Двамата мъченици Теодул и Агатопод живели през III-IV век в

Двамата мъченици Теодул и Агатопод живели през III-IV век в град Солун. Това било времето на римските императори Диоклетиан и Максимиан, които грубо преследвали вярващите в Иисус Христос поради отхвърли им да почитат езическите божества на държавната вяра (по това време тя включвала и респект към обожествяваната персона на настоящия император).

Християните почитат единия същински Бог и вярата им не позволява те да се покланят на други божества. Затова потърпевши голям брой Христови почитатели, описват от Българска телеграфна агенция. 

Тези солунски мъченици били свещенослужители на църквата в своя град. Агатопод бил възрастен човек и служел като дякон, а Теодул таман навършил пълноправие. Той имал положително обучение и помагал в църковната община като читател по време на богослуженията. Двамата мъже водели чист и благодетелен живот. По огромната Си благосклонност Бог надарил младия Теодул с чудотворна мощ. С горещите си молебствия той излекувал мнозина заболели от разнообразни заболявания и обърнал не малко езичници към Христос.

Когато почнало гонението обаче, градоначалникът на Солун Фаустин наредил да заловят най-видните измежду християните, с цел да сплаши останалите. Сред затворените в тюрма били Агатопод и Теодул. Те били измъчвани грубо и принуждавани да принесат жертви на идолите.

Фаустин персонално разпитвал двамата мъже и се опитал да ги убеди да се отрекат от вярата си. Но те със мощни доводи му потвърдили, че направените от глина или метал идоли не са богове и че безумно постъпват тези, които им се покланят и им принасят жертви. Тези думи смутили Фаустин.

Той се страхувал, че казаното може да подейства на присъстващите там езичници и по тази причина прекъснал разпита. На другия ден произнесъл смъртна присъда и за двамата. Веднага завели мъчениците на брега и както били оковани с тежки окови, ги хвърлили в морето да се удавят.