Дядовден отпразнуваха днес в русенското село Черешово. Най-малкото населено място

Дядовден отпразнуваха през днешния ден в русенското село Черешово. Най-малкото обитаемо място на община Сливо поле събра десетки искащи да се включат в обичайното честване, което води началото си отпреди повече от половин век. За тринайсета поредна година за „ Дядо на селото “ беше определен 79-годишният Марин Ангелов. Според регионалния шеф Анатоли Станев събитието отразява неповторимите български обичай и обичаи, които е належащо да бъдат съхранени и предадени на идващите генерации. От негово име бяха отправени пожелания към всички за здраве и благополучие, както и специфична признателност към уредниците, които са съумели да запазят обичаят.

Основен уредник на празника е Народно читалище „ Христо Ботев 1926 “, като събитието се осъществя и с цялостното подпомагане на Община Сливо поле и кметството в Черешово. Местният празник минава под мотото „ Това, което дядо знае, баба не знае ”. Кметът на Сливо поле Валентин Атанасов показа, че годишно празникът се радва на все по-голяма посещаемост. Той бе безапелационен, че ще се работи събитието да бъде по-широко застъпено в туристическите направления в района. От своя страна кметският наместник на Черешово Сидер Златев показа, че за него най-голямото задоволство е насладата, която вижда измежду присъстващите. Дядо Марин пък сподели, че се усеща горделив и, че купата „ Дядо на селото “ го задължава да споделя за родните обичаи на децата и да ги възпитава в национализъм. Той и фамилията му посрещнаха гостите с доста тостове, богата софра и пожелания за шанс.

След това дядо Марин беше пренесен на ръце до каручка. После всички отидоха до селската чешма, с цел да бъде осъществен ритуалът по „ окъпване “ на дядото за здраве. Шествието продължи до селския площад, където дядо Марин бе посрещнат с самун и сол. Тържеството за Дядовден продължи в салона на локалното читалище.

Черешово е единственото място в България, където се практикува обичаят. Традицията е обвързвана с вярванията за здраве и изобилие и се е зародила още през далечната 1957-а, когато мъжете от селото решили да честват на инат на Бабинден. Празникът е фиктивен от Дамян Хаджийски и Милчо Станчев, до момента в който се оплаквали в локалната механа по какъв начин дамите се забавляват на Бабинден и ги подценяват. Идеята е била в тържествата да не се позволява присъединяване на дами, само че в последна сметка в днешно време мъжете разрешили на дамите да се включват.

Ключов детайл в празника е маратонската устойчивост на пиянство, която развързва или завързва езиците. За да ревизират ораторските си качества, мъжете би трябвало да кажат скоропоговорката
„ Сухо шише се суши на шосе “. Юнашко звание се дава на този, който я каже три пъти членоразделно и без неточност.