Едно от бедствията на съвременността е глобалната пошлост, излъчвана в ефир | Григорий ПОМЕРАНЦ
Думи за незнанието на огромния съветски мъдрец, културолог, публицист и участник във Великата Отечествена война.
(1918 ~ 2013)
Един от проблемите, които не могат да бъдат решени с прецизни ракети – милиардите невежи, недорасли, недоучени, недоразвити...
Примитивните нации са умеели да възпитават своите момчета и девойки. Простата просвета влизала в главите им, и във всяка глава имало нужните детайли на етиката и религията, а освен техническа информация.
Културата била духовна и нравствена цел.
В натурален образец на тая целокупност се превръщали майката и бащата. Днес всичко това е банкрутирало.
Тийнейджърът, овладял компютрите, смята себе си за по-умен от чичото, който написа на ръка.
Светът се трансформира, на всеки 5 години той е напълно различен, и всичко остаряло се сблъсква с кораба на съвременността.
Роят се милиарди хора, за които светините, опазени от необразованите пастири не костват пукната пара.
Защо им е на младите да четат за Княз Мишкин? Със ориста на Другия, все едно – те няма да се нагърбят…
Едно от бедствията на съвременността е световната долнопробност, предавана в ефир. Възниква илюзията, че глобализмът и пошлостта са синоними. И таман по тази причина глобализмът провокира гневна опозиция. Не единствено етническа. Не единствено изповедална…
Една от особеностите на великите културни светове е способността им на исторически поврат, преходът от разширения на открито растеж към вътрешен растеж, от хипнозата на центробежните процеси до съзерцанието на духовния център и покаянието за отричането си от него…
Лидери ще станат страните, които по-добре от другите съумеят да основат нов жанр на живот, да включат паузата на съзерцанието в нормалните каузи, да се избавят от трескавата активност, от „ блудството на труда, което е в кръвта ни ” (Осип Манделщам).
Пионери могат да станат и огромни, и дребни страни, и мощни, и слаби. Ние не знаем, кой ще успее отсега нататък. Но всички би трябвало да опитаме.
Решаваща ще стане не стопанската система, а педагогиката, започвайки от детската градина. Децата схващат новото толкоз по-бързо от възрастните.
Спомням си думите на едно 4-годишно момиченце: „ Мамо, не ми приказва високо, от това дърветата изсъхват… ”
От най-ранно детство можем да възпитаваме в разбирането на насладата, която дава съзерцанието. И това приготвя хората за преоценка на полезностите, за прехода от инерцията на неограниченото уголемение на техническия свят към цивилизацията на съзерцанието, духовния растеж и равновесието с природата.
Ако просто призовем хората да лимитират своите потребности, нищо друго няма да получим, с изключение на разкол. Иван ще „ кимне ” на Петър, Европа на Америка, Азия на Европа.
Промяната може да се случи само с откриването на полезността на съзерцанието в делата, в разговора, в полемиките, в развиването на мисълта.
Училището не може да избяга от днешния ден, не може да не приготвя програмисти, адвокати, мениджъри. Но днешният ден е скоропостижен, и течението го отнася към гибелта.
Думата „ кала ” е омоним и на санскрит има две смисли – време и гибел. Култура, не намерила опора във вечността, се сгромолясва под напора времето.
Училищата могат и са длъжни да учат на паузата на съзерцанието – посредством изкуството, литературата.
Източник: kefline.ru
Снимка: pomeranz-mirkina.com
