтом е считан за бащата на Муай-Тай бойното изкуство. Той е отведен с още доста други бойци като пандизчия в Бирма. Там му се постанова да забавлява висшестоящите членове, демонстрирайки познанията си в ръкопашния пердах. Тайланд към този момент е прочут с разнообразните си умения в кикбокса, само че за мнозина е приказка, която единствено се чувала, никой не можел да удостовери сигурно.
В следствие е позволено на Най да се бори с най-хубавите бойци на Бирма. Условието е, че в случай че успее да победи, може да се върне назад в Тайланд. В началото на дуела, тайландския заложник изиграва обичайния танц на Муай-Тай за почитание на съперника. Боят стартира и в границите на няколко минути, от съперника не остава нищо. Съдията декларира, че танцът е тип черна магия и го дисквалифицира. Предлага се нова договорка – Най би трябвало да се бори против 8 съперника едновремено и в случай че успее, може да получи свободата си.
След като вторият дуел стартира директно след първия, тайландският занаятчия на бойното изкуство трансформирал тактиката и решил, че няма да играе танци, а ще се постарае да нанесе колкото се може повече вреди по своите съперници. Макар и да получава много тежки удари, съумява да осакати мнозина. Най е освободен и имал право да избере сред парична премия и две съпруги от Бирма. Избира съпругите, тъй като можел да направи пари доста по-лесно.
Снимка: By Pitt – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8525982
В случай, че се чудите, на 17 март всяка година се чества националния празник на боксьора, той е в чест на 9-те победи на Най. Междувременно Син мисли способи за ответен удар, до през днешния ден никой не може да разбере по какъв начин се е справил с бягството си, само че един път откакто е в сигурност, някогашният духовник се открива в град Чонбури и стартира да събира доброволци за един по-добър реванш против Бирма. Тогава всички негови фенове стартират да го назовават принц Так.
На 7 април столицата пада, кралят е погубен и Тайланд е разграничен на 6 елементи. Син остава да управлява източното крайбрежие. Понеже разполага с китайски корени, губернаторът побързал да потърси помощ от северните си съседи. Те дали отговор с даването на пари, оръжие и барут, в това число и пушки. Докато се устройва новия ред, Син не чака втора покана и пътува с дребната си войска назад към Аютая.
През всеки град, през който минава, прибавя още повече доброволци. Междувременно врагът е съумял да разграби територията и към този момент нямал желание да задържа нищо. И по този начин на 6 ноември, до момента в който Бирма се насочва на север, с цел да посрещне китайската инвазия, с командването на 5000 души, Таксин атакува най-близкия лагер с противникови бойци покрай столицата. Нощната офанзива дава резултат и съвсем всички са изклани в съня си. Следващото занятие е да екзекутира новия тайландски губернатор – назначен персонално от съперника. При влизането назад в столицата, всеки тайландски боец бил друг.
Снимка: By Pitt – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9867650
Дрехите и доспехите се различавали, всеки имал нов тип оръжие – някои носили двустранно заострени мечове, други идвали с мачете и огнестрелно оръжие. Интересното е, че за време от седем месеца, Таксин съумява да върне столицата. След като е единственият съответен човек в цялостен Тайланд, неговата последваща задача ще бъде да се трансформира в идващия популярен лидер на страната. За жал получава една доста сериозна опция да се радва на своята корона от тръни.
След офанзивата излиза наяве, че от тогавашната столица не е останало безусловно нищо. Градът е понесъл големи вреди и в случай че би трябвало да се възвърне, всички запаси на страната ще се влагат в новото изграждане. Започването на реставрацията крие и още един риск – страната ще гладува. Междувременно новите освободители би трябвало да вземат ограничения, тъй като слабостите на града са известни на Бирма и при втора офанзива няма да бъдат налични никакви форми на отбрана. Вместо да възвръща разрухите, Таксин избира нова столица – Тонбури.
Намира се покрай морето и се трансформира в изключително главоболие за всеки военачалник, който реши, че би трябвало да се завладява. По земя нападението ще бъде самоубийство. При опит за обсада, маршрутът за доставка на хранителни запаси също ще лишава задоволително време, с цел да може нападателят да се отслаби. Таксин разполагал с добра войска, най-вече от моряци, затова всеки провъзгласил се за принц в околните провинции, може да бъде обезвреден по вода. В случай, че той самият не успее да се отбрани, може да напусне столицата и да се реалокира в Чантабури.
Защо всички го следват? След като Бирма демонстрира какъв брой слаби са тайландците, потребността от сериозен водач стартира да се усеща. В това отношение Таксин отговарял на всички условия, той постоянно влизал първи в багра, постоянно имал задоволително положителни хрумвания в организирането на войска и в никакъв случай не си губил времето в благоденствие.
На 28 демекври 1767 година е публично коронован за крал. Това обаче не оказва помощ изключително, откакто страната е раздрана от външни и вътрешни спорове. Разполагайки с най-елитната допустима войска, новият крал имал и още по-интересна задача. На първо време трябвало да се оправи с престъпността и да сплоти всички враждуващи фракции. Поканата за мир била обикновена – или съперниците ще си подадат ръка или ще се срещнат с новия режим. Ако има мир, кралската хазна ще стартира да се изпразва за закупуването на храна, медикаменти и всичко належащо за жителите. Ако не се стигне до мир, идва армията, разправя се с двете враждуващи фракции и в случай че има някой оживял, той автоматизирано минава на първа точка от проекта.
Снимка: By Watkongdin team – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15474345
Междувременно съумява да затвърди връзките с Китай и стартира комерсиална активност. Подсилва южната граница, с цел да охлади пристрастеностите на Бирма да нападне още веднъж, само че в това време уголемява териториите към страната си, нападайки Лаос, Камбоджа и Виетнам. Заявявал, че това постоянно е била тайландска територия, само че всички знаели лъжата, въпреки всичко Тайланд към този момент разполагал с добре готова войска и липсвали особени съперници. Следващите години дават началото за златния подем на Тайланд, който комично за мнозина, стартира с бедното момче, което е има шанса да се образова напълно инцидентно от кралския двор.
Именно той води отбраната на столицата, а по-късно се връща, с цел да я завоюва още веднъж. Таксин се дами за лаоски принцеси (по това време многоженството е разрешено). Успява да доближи всичко това на 40-годишна възраст, като се трансформира в един от най-обичаните хора. За страдание, това има своя край. Таксин скоро стартира да трансформира своето държание. Отдава се извънредно доста на религията и най-после взема решение, че заживее с будистите, вместо да ръководи страната.
Междувременно упорства всички да го почитат като провидение, тъй като е съумял да отключи митичните сили на религията. Успял да наложи даже вярването, че неговата кръв е бяла, можел да управлява времето и разговарял единствено с Буда. Таксин предиздвикал цялото население да уважава будистите и всеки, който не приемал новия ред, бил наказван, унижаван и убиван. След като страната почнала да опада, неговите съветници побързали да създадат прелом и да го разгласят за вманиачен. Във времето на преврата, Таксин изгубил безусловно всеки съдружник.
Снимка: By ภีมเดช อมรสุคนธ์ ผู้สร้างสรรค์ผลงาน/ส่งข้อมูลเก็บในคลังข้อมูลเสรีวิกิมีเดียคอมมอนส์ – เทวประภาส มากคล้าย – Captured by Peemadej Amonsukol., CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45023979
Тайландският закон не разрешавал на владетеля да допира земята и затова бил висящ и пребит до гибел. Това е формалната версия. Мнозина считат, че Таксин е съумял да избяга. Според някои митове, единственият контакт с Буда напуснал столицата, изкачил Хималаите и живял в пещера до 80-годишна възраст.
