2 милиона души притежават акции от предприятия, но не знаят за тях
Дванадесет години след края на всеобщата приватизация - над 2 милиона души имат акции от предприятия, само че не го знаят. Това демонстрира статистиката на Централния депозитар.
Институцията възнамерява да сътвори до края на годината елементарен достъп до информацията, тъй че хората да могат да ревизират акциите си и да ги ръководят. Справка демонстрира, че някой от тях могат да се окажат много печеливши и да донесат на притежателите си облага до 2 хиляди лв. след продажба на акциите.
Информация за акците няма да може да се получава непосредствено от Централния депозитар, по тази причина както и до момента ще е нужно да се обърнете към банка или капиталов фонд. Новата система ще бъде по-облекчена от в този момент съществуващата, показва Българска национална телевизия.
Масовата приватизация беше разграничена на две талази. Първата стартира през 1995-1996 година Идеята беше всички български жители да вземат участие в раздържавяването на предприятията като за задачата получиха 25 000 капиталови бона в бонова брошура. На пазара бяха препоръчани над 1000 сдружения като 70% от тях бяха фактически продадени.
Втората вълна на всеобщата приватизация стартира през 1998 година и завърши през 2005 година Тогава българите получиха нови 250 000 капиталови бона, които след деноминацията станаха 250. С тях можеше да се оперира на борсата. Масовата приватизация сътвори 81 приватизационни фонда, в които хората вкарваха боновете си и те на едро купуваха до 34% от предлаганите предприятия.
Средният размер от акции, които има всеки, взел бонове, е сред 25 и 50. Именно поради дребната численост, тромавите процедури и високите такси за обработка множеството хора от дълго време са не запомнили освен за книжките си, само че и за цялата всеобща приватизация.
3 милиона и 400 хиляди българи участваха в всеобщата приватизация. В момента спящите акции от предприятията са над два милиона и половина. Според изчисленията на централния депозитар, забравените бонове постоянно образуват до 30% от собствеността на цели холдингови структури.
Веднага откакто централният депозитар е подготвен с новите облекчени процедури, информацията ще бъде оповестена обществено. За инспекция на благосъстоятелност върху акциите, няма да се изисква бонова брошура, тъй като тя от дълго време е невалидна, а само персонални данни на притежателя ѝ, пълномощие или уверение за наследници.
Институцията възнамерява да сътвори до края на годината елементарен достъп до информацията, тъй че хората да могат да ревизират акциите си и да ги ръководят. Справка демонстрира, че някой от тях могат да се окажат много печеливши и да донесат на притежателите си облага до 2 хиляди лв. след продажба на акциите.
Информация за акците няма да може да се получава непосредствено от Централния депозитар, по тази причина както и до момента ще е нужно да се обърнете към банка или капиталов фонд. Новата система ще бъде по-облекчена от в този момент съществуващата, показва Българска национална телевизия.
Масовата приватизация беше разграничена на две талази. Първата стартира през 1995-1996 година Идеята беше всички български жители да вземат участие в раздържавяването на предприятията като за задачата получиха 25 000 капиталови бона в бонова брошура. На пазара бяха препоръчани над 1000 сдружения като 70% от тях бяха фактически продадени.
Втората вълна на всеобщата приватизация стартира през 1998 година и завърши през 2005 година Тогава българите получиха нови 250 000 капиталови бона, които след деноминацията станаха 250. С тях можеше да се оперира на борсата. Масовата приватизация сътвори 81 приватизационни фонда, в които хората вкарваха боновете си и те на едро купуваха до 34% от предлаганите предприятия.
Средният размер от акции, които има всеки, взел бонове, е сред 25 и 50. Именно поради дребната численост, тромавите процедури и високите такси за обработка множеството хора от дълго време са не запомнили освен за книжките си, само че и за цялата всеобща приватизация.
3 милиона и 400 хиляди българи участваха в всеобщата приватизация. В момента спящите акции от предприятията са над два милиона и половина. Според изчисленията на централния депозитар, забравените бонове постоянно образуват до 30% от собствеността на цели холдингови структури.
Веднага откакто централният депозитар е подготвен с новите облекчени процедури, информацията ще бъде оповестена обществено. За инспекция на благосъстоятелност върху акциите, няма да се изисква бонова брошура, тъй като тя от дълго време е невалидна, а само персонални данни на притежателя ѝ, пълномощие или уверение за наследници.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ