Духовен байпас (част I)
„ Духовен байпас “ е термин, препоръчан от Джон Уелууд при започване на 80-те години на 20-ти век. Изразява какво в действителност не е нематериалност, само че наподобява, претендира или е представяно за такава. Представяме ви фрагменти от публикацията на Орлин Баев – психолог и психотерапевт, разкриваща методите на съзнанието и егото да се наместят в по този начин наречените наши „ духовни “ напъни и да трансформират вътрешната ни картина тотално. Заменяйки истинното с лъжливото. Или както се показва Баев с неподражаемия му жанр - окачане за хубавичкото и отбягване на лошичкото…
„ Духовно “ заобикаляне на прочувствени нерешености посредством психологични защитни механизми, изолиращи нежелани лични проблематики през интелектуализации, рационализации, образуване на реакция, отреагиращи прочувствени изстъпления и други. Това е в действителност нравствен байпас. Докато при представяното за духовна процедура и живот работят автоматизирано неумишлено, тези психологични механизми, накичени с думичката нематериалност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и по този начин хронифицират и карат нерешеното да гние и да се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо.
Здравата нематериалност е себепознание, приложено в делника, в най-малките ежедневности. То е познаване на сянката толкоз, колкото и на светлината, на свръхсъзнателността, по едно и също време с подсъзнателността. Зрялата нематериалност по никакъв метод не е напудрено-розова. Нормално е дадена духовна дисциплинираност да изпитва естествената бинарна емоционалност, присъща на човешкото съществуване: наслада и горест, яд и мир, болежка и наслаждение, боязън и храброст, обич и ненавист, експлоадиране и умиротворяване, харесване и нехаресване, привличане и отбиване, благосклонност и неприязън. Емоционалната его природа си остава същата, даже при най-висшето прояснение. Разликата е в гледната точка, в панорамата на диалектичен синтез, от която липсва окачане за „ хубавичкото “ и избягване на „ лошичкото “.Първият симптом на псевдодуховността е интелектуализацията - опит посредством мислене и говорене за дадена проблематика, тя да бъде следена и сложена на отдалеченост благодарение на сигурността на хващането за думите, за разсъдък. Мислене за мисленето, натрапливо предъвкване, посредством което се показва невротичният свръхконтрол, тягостен нежелано „ недуховния “страх, пристрастеност, болежка...
Рационализацията постоянно се бърка с интелектуализацията, само че е друг механизъм. Тя е извиняване на лично непоемане на отговорност за решение на нежелани вътрепсихични наличия и процеси посредством сякаш рационални пояснения, изнасящи отговорността във външни фактори. Извинение за липса на интензивно включен обществен живот, за „ аз съм над нещата и това не е значимо “ държание, за непоемане на отговорност, за неучтивост, наричана откровеност и духовна дисциплинираност, за равнодушно безлюбие. Извинения за липса на сърдечна емпатия и помагане в потребност, оправдавани с карма.
При образуване на реакция постоянно „ духовният “ изразява отношение, противоположно на настоящо наличното надълбоко в него. Изтласканите сенки на неприятното момче/момиче, простака, бохема, насилника, безскрупулния, хищника, властния и така нататък, биват „ замазвани “ чрез проявявано външно отношение на осъждането им при тръбене за добрина, непорочност, просветеност, аскеза, отзивчива взаимопомощ, сдържаност, съчувствие, алтруизъм. Не че в последните има нещо неприятно - в противен случай, когато са част от действителна, оцялостена нематериалност, са най-прекрасните нравствени постижения на Човека, основа за събуждането за Същността му. Разликата обаче сред цялостната и байпасната нематериалност е огромна.
(Очаквайте втората част на материала)
