Дядо ми гледаше животни цял живот, още си спомням автентичния

Дядо ми гледаше животни цялостен живот, още си припомням достоверния усет на млякото и сиренето, което той правеше, споделя 32-годишната Теодора Вълова от плевенското село Писарово. Детската й фантазия като дребна въобще не била да гази с гумените ботуши 365 дни в годината из обора с овцете. Животът й обаче по този начин се стекъл, че през днешния ден Теодора ръководи огромно стопанство за породисти млечни животни. Фермата отваря през 2013 година с 50 овце. „ Стана забавно и започнахме да се развиваме ”, споделя младата жена. Днес Вълови гледат към 1000 от породите Асаф, Аваси и Плевенска черноглава. Аваси и Асаф са селектирани в Израел и тъй като са издръжливи на неподходящи условия, са подобаващи за климата в Северна България.

Вълови са ги избрали и поради високата им млечност, доходност при развъждане и отлични вкусови качества на млякото. Тази година семейството купува и кочове Лакон, с цел да стартира произвеждане и на женски агнета за майки от тази високопродуктивна френска порода.
Млякото се предава на мандра, само че цените са доста надалеч от действителните, счита Теодора.. Изкупвачите го взимат на 1,00-1,35 лева без Данък добавена стойност, а действителната цена е към 1,80-2,00 лева В магазина килото овче сирене стартира от 12-13 лв., показва Теодора. По същия метод стои въпросът и с изкупните цени на живите агнета. „ Имаме човек, който идва по Великден и Гергьовден, тъй като тогава най-вече се употребява агнешко, и изкупува животните. Цената е 4,50-5,00 лева на кг живо тегло и пада към празниците, до момента в който в магазините се подвига ”.

А да отглеждаш животни е сложна и комплицирана работа, споделя Теодора. „ Както ги гледаш живи и здрави, на сутринта може да намериш 20-30 умрели. Модернизацията и глобализацията също им се отразява ”. Теодора счита, че една от аргументите за многото заболявания по животните е обвързвана с пашата, поради все по-агресивното отнасяне на площите с агрохимически препарати. Затова в стопанството сами си създават фуражите – силаж и сенаж. Целта е да подобрят изискванията и метода на оглеждане на животните. „ Разходите са доста – лекарства, работна ръка, храна, а крайната цена е такава, че всичко излиза нула на нула. Затова сме решили да гледаме породи за мляко ”, споделя фермерката.

Тя е наела петима локални да работят във фермата, само че до момента в който откри точните служащи е предходна през много катаклизми. Селото е обезлюдено, по-голямата част от популацията е обществено едва и все пак като чуят, че става дума за работа във плантация, хората се отхвърлят. „ Трудно намираме работна ръка, тъкмо в бранш отглеждане на животни съвсем няма стимулирани хора. Тук се работи 365 дни в годината, 7 дни в седмицата. Аз си разрешавам една седмица отмора за цяла година. По време на агнилната акция сме на крайник 24 часа в денонощието. Засега екипът е добър, от 2 години не е имало текучество ”, споделя фермерката.
Работата е доста, само че с малко животни е безсмислено да се развива отглеждане на животни, счита тя. „ За хора, които гледат до 100-200 животни, няма смисъл и не е рентабилно. Те не могат да си покрият разноските за храна, какво остава за служащи, лекарства, фураж. Субсидиите, които дребните животновъди получават, не ги употребяват по предопределение, а ги одобряват за пари, които харчат за свои потребности – да си платят сметките, да пратят децата на учебно заведение, да купят нещо за у дома. Затова дребните не могат да оцелеят ”, споделя Вълова. Всяка стотинка от заеми и дотации тя влага назад във фермата, тъй като непрестанно мисли по какъв начин да я обнови и доразвие. Всички тези нейни старания са оценени в състезанието “Европейска премия за млади фермери ”, проведен от евродепутата Владимир Уручев и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). В конкуренцията тази година Теодора завоюва оценката „ Най-устойчив план “ и ще замине за финала в Брюксел, където ще бъде пратеник на Конгреса на младите фермери.

Проектът на Теодора Вълова е от 2015 година, когато тя за пръв път кандидатства по подмярка 4.1 „ Инвестиции в аграрни стопанства ”. Исканото финансиране за рационализация на фермата е на стойност 508 000 лв.. Със средствата Вълова закупува трактор и преден товарач за обслужване на животните, построява съвременна доилна зала Delaval SG 2×12 с помещение за предпазване на млякото. Доилната апаратура покачва с 25% млечната успеваемост. При ръчно доене количествата мляко доближават 300 л, а при машинно при започване на пролетта Вълови съумяват да доят по към 400 л дневно.

”Сега доим цялото стадо за към два часа, ролята на човешкия труд понижава, а пораства продуктивността на животните и продуктивността на стопанството като цяло ”. Хигиената е безупречна, защото в охладителния танк има вградена миеща система. Той охлажда по-бързо суровото мляко по време на бактерицидната фаза. Доенето е компютризирано, по тази причина понижават разноските за вода и електричество. Проектът обезпечава нови работни места, приходите на стопанството нарастват. Заради всички тези резултати Теодора възнамерява разширение на доилната зала. Наистина има доста бягане при подготовката на план, доста документална част, само че след това свършената работа се отблагодарява, заключава тя.

”Животновъдството не е лека работа. Има и моменти на обезсърчение, само че който не рискува не печели. Следващата стъпка е да затворим цикъла ”, споделя Теодора Вълова. И мечтае за мини мандра, в която да създава сирене и мляко.