Думата токсичен“, когато става въпрос за човек, е неприятна и

Думата „ отровен “, когато става въпрос за човек, е неприятна и обидна. За „ токсично държание “ се приказва относително от скоро. Може думата да не ви харесва, само че евентуално край вас има не един или двама, които постепенно, само че несъмнено ви тровят с наличието си.

Преди време писахме за токсичните баби (майки, свекърви) - по какъв начин работят ти и и по какъв начин можете да се справите с тях. “

Има обаче и модерни родители, които без да си дават сметка, вредят на децата си с сходно „ токсично “ държание.

Ето 8 техни характерности.

Прекомерна рецензия

Няма нищо неприятно понякога градивно да критикувате детето си - това е част от възпитанието. Има родители, които непрестанно сипят упреци. Дори, когато детето направи нещо „ положително “, не получава хвалба за това.

Вероятно им се коства, че по този начин го приготвят за „ същинския “ живот и каляват характера му, в действителност отглеждат човек с ниско самочувствие, нерешителност в себе си.

Прекомерен контрол 

Всички родители желаят децата им да бъдат здрави и здрави, само че в някои случаи техните страхове и грижи им минават естествените граници. Те се стремят да управляват всяка тяхна стъпка, не разрешават им всичко евентуално рисково - от игра в калта до вървене на открито разсъблечени и без шапка, да вземем за пример.

Свръхзагрижените родители лишават детето си опцията да опознае света, да сгреши, само че и да научи нещо от грешките си. То не може и за минута за усети своята автономия и не се научава да взема лични решения.

Забрана на страстите

Токсичните родители не са подготвени да одобряват страстите на децата (а те нормално имат доста такива). Опитват се да си ги спестят, с цел да не се натоварват. Използват се заплашване, забрани, насмешки и упреци - всичко, с цел да ги лимитират и подтиснат. Така, вместо да научат детето да схваща и да ръководи своите  страсти, то ги счита за нещо недопустимо. По-късно в живота не умее да се оправя със личните си усеща. 

Без пояснения

Децата задават доста въпроси - от време на време даже еднакъв и то безчет пъти. Просто, тъй като по този начин опознават света. Научават имената на предметите, разгадават кое по какъв начин работи и работи, срещат се с всичко, което ги заобикаля. Разбира се, даже най-търпеливите родители в света не постоянно имат време да дават отговор на въпроси 24/7.

Токсичните обаче изобщо не изясняват – те не виждат причина за уточнения. Обикновено заместват обясненията с команди.  „ Млъкни и прави това, което споделям “ или „ Защото аз споделих по този начин “ . Това са най-честите отговори на детското  „ Защо? “.

Вероятно с сходни изречения детето пораства „ чинно ”, извършва категорично това, което му кажат, само че по-нататък в живота това ще е спънка.

Хлапето има потребност единствено да разсъждава и да взема самостоятелни решения.

Снимка: Guliver / iStock

Хапливи смешки

Границата сред закачката и хапливата смешка елементарно може да се наруши. Някои родители си разрешават зли смешки и във връзка с външния тип, характера, слабостите и заниманията на детето. По предписание, на сходни „ смешки “ се смее единствено този, който ги е измислил. А на митингите и обидата на хлапето реагират с думите: „ Защо се дразниш? Шегувам се! "

Викове и хули

Родителите са изнервени и постоянно покачват звук у дома. Карат се между тях, викат и на децата. Малките последователно привикват с сходно другарство и го възприемат като нещо обикновено. Свикват с обстоятелството, че експанзията е единственият метод на другарство. По-късно самите те стартират да употребяват експанзия за решение на проблемите си.

Нарушаване на границите

Авторитарните родители не зачитат персоналните граници на детето. Те постоянно влизат в стаята му без да чукат, ровят из персоналните му движимости, четат кореспонденцията му, изхвърлят неговите движимостите и се разпореждат с тях като със свои.

Нарушават и границите на физическия контакт: засипват го с нежелани обятия, упорстват:  „ Целуни баба си, че ще се обиди “.. .

Науката твърди, че в случай че в детството персоналните граници са били нарушавани непрекъснато, има риск това дете да стане жертви на принуждение или агресор. Просто тъй като то няма опит в връзките, неговите персонални граници не са били зачитани и то не смята това за полезност.

Насаждане на възприятие за виновност

Родителите би трябвало да научат детето да демонстрира съпричастност и да поема отговорност за своите дейности. Когато обаче виновността се трансформира в инструмент, който им оказва помощ да реализират това, което желаят, това е операция и тя е рискова.

Ако родителите карат детето да се усеща отговорно, че  не се държи по този начин, както те искат или не взема решенията, които чакат от него („ Цял живот посветих на теб, а ти...! “), те демонстрират токсично държание, което няма нищо общо с емпатия или признателност.

Мона Василева / Новите родители