Радиоактивните апартаменти на Тайван
Един ден през октомври 1982 година 604 тона железна скрап идват в компанията за желязо и стомана Хсин Йонг в Таоюан, Тайван. Скоро то е разтопено и употребявано за произвеждане на над 20 000 тона арматура, която сред 1982 и 1983 година е употребена за построяването на повече от 200 здания из цялостен Тайван, в това число 30 учебни заведения и 100 високи блока с над 1700 жилището.
В продължение на съвсем десетилетие жителите на тези сгради живеят живота си, без да знаят за заплахата, която се крие в стените им, макар че има предупредителни знаци. Например, през 1985 година, след рутинна ревизия на рентгеновия уред на ортодонт, който работи във вилите Миншенг в Тайпе, е неразрешено повече да употребява машината, тъй като инспекторите откриват недопустимо високи равнища на радиация в кабинета му. Същата година товар от арматура задейства радиационните аларми в локална атомна електроцентрала. Но едвам през 1992 година става известна цялостната степен на бедствието.
На 31 юли същата година служащ от Taipower демонстрира на сина си по какъв начин работи гейгеров брояч, когато устройството стартира да открива извънредно високи равнища на радиация, идващи от стените на жилището му. Скоро историята е подхваната от кореспондент от Liberty Times, който удостоверява, че постройката – както и доста други като нея – излъчват повече от 100 милизиверта годишно – 100 пъти по-голяма от безвредната доза радиация. Оказва се, че източникът е гореспоменатата арматура, която е нечиста със мощно радиоактивния кобалт-60.
Откъде идва кобалтът не е известно; някои източници настояват, че скрапът е продаден на Хсин Йонг от енергийния конгломерат Taipower, който управлява трите атомни електроцентрали в Тайван. Други допускат, че е пристигнал от откраднати апарати, употребявани за калибриране на принадлежности за премерване на радиация, или от бракувана машина за телетерапия с кобалт, употребена за лекуване на рак.
Машина за телетерапия с кобалт
Какъвто и да е казусът, в началото Комисията за атомна сила, тайландската организация за контролиране на нуклеарната сила, работи постепенно, като успокоява жителите, че равнищата на радиация в действителност са безвредни. Но под натиска на Асоциацията за радиационна сигурност (АРБ) в последна сметка стартира публично следствие. То продължава четири години и коства 15 милиона $, само че в последна сметка претърсва към 30 000 жилището в цялостен Тайван, за цели 2% от които е открито, че са рисково радиоактивни. Общо към 10 000 жители са изложени на нараснали равнища на радиация, като няколко от тях са развили рак вследствие на това – в това число младо момче, което е облъчено от металната рамка на прозореца в детската си градина и по-късно е почива от левкемия. През 1993 година трима чиновници на АРБ са упрекнати, че не предизвестяват за замърсяването във вилите Миншенг, макар че знаят за това още от 1985 година И през 1997 година районният съд в Тайпе се произнася в интерес на 57 жертви на радиационно облъчване и подрежда на тайванското държавно управление да заплати обезщетение за медицинските разноски. Днес множеството от жителите на нечисти здания са евакуирани, а самите здания са или обеззаразени, или разрушени. Въпреки това, защото от 1982 година са минали към осем полуживота на кобалт-60, радиацията, предавана от останалите здания, към този момент е в далеч по-безопасни равнища.
Докато случаят със замърсяване от 1982 година е покруса, за научната общественост той показа рядка и неповторима опция за проучване. Повечето данни за резултатите от радиацията върху хората идват от жертви на остро облъчване, като оживели от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки или злополуката в Чернобил. Но случаят в Тайван е първият образец за дълготрайно хронично облъчване на огромна част от популацията.
През 2007 година екип от Тайванската нуклеарна научно-технологична асоциация, управителен от У. Л. Чиен разгласява изследване, което проучва здравeто на 10 000 поданици на радиоактивни жилища, всички от които са изложени на излъчване сред 9 и 20 години. Проучването открива, че междинната скорост на дозата на облъчване на един гражданин е 0,4 сиверта годишно, което прави груповата доза за популацията 4000 сиверта. При радиационно облъчване с такава доза може да се чака 7,8% смъртност от рак и 1,3% забележими вродени дефекти у децата на облъчените в репродуктивни възраст – в тази ситуация надлежно 302 и 67 случая. Но когато Чиен и сътрудниците му проучват данните, те откриват единствено 7 смъртни случая от рак и 3 случая на вродени недостатъци – към 3% от предстоящите стойности. Още по-странно е, че процентът на рака в действителност е по-нисък – единствено 3% – в сравнение с при елементарното, необлъчено тайванско население.
Какво става тук? Чиен допуска, че това събитие може да е обвързвано с доктрина, наречена радиационен хормезис, съгласно която ниските дози радиация в действителност могат да бъдат потребни. Ниските равнища на радиация работят като един тип ваксина, стимулирайки и укрепвайки клетъчните механизми, които възвръщат повредената ДНК или карат раковите кафези да се самоунищожат. По този метод ниските равнища на радиация имат или безпристрастен, или удобен резултат като стават нездравословни единствено над избран предел на дозата. Сред последователите на теорията за радиационния хормезис, случаят в жилището в Тайван се счита за най-ясната проява на този принцип.
