Кой може да се смята щастлив? ╫ Йоан ЗЛАТОУСТ
Дух правоверен. Кой може да се счита благополучен?
Сегашният наш живот изобилства с многочислени паники и грижи. Но това не е тежко, възлюбени, а тежкото е, че ние имаме опция да създадем тези паники и грижи по-слаби или най-малко да ги понасяме без особени премеждия, а пък не се грижим нито за едното, нито за другото, само че всичкото си време прекарваме в отчаяние: един скърби, че е безпаричен, различен - че е болен, трети - поради многото грижи и безпокойства у дома, четвърти - да изучи децата си, а пети - заради бездетство. И обърнете внимание, какъв остатък от безумство има в тази ситуация, тъй като съвсем всички скърбят за неща, противоположни едни на други. Не би трябвало да се скърби за противоположни неща. Ако ли бедността е зло, и освен това отвратително, то оня, който живее в благосъстояние, в никакъв случай не би трябвало да скърби. Ако бездетството е зло, то оня, който е бил благополучен да има доста деца, би трябвало постоянно да бъде радостен. Ако ли е желателно да се занимаваме с публични работи и да се любуваме от почести и да имаме доста подчинени, то би трябвало всички да заобикаляме свободния и спокоен живот. А в този момент, като виждаме, че еднообразно скърбят и богатите, и бедните, и прекомерно постоянно даже богатите вършат това повече от бедните, скърбят властимащите и подчинените, бащите на доста деца, и тези, които нямат нито едно, ние считаме, че са отговорни за това въодушевление не самите условия, а тези, които не могат както би трябвало да се възползват от тях и да отстранят от себе си всяко отчаяние.
Не неочакваната смяна на тези условия служи за причина на паниките и безпокойствата, само че ние и нашият разум, тъй че в случай че той е добре просветен, ние постоянно ще си отдъхваме в умерено море и в безшумно пристанище, въпреки отвред да се надигат безчет доста бури; и в другия случай, когато той не е добре надъхан, ние ще се намерим в ситуацията на оня, който е изпаднал в корабокрушение, въпреки всички наши каузи да са движени от добър вятър. Същото може да се забележи и за телата. Оня, който е заздравил своето тяло, освен няма да претърпи нищо извънредно, въпреки и да се е явила потребност да противодейства на безбройни промени на въздуха, само че с помощта на упражнението и на навика към неприятна температура, дори получава нарастване на своята сила; в случай че ли той има едва и мършаво тяло, въпреки даже и да се любува на хубаво и ароматно време, не ще извлече от това удобно изискване никаква изгода, тъй като личната негова отпадналост противодейства на хубавото въздействие на времето. Затова и ние, всякога, когато видим, че не ни върви в работите, дано, възлюбени, да не упрекваме Бога, тъй като това не значи, че ние сме намерили лекарство за раната, а значи, че към раната сме притурили още една.
Нека не мислим, че светът се ръководи от демони, да не мислим, че за нашите каузи никой не промишлява, да не противопоставяме на Божия промисъл някаква обреченост или орис. Всичко това е преизпълнено с осквернение, тъй като бъркотията и неприятният вървеж на работите зависят не от хода на самите работи, а от настроението на духа, който, въпреки и да би се наслаждавал от доста удобно стичане на събитията, не би получил за себе си никаква изгода до тогава, до момента в който не поправи безпорядъка, който се намира в самия него.
Много хора понасят беднотия - и не престават да благодарят на Бога за това! Мнозина пък живеят в благосъстояние и лукс и не благодарят, а злословят Бога! Други, без да са претърпели нещо извънредно, упрекват Божия промисъл. Не малко има пък такива, които прекарват целия си живот в затвор, понасят тамошните премеждия с по-голямо здравомислие, в сравнение с - своето състояние тези, които живеят на независимост и в сигурност. Виждате ли, че нашето душевно положение и нашият личен разум са причина и на едното, и на другото, а не самата природа на събитията. Ето за какво, в случай че ние се грижим за нашия дух, то не би имало грижи и безпокойства, не би имало раздори, не би имало нищо извънредно, въпреки и събитията на нашия живот да биха се колебали по-силно даже и от морските талази.
За това, кой е другар на Бога и кой зложелател, не съдете на съображение на тукашното благополучие и злощастие, само че в случай че видите, че някой живее заслужено, изтощава се от болест, взира се в това, което е благочестиво, то облажавайте го и го считайте заслужен за състезание, въпреки и да е завързан от безчислени вериги, въпреки той непрестанно да живее в затвор, въпреки и да би бил служащ у недостойни господари, въпреки и да би живял в беднотия, въпреки и да би работил на мини, въпреки и да би търпял нещо друго по-ужасно и по-непоносимо. Блажен е тоя човек, въпреки и да биха били даже изкълвани очите му, въпреки и да биха го горили или пък, по-малко, да биха изнурявали единствено тялото му. Ако видите, че различен, който живее порочно и развратно и който прави огромни злодеяния, се любува на огромна чест, издига се даже до царския трон, поставя на себе си корона, има багреница и владее цялата галактика, то оплачете него, и затова го наречете трагичен. Наистина, няма нищо по-тежко от разнебитена душа, макари да би є била подчинена цялата галактика. И в действителност, каква изгода имаме от непотребни благосъстояния, когато от всички по-бедни сме откъм добродетели? Каква е изгодата, в случай че владееш над толкоз доста хора, когато самичък не можеш да победиш себе си и своите лични пристрастености?
Как да не е безсмислено, в случай че ние забележим, че някой си ненадейно изумен от телесна болест, се смята от нас за трагичен, въпреки дори да е богат, а когато душата му се намира в неприятно положение, душа, на която у нас нищо няма равно и повече скъпо, облажаваме го поради дребните благосъстояния или поради бързопреходната чест, или поради друго нещо всред това, което си остава тук и ни изоставя дружно с този живот, и освен това - постоянно дори и преди края на последния. Не правете това, апелирам! Това е причина за разстройване, това е причина за грижи и безпокойства. Заради това точно мнозина упрекват Бога, поради това мислят, че за света никой не промишлява. Ако ли те знаеха, че сегашният живот няма никакво друго богатство, с изключение на добродетелта, че не е богатство нито благосъстоянието, нито съкровищата, нито здравето, нито могъществото, нито друго каквото пъкъл било, и че в настоящия живот няма зло, с изключение на порочността и лукавството и душевната безнравственост, че не е зло нито бедността, нито благосъстоянието, нито кавгите и лъжливите доноси и останалото, което се смята за злощастие, то в никакъв случай не би се говорило това, което в този момент се приказва, в никакъв случай хората не биха прекарвали живота си в отчаяние, в никакъв случай не биха облажавали тези, които би трябвало да смятат за нещастни, в никакъв случай не биха смятали за нещастни тези, които би трябвало да облажават, не биха се отнасяли по този точно метод към същинското достолепие на хората. Да облажавате хората за това, че са затлъстели, че имат изобилни ястия и че дълготрайно спят, това не е нищо друго, с изключение на да се отнасяте към тях като към безсловесни животни, тъй като и тяхното благополучие точно в това се състои, или по-добре е да кажем: това е зло и за безсловесните същества.
Затова дано да не променяме на благородното си потекло и да не падаме до низкото състояние на безсловесните животни, с цел да не ни визира казаното в Писанието: „ Човек, който е в респект и е неблагоразумен, е сходен на животните, които умират ” (Пс. 48:21). Да дефинираме щастието в живота съгласно на разкоша и благосъстоянието, ще рече да не обръщаме внимание на личното си достойнство, и от хора да се обръщаме на коне и осли! Дано няма такива в това духовно и благочестиво заседание! Именно по тази причина ние се събираме постоянно и се любуваме от слушане на божественото слово, с цел да можем да станем плодоносни дръвчета и да принесем в точния момент плод, та да го складираме в общата житница, която ще послужи за популярност на Бога, пазача на нашите души, и нам ще донесе вечен живот, който нека да достигнем всички посредством благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто дружно с Отца и Св. Дух дано бъде популярност, власт и чест вечно. Амин.
Из: „ Безсмъртни слова - Св. Йоан Златоуст ”, изд. Тавор
Изображения: pravoslaven-sviat.org, zografi.pravoslavie.bg
