Защо руските дворяни постоянно са затънали в борчове?
Дворяните като привилегировано съсловие кардинално би трябвало да разполагат с доста пари – както обособените лица, по този начин и страната.
Разказваме за какво даже най-богатите затъват в дълговата яма и по какъв начин по-късно изпълзяват (и дали въобще това се случва) от нея.
Руските дворяни съществуват в добре позната обстановка, в която живеят доста модерни поданици на градовете: на един човек се падат по няколко заема, а с цел да погасява лихвите, на човек му се постанова да преструктурира дълга. Мрежата от борчове и същинската „дългова яма“ са нещо обикновено за съветския хайлайф през втората половина на XVIII в. и целия XIX век. Това по никакъв начин не им пречи да харчат за луксозен живот, строителство на следващата оранжерия или пътешествия в Европа. Но всичко е по-сложно от елементарното предпочитание да живееш нашироко.
Защо дворяните затъват в задължения
Владимир Маковский
Има мит за баснословното благосъстояние на съветските дворяни – хора с трофеи, привилегии и царска защита. Но от дворянин до дворянин има разлика. Има благородници (и то не малко), при които фактическите приходи от именията и недвижимите им парцели са толкоз дребни, че два им стигат да поддържат светския си метод на живот и няколко прилични костюма.
Владимир Маковский
Още повече, че дворянската купа ги задължава да поддържат подобаващ метод на живот. Това постанова съществени разноски – за храна, за облекла, за книги и украшения за дома, за обучение, за прехрана на куп родственици, за солидни дарове за значими персони, за пътешествия и така нататък Тези характерни за всеки млад дворянин разноски включват наложително и „гранд тур“ – обиколка на Европа, с цел да се придобият познания от популярни експерти. По този метод те учат музика, езда, философия или стопанска система.
Дори благотворителността – привидно непринудено пожертвование – е мотив дворяните да теглят заеми. „И 15 рубли за миналогодишния дълг“, в приходно-разходната си тетрадка за своя дълг за благотворителна вноска в църквата канцлерът на Руската империя Александър Воронцов.
Николай Неврев
Най-много разноски отиват за строителство. Да имаш лично жилище е знак за авторитет – и колкото по-голямо е то, толкоз по-добре.
Като предписание, дворяните имат няколко източници на приходи (например, неговото имение и работещите в него селяни, плюс заплата от държавна служба). Но приходите от имението се получават единствено два пъти годишно (в най-хубавия случай): служещите дворяни живеят в столицата, а именията им са в провинцията – това са големи дистанции и управниците на именията не могат да си разрешат да пътуват постоянно, с цел да носят пари.
Заплатите също не се раздават постоянно – три пъти годишно. В неплодородни години имението даже може да е на загуба (Русия е страна с рисково селско стопанство и в годините без годишна продукция на помешчиците им се постанова да устоят селяните за своя сметка и да търпят загуби). Понякога заплатите се редуцират или задържат. Например, годишната заплата на оценител (чин, който е високо ценен) през XVIII в. е 300 рубли; нотариусът взема 150-200 рубли, а съдията – 600 рубли. При това един пуд (16,3 кг) свинска шунка 40 копейки, един пуд от най-хубавото пшенично брашно се харчи за 30 копейки, шапката коства 2 рубли, а богато украсената ливрея със златен ширит (дреха за лакеи и кочияши) коства 70 рубли. Представете си в този момент, че получавате пари единствено няколко пъти годишно и знаете единствено почти какви са приходите ви, а би трябвало да живеете всеки ден. Така дворяните постоянно се оказват затънали в заеми. И което е още по-лошо: доста даже не знаят на кого и какъв брой на процедура дължат.
От кого вземат пари назаем дворяните
Константин Маковский
Социалният статут на дворянина му обезпечава достъп до лесните заеми, които се появяват в Русия през втората половина на XVIII век. През 1754 година е открита първата банка – Дворянската заемна банка, която дава пари единствено на дворяните. През 1769 година в Русия поражда опцията да се вършат външни заеми. В последна сметка в страната идват доста пари, които с лекост се раздават и харчат.
Освен това, страната вкарва нова институция – така наречен дворянска настойчивост. Благодарение на нея, при положение на потребност от средства да устоя имението си, дворянинът може да вземе пари назаем от страната против рента. Но на процедура тези „инвестиционни“ пари могат да се похарчат за всичко – никой не ревизира къде отиват.
Владимир Маковский
Заем може да се тегли и от банката, което в действителност също е заем от страната (всички банки принадлежат на държавата). Към тях се обръщат и за рефинансиране на заеми: теглят се огромни заеми от банките, с цел да се погасят частните заеми.
Дворянинът може да взема пари назаем от хора, които са с по-нисък от неговия статут – от търговци и от личните си селяни. В магазина той може да пазари на вересия. И търговците с ненаситност се съгласяват, защото схващат, че даже дворянинът да почине, дългът му с огромна възможност ще бъде погасен. А за търговецът самият факт, че от него пазари благороден човек, е добра реклама.
Владимир Маковский
Понякога в именията има „две каси“ – парите на господаря (които селската община събира за помешчика) и парите на селяните. Ако господарят свърши парите, той взема от селската каса, а след това ги връща.
Как се връщат тези заеми
Дворяните имат негласна поредност във връщането на задълженията. Първа е страната, по-късно са дворяните (но не от близкото обкръжение), търговците, роднините и на последно място са селяните.
Виктор Васнецов
За да наблюдават своите разноски, някои дворяни си водят приходно-разходни книги – инструмент за финансова отчетност, където се записват всички разходи. Но не всички вършат това. На процедура информацията за всички борчове на благородниците постоянно се схваща едвам след гибелта им. Роднините даже разгласяват разгласи във вестниците, че „еди си кой дворянин е умрял и който има финансови искания, може да ги предяви в границите на шест месеца“.
Работата по ликвидирането на задълженията е комплицирана и може да се точи с години, а задълженията на споминалия се дворянин по-късно се изплащат от децата му. Но те въпреки всичко се пробват да ги погасяват. Големите заеми се покриват посредством продажба на имущество. Дворяните се грижат за репутацията си, а да имаш известност на дебитор може да е много нездравословно: мъчно ще намериш мъж на щерка си, комплицирано ще е да получиш покачване в службата и така нататък
Владимир Маковский
Разбирайки, че дворяните са в клопката на личния си статут, Свободното икономическо общество (първата социална организация в Руската империя) им предлага да си слагат избрани ограничавания в харченето на пари. Например, вместо да купуват неприятно вино, да разреждат хубавото вино с вода. Да се води сметка на брашното е комплицирано, по тази причина е по-добре хлябът да не се пече вкъщи, а да се купува. По-хубаво е да не си строят къщи, а да живеят чартърен, тъй като строителството разорява дворяните. Но тези рекомендации не са посрещнати с ненаситност: мнозина избират да отсрочват въпроса с задълженията, до момента в който не се случи нещо в действителност съществено. И да, постоянно това съществено нещо е гибелта на длъжника.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Разказваме за какво даже най-богатите затъват в дълговата яма и по какъв начин по-късно изпълзяват (и дали въобще това се случва) от нея.
Руските дворяни съществуват в добре позната обстановка, в която живеят доста модерни поданици на градовете: на един човек се падат по няколко заема, а с цел да погасява лихвите, на човек му се постанова да преструктурира дълга. Мрежата от борчове и същинската „дългова яма“ са нещо обикновено за съветския хайлайф през втората половина на XVIII в. и целия XIX век. Това по никакъв начин не им пречи да харчат за луксозен живот, строителство на следващата оранжерия или пътешествия в Европа. Но всичко е по-сложно от елементарното предпочитание да живееш нашироко.
Защо дворяните затъват в задължения
Владимир Маковский Има мит за баснословното благосъстояние на съветските дворяни – хора с трофеи, привилегии и царска защита. Но от дворянин до дворянин има разлика. Има благородници (и то не малко), при които фактическите приходи от именията и недвижимите им парцели са толкоз дребни, че два им стигат да поддържат светския си метод на живот и няколко прилични костюма.
Владимир Маковский Още повече, че дворянската купа ги задължава да поддържат подобаващ метод на живот. Това постанова съществени разноски – за храна, за облекла, за книги и украшения за дома, за обучение, за прехрана на куп родственици, за солидни дарове за значими персони, за пътешествия и така нататък Тези характерни за всеки млад дворянин разноски включват наложително и „гранд тур“ – обиколка на Европа, с цел да се придобият познания от популярни експерти. По този метод те учат музика, езда, философия или стопанска система.
Дори благотворителността – привидно непринудено пожертвование – е мотив дворяните да теглят заеми. „И 15 рубли за миналогодишния дълг“, в приходно-разходната си тетрадка за своя дълг за благотворителна вноска в църквата канцлерът на Руската империя Александър Воронцов.
Николай Неврев Най-много разноски отиват за строителство. Да имаш лично жилище е знак за авторитет – и колкото по-голямо е то, толкоз по-добре.
Като предписание, дворяните имат няколко източници на приходи (например, неговото имение и работещите в него селяни, плюс заплата от държавна служба). Но приходите от имението се получават единствено два пъти годишно (в най-хубавия случай): служещите дворяни живеят в столицата, а именията им са в провинцията – това са големи дистанции и управниците на именията не могат да си разрешат да пътуват постоянно, с цел да носят пари.
Заплатите също не се раздават постоянно – три пъти годишно. В неплодородни години имението даже може да е на загуба (Русия е страна с рисково селско стопанство и в годините без годишна продукция на помешчиците им се постанова да устоят селяните за своя сметка и да търпят загуби). Понякога заплатите се редуцират или задържат. Например, годишната заплата на оценител (чин, който е високо ценен) през XVIII в. е 300 рубли; нотариусът взема 150-200 рубли, а съдията – 600 рубли. При това един пуд (16,3 кг) свинска шунка 40 копейки, един пуд от най-хубавото пшенично брашно се харчи за 30 копейки, шапката коства 2 рубли, а богато украсената ливрея със златен ширит (дреха за лакеи и кочияши) коства 70 рубли. Представете си в този момент, че получавате пари единствено няколко пъти годишно и знаете единствено почти какви са приходите ви, а би трябвало да живеете всеки ден. Така дворяните постоянно се оказват затънали в заеми. И което е още по-лошо: доста даже не знаят на кого и какъв брой на процедура дължат.
От кого вземат пари назаем дворяните
Константин Маковский Социалният статут на дворянина му обезпечава достъп до лесните заеми, които се появяват в Русия през втората половина на XVIII век. През 1754 година е открита първата банка – Дворянската заемна банка, която дава пари единствено на дворяните. През 1769 година в Русия поражда опцията да се вършат външни заеми. В последна сметка в страната идват доста пари, които с лекост се раздават и харчат.
Освен това, страната вкарва нова институция – така наречен дворянска настойчивост. Благодарение на нея, при положение на потребност от средства да устоя имението си, дворянинът може да вземе пари назаем от страната против рента. Но на процедура тези „инвестиционни“ пари могат да се похарчат за всичко – никой не ревизира къде отиват.
Владимир Маковский Заем може да се тегли и от банката, което в действителност също е заем от страната (всички банки принадлежат на държавата). Към тях се обръщат и за рефинансиране на заеми: теглят се огромни заеми от банките, с цел да се погасят частните заеми.
Дворянинът може да взема пари назаем от хора, които са с по-нисък от неговия статут – от търговци и от личните си селяни. В магазина той може да пазари на вересия. И търговците с ненаситност се съгласяват, защото схващат, че даже дворянинът да почине, дългът му с огромна възможност ще бъде погасен. А за търговецът самият факт, че от него пазари благороден човек, е добра реклама.
Владимир Маковский Понякога в именията има „две каси“ – парите на господаря (които селската община събира за помешчика) и парите на селяните. Ако господарят свърши парите, той взема от селската каса, а след това ги връща.
Как се връщат тези заеми
Дворяните имат негласна поредност във връщането на задълженията. Първа е страната, по-късно са дворяните (но не от близкото обкръжение), търговците, роднините и на последно място са селяните.
Виктор Васнецов За да наблюдават своите разноски, някои дворяни си водят приходно-разходни книги – инструмент за финансова отчетност, където се записват всички разходи. Но не всички вършат това. На процедура информацията за всички борчове на благородниците постоянно се схваща едвам след гибелта им. Роднините даже разгласяват разгласи във вестниците, че „еди си кой дворянин е умрял и който има финансови искания, може да ги предяви в границите на шест месеца“.
Работата по ликвидирането на задълженията е комплицирана и може да се точи с години, а задълженията на споминалия се дворянин по-късно се изплащат от децата му. Но те въпреки всичко се пробват да ги погасяват. Големите заеми се покриват посредством продажба на имущество. Дворяните се грижат за репутацията си, а да имаш известност на дебитор може да е много нездравословно: мъчно ще намериш мъж на щерка си, комплицирано ще е да получиш покачване в службата и така нататък
Владимир Маковский Разбирайки, че дворяните са в клопката на личния си статут, Свободното икономическо общество (първата социална организация в Руската империя) им предлага да си слагат избрани ограничавания в харченето на пари. Например, вместо да купуват неприятно вино, да разреждат хубавото вино с вода. Да се води сметка на брашното е комплицирано, по тази причина е по-добре хлябът да не се пече вкъщи, а да се купува. По-хубаво е да не си строят къщи, а да живеят чартърен, тъй като строителството разорява дворяните. Но тези рекомендации не са посрещнати с ненаситност: мнозина избират да отсрочват въпроса с задълженията, до момента в който не се случи нещо в действителност съществено. И да, постоянно това съществено нещо е гибелта на длъжника.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ