2 месеца след кървава вендета в Югозапада! Проговори годеницата на жестоко пребития Георги
Един случай преди 2 месеца разбуни духовете в Хаджидимово и в целия Гоцеделчевски регион. След кървавата вендета поради имотни разногласия в фамилията на локалния духовник Димитър Войнов. Тогава (18.04.2017 г.) в центъра на Хаджидимово, пред Шалевия магазин, бащата духовник и огромният му наследник Кирил, на 35 години, нападнаха с железен кол другия наследник, 32-годишния Георги, и чичото на жена му Благовест Къшев. Най-пострадал бе 32-годишният Георги, който падна в безсъзнание на земята, с разрушен череп поради удара, и незабавно след прегледа е превозен в софийската болница „ Св. Анна “ с фрактура на главата, където му бе направена животоспасяваща интервенция. По-късно друга кола за спешна помощ транспортирала за болничното заведение в Благоевград и чичото на дребната снаха Благовест Къшев. По-големият наследник във семейството Кирил бе задържан, стартира се търсене, написа struma.bg.
„ Това обаче се оказа, че не е краят, а началото на нови проблеми за нас “, свидетелства по-малката снаха на семейство Войнови – Екатерина Къшева, която изиска думата с изказванието, че до момента в който институциите бездействат, тя и Георги от пострадали са се трансформирали в нарушители.
Ето и нейното изказване:
„ Чувство на безотговорност и боязън, да попаднеш в пъкъл и да нямаш чувството, че институциите, които съгласно Конституцията и законите на страната би трябвало да те пазят, ще те защитят. Историята е дълга, само че аз ще бъда къса, тъй като в безсилието си човек усеща доста, само че споделя малко. Да попаднеш в семейство на духовник, който подклажда злоба сред двама братя, след това довеждаща до случая, който потресе доста хора.
Първият случай, в който бях втрещена и за малко се разминахме от нещо неприятно, бе известно време преди да бъде осъществен прям опит да бъде погубен бъдещият ми брачен партньор. Тогава с майка ми и моя избраник взехме решение да нахраним животните в къщата, от която се изнесохме заради нетърпимата атмосфера, основана в нея, като там останаха да живеят бащата и Каин – братът на моя избраник, назовавам го по този начин, тъй като с дейностите си припомня на притчата от Библията. Когато си тръгвахме с колата, пътят ни беше препречен от техния автомобил и даже се стигна до лек удар. Годеникът ми съумя да заключи колата и това беше ходът, който избави тогава нашия живот. Последваха удари по колата с ритници, заваляха какви ли не думи, обидите бяха жестоки. Гледката мъж в расо да изрича хули и да желае гибелта на детето си, и брат, освирепял от злоба, гняв и лакомия, несъмнено е страшна. Опитите ни да потърсим помощ от 112 бяха глупави, непотребни, тъй като очевидно в България този телефон е единствено с цел да се похвалим, че имаме телефон за незабавни потребности и ние, както всички европейци.
Казвам това, тъй като след към 20 минути, когато нещата се бяха уталожили и успяхме да се измъкнем, се обади полузаспал служител на реда, карайки ми се за какво като съм звъняла на 112, съм показала моето име, а не това на годеника ми. Това несъмнено ме втрещи! Ами нали би трябвало да се показа този, който се обажда. Май такива са нормалните правила. Явно обаче органът на реда мислеше друго, а доводите му бяха убийствени. Били познавали Георги, а мен не! Да, само че и бъдещият ми брачен партньор също се обади, преди аз да го сторя. Не последва никакъв отговор за какво след 20 минути някой въпреки всичко се е сетил за случая. То за това време можеше да се случат доста неща.
В последна сметка направихме тъжба по случая, а на бащата и брата на годеника ми бе наложено наказване да не ни приближават. Това обаче не попречи на брата на годеника ми непрекъснато да насочва закани за ликвидиране, които не спираха и които предаваше по близки и не чак толкоз хора. За похлупак като илюстрация за персоналните си упоритости и лакомия е опасността пред майка му, че ще пали свещ на гроба на сина си Георги. Това единствено по себе си демонстрира, че случилото се по-късно извънредно действие е било планувано и предумишлено, а не в положение на афект и на някакво изключително психическо положение, както се пробва да се отърве от отговорност в показанията си за страшния случай, с който за жал семейството стана известна.
Но да се върна към хронологията на събитията. След тези думи, в които искрено се криеше опасност за живота на всички ни, не можете да си визиите какво преживяхме, никой не може да си показа какво е да се страхуваш от всеки звук, всяка сянка и да се бориш с предчувствието, че всеки миг може нещо да се случи. И то се случи, предчувствието ми се оказа правилно. Посегателството над годеника ми и моя чичо Благовест Къшев от страна на татко му и брат му беше грубо, то беше за ликвидиране. Съвсем умишлено и предумишлено. Какво се случи, не желая да си припомням, не желая даже и да си помислям за това. Ужасно, единствено това мога да кажа! По-важното е, че годеникът ми оцеля по Божията воля, само че грижите по отношение на възобновяване му са ежедневни, те не са завършили. Завърши с пластина в главата, спомен от „ семейството”.
След случилото се обаче техният тормоз не спря и той е обвързван с един трактор, който предходната година майката на Георги купи от човек на име Урдев, а не от чичо ми Благовест Къшев, каквато информация бе необятно тиражирана. Те към този момент притежаваха още един трактор, а когато си тръгвахме от Хаджидимово, годеникът ми взе единия. И това се оказа огромен смут за брат му, смут, който надали някой може да си показа. Той не можеше да одобри, че може да се раздели с една от машините. Проблемът за трактора бе, че не е регистриран, за което ние постоянно говорихме по въпроса с всички от фамилията, че би трябвало да създадем всичко належащо и съгласно законите, с цел да работим умерено с него. Под натиска на Кирил господин Урдев подаваше тъжби, че тракторът е откраднат от годеника ми, което искрено бе потрес за нас. Оказа се, че тези тъжби той след това оттегляше, след това отново възобновяваше, което несъмнено ме кара да се запитвам по какъв начин може да даваш показания, че нещо е откраднато, пък след това не е откраднато. На всичкото от горната страна ти е платено.
Компетентните органи образуваха разследване и се постановяваше годеникът ми, без значение от недоброто си положение и продължаващото възобновяване, да дава пояснения по случая. Неприятното е, че никой не взе под внимание и изказването на родителите на господин Урдев, които удостоверяват, че тракторът е заплатен и няма никаква кражба. В същото време следствието за случилото се с годеника ми е на стадий оттова, където бе… Явно се реагира на производствата против годеника ми, прави се всичко „ по правилник “, а производството поради похищението против него няма никакъв резултат и е зациклило в начална фаза, без придвижване, без значение от обстоятелствата, които са налице. Та се запитвам по какъв начин нещо толкоз значимо като опит за ликвидиране се проточва към този момент два месеца, а един трактор се оказва по-голям, неуместно.
В същото време фамилията на моя предстоящ брачен партньор има и дърводелска работилница, стадо с овце, на които и годеникът ми има право, и пчелин на негово име, само че и това очевидно не значи нищо за никого.
Пчелинът на годеника ми Георги се намира в землището на нелегално издигната вила, благосъстоятелност на брат му. Но принеистовите ни опити да установим правата си имаше нови ексцесии в наличието на съдия-изпълнител и полиция. Оказа се, че станахме жертва на следващия парадокс – да притежаваш документ за нещо и да не успееш да си го вземеш. Предприехме правосъдни ограничения, които също бяха несполучливи.
Пиша тези неща не тъй като желая животът ми да е на показ, а тъй като желая да потърся отговорност за едно тежко действие и да намеря сигурност. Пиша, тъй като диря някаква правдивост. Няма да спра да я диря, пък даже да е нужно да се стигне и до съда в Страсбург! Няма да се примиря, до момента в който не бъде раздадена правдивост!
С почитание: ЕКАТЕРИНА КЪШЕВА
„ Това обаче се оказа, че не е краят, а началото на нови проблеми за нас “, свидетелства по-малката снаха на семейство Войнови – Екатерина Къшева, която изиска думата с изказванието, че до момента в който институциите бездействат, тя и Георги от пострадали са се трансформирали в нарушители.
Ето и нейното изказване:
„ Чувство на безотговорност и боязън, да попаднеш в пъкъл и да нямаш чувството, че институциите, които съгласно Конституцията и законите на страната би трябвало да те пазят, ще те защитят. Историята е дълга, само че аз ще бъда къса, тъй като в безсилието си човек усеща доста, само че споделя малко. Да попаднеш в семейство на духовник, който подклажда злоба сред двама братя, след това довеждаща до случая, който потресе доста хора.
Първият случай, в който бях втрещена и за малко се разминахме от нещо неприятно, бе известно време преди да бъде осъществен прям опит да бъде погубен бъдещият ми брачен партньор. Тогава с майка ми и моя избраник взехме решение да нахраним животните в къщата, от която се изнесохме заради нетърпимата атмосфера, основана в нея, като там останаха да живеят бащата и Каин – братът на моя избраник, назовавам го по този начин, тъй като с дейностите си припомня на притчата от Библията. Когато си тръгвахме с колата, пътят ни беше препречен от техния автомобил и даже се стигна до лек удар. Годеникът ми съумя да заключи колата и това беше ходът, който избави тогава нашия живот. Последваха удари по колата с ритници, заваляха какви ли не думи, обидите бяха жестоки. Гледката мъж в расо да изрича хули и да желае гибелта на детето си, и брат, освирепял от злоба, гняв и лакомия, несъмнено е страшна. Опитите ни да потърсим помощ от 112 бяха глупави, непотребни, тъй като очевидно в България този телефон е единствено с цел да се похвалим, че имаме телефон за незабавни потребности и ние, както всички европейци.
Казвам това, тъй като след към 20 минути, когато нещата се бяха уталожили и успяхме да се измъкнем, се обади полузаспал служител на реда, карайки ми се за какво като съм звъняла на 112, съм показала моето име, а не това на годеника ми. Това несъмнено ме втрещи! Ами нали би трябвало да се показа този, който се обажда. Май такива са нормалните правила. Явно обаче органът на реда мислеше друго, а доводите му бяха убийствени. Били познавали Георги, а мен не! Да, само че и бъдещият ми брачен партньор също се обади, преди аз да го сторя. Не последва никакъв отговор за какво след 20 минути някой въпреки всичко се е сетил за случая. То за това време можеше да се случат доста неща.
В последна сметка направихме тъжба по случая, а на бащата и брата на годеника ми бе наложено наказване да не ни приближават. Това обаче не попречи на брата на годеника ми непрекъснато да насочва закани за ликвидиране, които не спираха и които предаваше по близки и не чак толкоз хора. За похлупак като илюстрация за персоналните си упоритости и лакомия е опасността пред майка му, че ще пали свещ на гроба на сина си Георги. Това единствено по себе си демонстрира, че случилото се по-късно извънредно действие е било планувано и предумишлено, а не в положение на афект и на някакво изключително психическо положение, както се пробва да се отърве от отговорност в показанията си за страшния случай, с който за жал семейството стана известна.
Но да се върна към хронологията на събитията. След тези думи, в които искрено се криеше опасност за живота на всички ни, не можете да си визиите какво преживяхме, никой не може да си показа какво е да се страхуваш от всеки звук, всяка сянка и да се бориш с предчувствието, че всеки миг може нещо да се случи. И то се случи, предчувствието ми се оказа правилно. Посегателството над годеника ми и моя чичо Благовест Къшев от страна на татко му и брат му беше грубо, то беше за ликвидиране. Съвсем умишлено и предумишлено. Какво се случи, не желая да си припомням, не желая даже и да си помислям за това. Ужасно, единствено това мога да кажа! По-важното е, че годеникът ми оцеля по Божията воля, само че грижите по отношение на възобновяване му са ежедневни, те не са завършили. Завърши с пластина в главата, спомен от „ семейството”.
След случилото се обаче техният тормоз не спря и той е обвързван с един трактор, който предходната година майката на Георги купи от човек на име Урдев, а не от чичо ми Благовест Къшев, каквато информация бе необятно тиражирана. Те към този момент притежаваха още един трактор, а когато си тръгвахме от Хаджидимово, годеникът ми взе единия. И това се оказа огромен смут за брат му, смут, който надали някой може да си показа. Той не можеше да одобри, че може да се раздели с една от машините. Проблемът за трактора бе, че не е регистриран, за което ние постоянно говорихме по въпроса с всички от фамилията, че би трябвало да създадем всичко належащо и съгласно законите, с цел да работим умерено с него. Под натиска на Кирил господин Урдев подаваше тъжби, че тракторът е откраднат от годеника ми, което искрено бе потрес за нас. Оказа се, че тези тъжби той след това оттегляше, след това отново възобновяваше, което несъмнено ме кара да се запитвам по какъв начин може да даваш показания, че нещо е откраднато, пък след това не е откраднато. На всичкото от горната страна ти е платено.
Компетентните органи образуваха разследване и се постановяваше годеникът ми, без значение от недоброто си положение и продължаващото възобновяване, да дава пояснения по случая. Неприятното е, че никой не взе под внимание и изказването на родителите на господин Урдев, които удостоверяват, че тракторът е заплатен и няма никаква кражба. В същото време следствието за случилото се с годеника ми е на стадий оттова, където бе… Явно се реагира на производствата против годеника ми, прави се всичко „ по правилник “, а производството поради похищението против него няма никакъв резултат и е зациклило в начална фаза, без придвижване, без значение от обстоятелствата, които са налице. Та се запитвам по какъв начин нещо толкоз значимо като опит за ликвидиране се проточва към този момент два месеца, а един трактор се оказва по-голям, неуместно.
В същото време фамилията на моя предстоящ брачен партньор има и дърводелска работилница, стадо с овце, на които и годеникът ми има право, и пчелин на негово име, само че и това очевидно не значи нищо за никого.
Пчелинът на годеника ми Георги се намира в землището на нелегално издигната вила, благосъстоятелност на брат му. Но принеистовите ни опити да установим правата си имаше нови ексцесии в наличието на съдия-изпълнител и полиция. Оказа се, че станахме жертва на следващия парадокс – да притежаваш документ за нещо и да не успееш да си го вземеш. Предприехме правосъдни ограничения, които също бяха несполучливи.
Пиша тези неща не тъй като желая животът ми да е на показ, а тъй като желая да потърся отговорност за едно тежко действие и да намеря сигурност. Пиша, тъй като диря някаква правдивост. Няма да спра да я диря, пък даже да е нужно да се стигне и до съда в Страсбург! Няма да се примиря, до момента в който не бъде раздадена правдивост!
С почитание: ЕКАТЕРИНА КЪШЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ