21 декември - най-късият ден през годината
Два пъти през годината се случва явлението, което назоваваме слънцестоене. През лятото навръх обяд слънцето е оптимално високо над хоризонта, а през зимата - оптимално ниско.
В деня на зимното слънцестоене нашата звезда очевидно се изкачва минимум над хоризонта. Това се случва всяка година на 21 или 22 декември и тогава денят е с най-малка дълготрайност, а нощта е най-дългата в годината. Моментът, когато настава слънцестоенето всяка година е друг, поради обстоятелството, че продължителността на слънчевата година не съответствува тъкмо с календарното време.
През 2018 година в 0:23 часа на 22 декември българско време (22:23 часа на 21 декември по UTC) Слънцето ще е минало през точката на залез, която е оптимално ниско над южния небосвод и с това ще настъпи астрономическата зима в Северното полукълбо (за цивилен потребности изгревът в този ден е в 07:53 часа, а залезът - в 16:56 часа; продължителността на най-краткия ден в годината е 9 часа и 2 минути).
По време на зимното слънцестоене на ширините зад 66,5 паралел Слънцето въобще остава невидимо - единствено избледняването на сумрака демонстрира, че то се намира някъде под хоризонта. На самия Северен полюс на Земята дори липсва и сумрака - в районите зад полярния кръг настава тъмнината на арктическата зима.В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и стартира да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.Дните на слънцестоенето са видяни от предците ни в доста дълбока античност. През зимата, по време на най-късия ден в годината, на всички места по света хората са провеждали, а и до през днешния ден организират обреди, с които да измолят завръщането на светилото, даряващо на земята топлота.
По зимното слънцестоене са гадаели за бъдещата годишна продукция. В антични времена са считали, че в случай че на 21 декември по дърветата има скреж, то реколтата от зърно ще бъде добра.
Древните славянски нации отбелязвали зимното слънцестоене с езическите си ритуали, които бележели началото на Новата година. От там идва връзката с божеството Коляда, пренесено в наши дни в Коледните традиции и обреди. В центъра на празника на Коляда е огънят, отъждествяван и призоваващ слънчевата светлина и топлота, които след отминаването на тази нощ би трябвало да се завърнат и да стават от ден на ден и повече. Ритуалните пити, които се месят за този ден, по форма също припомнят на Слънцето.
Източник: Кросс
В деня на зимното слънцестоене нашата звезда очевидно се изкачва минимум над хоризонта. Това се случва всяка година на 21 или 22 декември и тогава денят е с най-малка дълготрайност, а нощта е най-дългата в годината. Моментът, когато настава слънцестоенето всяка година е друг, поради обстоятелството, че продължителността на слънчевата година не съответствува тъкмо с календарното време.
През 2018 година в 0:23 часа на 22 декември българско време (22:23 часа на 21 декември по UTC) Слънцето ще е минало през точката на залез, която е оптимално ниско над южния небосвод и с това ще настъпи астрономическата зима в Северното полукълбо (за цивилен потребности изгревът в този ден е в 07:53 часа, а залезът - в 16:56 часа; продължителността на най-краткия ден в годината е 9 часа и 2 минути).
По време на зимното слънцестоене на ширините зад 66,5 паралел Слънцето въобще остава невидимо - единствено избледняването на сумрака демонстрира, че то се намира някъде под хоризонта. На самия Северен полюс на Земята дори липсва и сумрака - в районите зад полярния кръг настава тъмнината на арктическата зима.В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и стартира да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.Дните на слънцестоенето са видяни от предците ни в доста дълбока античност. През зимата, по време на най-късия ден в годината, на всички места по света хората са провеждали, а и до през днешния ден организират обреди, с които да измолят завръщането на светилото, даряващо на земята топлота.
По зимното слънцестоене са гадаели за бъдещата годишна продукция. В антични времена са считали, че в случай че на 21 декември по дърветата има скреж, то реколтата от зърно ще бъде добра.
Древните славянски нации отбелязвали зимното слънцестоене с езическите си ритуали, които бележели началото на Новата година. От там идва връзката с божеството Коляда, пренесено в наши дни в Коледните традиции и обреди. В центъра на празника на Коляда е огънят, отъждествяван и призоваващ слънчевата светлина и топлота, които след отминаването на тази нощ би трябвало да се завърнат и да стават от ден на ден и повече. Ритуалните пити, които се месят за този ден, по форма също припомнят на Слънцето.
Източник: Кросс
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ