Учените в Перу обявиха нов претендент за най-тежкото животно в историята на Земята.
Докато днешният син кит отдавна държи титлата, изследователи казаха в сряда, че вкаменелостите на създание, открито в Перу, наречено Perucetus colossus, може да наклонят везните.
Ранният кит, който е живял преди около 38-40 милиона години по време на еоценската епоха, е бил построен донякъде като ламантин и вероятно е бил дълъг около 20 метра (66 фута).
Той тежи до 340 метрични тона, маса, която би надхвърлила всяко друго известно животно, включително днешния син кит и най-големите динозаври.
Научното му име означава „колосален перуански кит“.
„Основната характеристика на това животно със сигурност е изключителното тегло, което предполага, че еволюцията може да генерира организми, които имат характеристики, които надхвърлят нашето въображение“, каза палеонтологът Джовани Бианучи от университета в Пиза в Италия, водещ автор на изследването публикувано в списание Nature.
Минималната оценка на масата на Perucetus беше 85 тона, със средна оценка от 180 тона. Най-големият известен син кит тежеше около 190 тона, въпреки че беше по-дълъг от Perucetus с 33,5 метра (110 фута).
Аржентинозавърът, тревопасно животно с дълга шия и четири крака, живял преди около 95 милиона години в Аржентина и класиран в проучване, публикувано през май, като най-масовия динозавър, се оценява на около 76 тона.
Частичният скелет на Perucetus беше открит преди повече от десетилетие от Марио Урбина от Природонаучния музей на Университета на Сан Маркос в Лима.
Международен екип прекара години в изкопаването им от страната на стръмен, скалист склон в пустинята Ика, регион в Перу, който някога е бил под вода и е известен с богатите си морски вкаменелости. Резултатите: 13 прешлена от гръбначния стълб на кита, четири ребра и тазобедрена кост.
Костите, необичайно обемисти, бяха изключително плътни и компактни.
Тези супер плътни кости предполагат, че китът може да е прекарал времето си в плитки, крайбрежни води, казаха авторите. Други крайбрежни обитатели, като морски крави и дюгони, известни като сирени, имат тежки кости, които им помагат да останат близо до морското дъно.
Не са открити останки от череп или зъби, което затруднява тълкуването на диетата и начина му на живот.
Изследователите подозират, че Perucetus е живял като сирените – не активен хищник, а животно, което се е хранило близо до дъното на плитки крайбрежни води.
„Поради тежкия си скелет и, най-вероятно, много обемистото си тяло, това животно със сигурност е било бавен плувец. Това ми се струва, на този етап от нашето познание, като вид мирен гигант, малко като свръхголяма морска крава. Трябва да е било много впечатляващо животно, но може би не толкова страшно“, каза палеонтологът Оливие Ламберт от Кралския белгийски институт по естествени науки в Брюксел.
Скелетните черти показват, че Perucetus е свързан с Basilosaurus, друг ранен кит, който е с подобна дължина, но по-малко масивен.
Базилозавърът обаче е бил активен хищник, който се гордее с опростено тяло, мощни челюсти и големи зъби.
„Просто е вълнуващо да видиш такова гигантско животно, което е толкова различно от всичко, което познаваме“, каза Ханс Теуисен, палеонтолог от Медицинския университет в Североизточен Охайо, който не участва в изследването.
Източник: Информационни агенции
