Другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради

„ Другите хора не вършат нищо поради вас. Правят го поради себе си. Техните думи, действия и отзиви се управляват от споразуменията в личните им мозъци. “

~ Из „ Четирите съглашения “, Дон Мигел Руис

Второто съглашение

♥ Не приемай нищо персонално

Каквото и да става към вас, не го приемайте лич­но. Нека използваме предходния образец - в случай че ви видя на улицата и кажа: „ Глупак подобен “, без да Ви познавам, зна­чи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лич­но, евентуално ще повярвате, че сте малоумен Може би ще си помислите: „ Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат какъв брой съм малоумен? “ Приемате го персонално, тъй като се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата минава през вас и вие сте в плен на съня за пъкъла. Причина за това е тава нареченото възприятие за лична значителност. Личната значителност или - да приемаш нещата персонално - е висшата демонстрация на егоизма, защото считаме, че всичко е обвързвано с нашето „ аз “. По време на обучение­то или опитомяването си ние се научаваме да приема­ме всичко персонално. Смятаме, че сме виновни за всичко. Аз, аз, аз, постоянно аз!

Но другите хора не вършат нищо поради вас. Правят го поради себе си. Всеки живее в личния си сън, в личния си ум; неговият свят е напълно друг от оня, в който живеем ние. Когато одобряваме нещо персонално, ние считаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.

Дори когато нещата в действителност наподобяват персонални, даже когато другите намерено ви оскърбяват, това отново няма нищо общо с вас. Техните думи, действия и отзиви се управляват от споразуменията в личните им мозъци. Позицията им е плод на метода, по който са били програмирани по време на опитомяването.

Приемането на нещата персонално ви прави лесна плячка за тези хищници черните магьосници. Тогава те елементарно ви хващат на въ­дицата си с едно повърхностно подхвърлено мнение, пускат ви каквато отрова желаят, и, тъй като приемате нещата персонално, вие я поглъщате до дъно. Приемате целия им прочувствен отпадък и той става ваш. Но в случай че не приемете нещата персонално, вие сте имуни­зирани посред самия пъкъл. Имунитетът към отровата посред пъкъла е подарък от това съглашение.

Когато приемате нещата персонално, вие се чувствате наранени и реакцията ви е да отбраните убежденията си и да създавате спорове. Правите от мухата слон, тъй като изпитвате нужда да бъдете прави, а всички други да бъркат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях личните си отзиви. Чувствата и постъпките ви също са проекция на личния ви самостоятелен сън, отражение на личните ви съглашения. Вашите изявления, каузи и отзиви са в единодушие със подписаните от вас съглашения - и тези отзиви нямат нищо общо с мен. Аз не се интересувам от вашата преценка за моята персона и мнението ви не ме визира. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо персонално, тъй като се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в единодушие със своята система от вярвания, тъй че това, което мислят, в действителност не се отнася до мен, а до самите тях.

Не приемайте нищо персонално, тъй като когато приемате нещата персонално, вие се обричате на безсмислено страда­ние. Хората са пристрастени към страданието в раз­лична степен и ние се поддържаме един различен в поддържането на тази пагубна обвързаност. Хората са съгласни да си оказват помощ да страдат. Ако имате потребност от малтре­тиране, доста елементарно ще намерите кой да ви малтретира. По същия метод, в случай че сте с хора, които имат потребност да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „ Моля ви, ритнете ме “. Те търсят опрощение за страданието си. Пристрастеността им към страданието в действителност е съглашение, което се възобновява всеки ден.

Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и посте­пенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се само­залъгвате. Не очаквайте хората да ви споделят истината, тъй като те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате или не на ка­заното от другите.

Когато в действителност виждаме хората в същинската им светлина, без да го одобряваме персонално, в никакъв случай няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори дру­гите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, тъй като се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвър­шени. Болезнено е да свалиш тази обществена маска. Кога­то хората споделят едно, а вършат друго, вие се самоза­лъгвате, в случай че вярвате на думите им, а не на постъпките им. Но в случай че сте почтени със себе си, ще си спестите мно­го прочувствена болежка. Истината може да е мъчителна, само че не е належащо да бъдете пристрастени към болката. Изцелението е в ход и е единствено въпрос на време неща­та за вас да се подобрят.

Когато някой не се отнася към вас с любов и почитание, ще бъде същински подарък той да напусне живота ви. Не го ли стори, сигурно ви чакат доста години на стра­дание. Известно време ще ви боли от раздялата, само че най-после сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да избе­рете това, което в действителност желаете. Ще откриете, че с цел да извършите правилния избор, ви е по-необходимо да вярвате на себе си, в сравнение с другите.

Създадете ли си навика да не приемате нищо лич­но, ще избегнете доста неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и даже тъгата просто ще се стопи, в случай че не приемате нещата персонално.

Ако съумеете да превърнете това второ споразуме­ние в табиет, ще откриете, че нищо не може да ви върне назад в пъкъла. Престанете ли да приемате нещата персонално, ще почувствате голяма независимост. Ще получите имунитет към злите магьосници и никое проклинание -колкото и да е мощно - няма да ви застигне. Дори целият свят да злослови за вас, в случай че не го приемате персонално, ще бъ­дете ваксинирани. Може някой съзнателно да ви изпрати прочувствена отрова, само че в случай че не го приемате персонално, няма да я погълнете. Когато не приемете прочувствената отрова, тя ще стане още по-вредна за този, който я изпраща, само че не и за вас.

Когато ви стане табиет да не приемате нещата лич­но, няма да ви е належащо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериоз­ните решения с помощта на вярата в себе си. Вие в никакъв случай не сте виновни за постъпете на другите; виновни сте единствено за личните си действия. Кога­то в действителност го разберете и откажете да приемате не­щата персонално, небрежните забележки или действия на другите надали ще ви наранят.

Ако спазвате това съглашение, можете да пътува­те по целия свят с изцяло отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „ Обичам те “, без боязън, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате това, което ви е необхо­димо. Ще можете да кажете „ да “ или „ не “ - което избе­рете - без да се осъждате и да изпитвате възприятие за виновност. Ще можете постоянно да следвате сърцето си. Тога­ва даже посред пъкъла ще изпитвате вътрешен покой и благополучие. Ще можете да останете в самодоволство и пъкълът изобщо няма да ви засегне.

Из: „ Четирите съглашения “, Дон Мигел Руис, превод Станслава Миланова, изд. Кибеа, 2008 г.
Снимка: miguelruiz.com