Ебру - нестандартно изкуство за рисуване върху вода
Ебру е вековна традиция, излъчена от потомство на потомство, която улавя момента, в който рисуващият става едно с цветовете, водата и Вселената. Това е присъщ род водно изкуство, посредством което се основават ексцентрични, хипнотизиращи творби – изключително известно е в Турция и Централна Азия. Картините се създават благодарение на натурални бои, специфичен разтвор и набор от разнообразни принадлежности. Подобно на печата, творбите на изкуството, направени с ебру техниката, се основават посредством прекачване на дизайни, модели и претекстове върху листове хартия, плат и други повърхности.
Историята на Ебру - Думата ebru (облак, облачно) или abru (водна повърхност) значи на турски техника за изобразяване върху водна повърхнина и прекачване на основаното цветно изображение върху хартия/плат. Техниката е употребена и за покриване на някои ръкописи и други свещени книги.
Според историци и изкуствоведи ебру се заражда на територията на Туркестан (исторически район в Азия), по-късно стига до Иран, а по-късно и до Анадола. В по-късен интервал търговци, дипломати и пасажери, които идват в Анадола, донасят ексцентричното изкуство и в Европа. През идващите епохи на модерните времена, то се употребява необятно в Италия, Германия, Франция и Англия. В Турция красивата техника се радва на огромна известност и до през днешния ден - съвсем във всеки по-голям град и район на страната има креативен курсове по ебру.
Техниката - Специфичната техника се състои в точно разпространяване на цветове в специфична вана с вода, в която се разтваря растителна смола позната с името китре (може да се добие от тревистото растение орлови нокти, намиращо се в съвсем всички елементи на Турция, в Иран, както и в други азиатски страни). Чрез тази смола течността става лепкава и плътна, а с другите четки и принадлежности, майсторът оформя разнородни форми и претекстове.
Боите се основават от актьора като се употребяват минерални цветове от цветни камъни, пръст и някои растения. Много типове почви могат първо да бъдат превърнати в тиня, след което да бъдат филтрирани и смачкани, с цел да се образува багра. Боите се смилат на тънък прахуляк като се раздробяват върху мрамор със особено завършен хаван. Всяко от тези прахообразни багрила се слага в обособен стъклен буркан, към който се прибавят малко количество вода и пет до 10 капки злобен секрет от добитък – доста значима съставна част, която оказва помощ да се предотврати смесването на багрилата, за фиксирането им върху хартията, за приемането на разнообразни нюанси от един и същи цвят и разнородни размери на претекстовете.
Четките се вършат от розов шубрак (предпочитан материал, тъй като предотвратява мухъл) и конски косъм. Четки с друга дебелина и дължина разрешават използването и контрола на боята.
Ваните би трябвало да бъдат направени от борова дървесина, цинк или галванизиран метал - нормално са с размер 35 на 50 сантиметра или 17,5 на 25 сантиметра, по-голям от размера на хартията, с цел да се компенсира дилатацията (разширяването на хартията, когато е мокра). Тези специфични резервоари имат дълбочина от към 5-6 сантиметра.
Водата би трябвало да бъде без наличие на калций, с цел да се избегне избледняване и без озон, с цел да защищити смолата, която се прибавя, от разпенване и утежняване. Дестилираната вода е идеална за използване на техниката (в по-старите времена майсторите даже са предпочитали дъждовна вода).
Хартия – Ебру техниката може да се прави на всички типове хартия, плат, дърво, фурнири, керамика и стъкло, като се употребяват единствено минерални багрила без добавки. Но идеалната хартия е тази, която е ръчно направена, има висока абсорбционна дарба и е без киселина. Поради рядкостта и високата цена на такава хартия, тя не се предлага за начинаещи. Може да се употребява всевъзможен тип нелъскава хартия.
Чрез деликатно полагане на хартията върху ваната, плаващата картина върху нея елементарно се трансферира върху чистата повърхнина. За да се получат красиви резултати от ебру, човек би трябвало да има лека ръка, изтънчен усет и открит разум към непредвидените модели, образуващи се във водата. Търпението и положителното познаване на обичайна просвета са присъщи за майсторите. След като листът се в профил от течността, той се оставя да изсъхне добре.
Трябва да се има поради, че ебру е мъчно, изискващо огромно самообладание внимание и нюх изкуство - въпреки на пръв взор да наподобява елементарно. При него няма по какъв начин да се знае тъкмо каква рисунка ще се получи, шарките и претекстовете постоянно са неповторими, впечатляващи и неповторими. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти.
Ебру майстори – Не е допустимо да се откри с акуратност кои са били първите актьори, употребявали ексцентричната техника. Все отново първият художник, чието име се показва като занаятчия върху водната повърхнина, е Хатиб Мехмет Ефенди, живял в Истанбул през първите години на XVIII век. Най-старото непокътнато ебру е от 1554 година, а най-старият труд за ебру на турски език е от 1615 година – дребната книга „ Тертиб-и Рисале-и Ебри “. Любопитен факт е, че ебру е било по-скоро анонимно изкуство, което не съдържа подписа на своя основател. Имената на майсторите, създаващи красивите творби, преди 20-ти век достигнали до наши дни, са прекомерно малко.
Ебру изкуството набира все по-голяма известност в международен мащаб и на доста места се организират креативен курсове и работилници, където от ден на ден хора могат да се допрян до ексцентричната техника, да опознаят една друга просвета, да се слеят с цветовете и да дадат воля на въображението и страстите си, рисувайки.
Историята на Ебру - Думата ebru (облак, облачно) или abru (водна повърхност) значи на турски техника за изобразяване върху водна повърхнина и прекачване на основаното цветно изображение върху хартия/плат. Техниката е употребена и за покриване на някои ръкописи и други свещени книги.
Според историци и изкуствоведи ебру се заражда на територията на Туркестан (исторически район в Азия), по-късно стига до Иран, а по-късно и до Анадола. В по-късен интервал търговци, дипломати и пасажери, които идват в Анадола, донасят ексцентричното изкуство и в Европа. През идващите епохи на модерните времена, то се употребява необятно в Италия, Германия, Франция и Англия. В Турция красивата техника се радва на огромна известност и до през днешния ден - съвсем във всеки по-голям град и район на страната има креативен курсове по ебру.
Техниката - Специфичната техника се състои в точно разпространяване на цветове в специфична вана с вода, в която се разтваря растителна смола позната с името китре (може да се добие от тревистото растение орлови нокти, намиращо се в съвсем всички елементи на Турция, в Иран, както и в други азиатски страни). Чрез тази смола течността става лепкава и плътна, а с другите четки и принадлежности, майсторът оформя разнородни форми и претекстове.
Боите се основават от актьора като се употребяват минерални цветове от цветни камъни, пръст и някои растения. Много типове почви могат първо да бъдат превърнати в тиня, след което да бъдат филтрирани и смачкани, с цел да се образува багра. Боите се смилат на тънък прахуляк като се раздробяват върху мрамор със особено завършен хаван. Всяко от тези прахообразни багрила се слага в обособен стъклен буркан, към който се прибавят малко количество вода и пет до 10 капки злобен секрет от добитък – доста значима съставна част, която оказва помощ да се предотврати смесването на багрилата, за фиксирането им върху хартията, за приемането на разнообразни нюанси от един и същи цвят и разнородни размери на претекстовете.
Четките се вършат от розов шубрак (предпочитан материал, тъй като предотвратява мухъл) и конски косъм. Четки с друга дебелина и дължина разрешават използването и контрола на боята.
Ваните би трябвало да бъдат направени от борова дървесина, цинк или галванизиран метал - нормално са с размер 35 на 50 сантиметра или 17,5 на 25 сантиметра, по-голям от размера на хартията, с цел да се компенсира дилатацията (разширяването на хартията, когато е мокра). Тези специфични резервоари имат дълбочина от към 5-6 сантиметра.
Водата би трябвало да бъде без наличие на калций, с цел да се избегне избледняване и без озон, с цел да защищити смолата, която се прибавя, от разпенване и утежняване. Дестилираната вода е идеална за използване на техниката (в по-старите времена майсторите даже са предпочитали дъждовна вода).
Хартия – Ебру техниката може да се прави на всички типове хартия, плат, дърво, фурнири, керамика и стъкло, като се употребяват единствено минерални багрила без добавки. Но идеалната хартия е тази, която е ръчно направена, има висока абсорбционна дарба и е без киселина. Поради рядкостта и високата цена на такава хартия, тя не се предлага за начинаещи. Може да се употребява всевъзможен тип нелъскава хартия.
Чрез деликатно полагане на хартията върху ваната, плаващата картина върху нея елементарно се трансферира върху чистата повърхнина. За да се получат красиви резултати от ебру, човек би трябвало да има лека ръка, изтънчен усет и открит разум към непредвидените модели, образуващи се във водата. Търпението и положителното познаване на обичайна просвета са присъщи за майсторите. След като листът се в профил от течността, той се оставя да изсъхне добре.
Трябва да се има поради, че ебру е мъчно, изискващо огромно самообладание внимание и нюх изкуство - въпреки на пръв взор да наподобява елементарно. При него няма по какъв начин да се знае тъкмо каква рисунка ще се получи, шарките и претекстовете постоянно са неповторими, впечатляващи и неповторими. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти.
Ебру майстори – Не е допустимо да се откри с акуратност кои са били първите актьори, употребявали ексцентричната техника. Все отново първият художник, чието име се показва като занаятчия върху водната повърхнина, е Хатиб Мехмет Ефенди, живял в Истанбул през първите години на XVIII век. Най-старото непокътнато ебру е от 1554 година, а най-старият труд за ебру на турски език е от 1615 година – дребната книга „ Тертиб-и Рисале-и Ебри “. Любопитен факт е, че ебру е било по-скоро анонимно изкуство, което не съдържа подписа на своя основател. Имената на майсторите, създаващи красивите творби, преди 20-ти век достигнали до наши дни, са прекомерно малко.
Ебру изкуството набира все по-голяма известност в международен мащаб и на доста места се организират креативен курсове и работилници, където от ден на ден хора могат да се допрян до ексцентричната техника, да опознаят една друга просвета, да се слеят с цветовете и да дадат воля на въображението и страстите си, рисувайки.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ